Summer Frost (Un hiver en été)

15 юни Минус 10 градуса

"Сигурен съм, че до 50 години Луната ще бъде заселена ,

а до края на века, силно се надявам, хората ще заживеят на Марс."

Стивън Хокинг

Юг

По дяволите!

Искам да говоря с мръсника, който предаде най-добрия си приятел.

Никого не съм предавал.

Банката ще изостави компанията, ако заминеш.

Отказа да дойдеш в Щатите с мен. Проблемът си е твой.

Прогнозата на север е за минус 12 градуса.

Ако не умрете от студ, ще хванете някой вирус.

Американският ти шеф е смешник.

Щял да изпраща хора на Марс през 2024 г.!

Слез на земята! Тук можем да правим пари.

Какви пари?! Става въпрос за бъдещето на човечеството!

Бъдеще, друг път! Ще се взривиш.

Точно така, разкарай се!

Обаждам се да разбера как си.

Мислех си за теб...

Не се бяхме чували и се притесних. В този студ...

Не, намерих си нова работа.

Да, доволна съм.

Трудоемко е. Допреди седмица бях любовта на живота ти.

Преместих се в друг град заради теб.

Просто искам да прекарваме време заедно.

Да правим разни неща...

Как така какви? Не знам...

Просто да сме заедно...

Ало?

Ало?

Запад

Да, приближи се.

Оближи си пръстите.

Пъхни ги надълбоко.

По-бързо.

По дяволите!

Не става. - Не се притеснявай, случва се.

Заради този скапан студ.

Съжалявам. - Няма проблем.

Не искаш ли да дойдеш тук? - Много мило, но не мога.

Ще ти дам топли пуловери, ако студът продължи.

Ще се топлим заедно. - Имам друго обаждане.

Не, почакай! По дяволите.

Не само Франция е обхваната от студ.

Леденият въздух сковава Европа и света, включително и икономиката.

Производството е затруднено заради спукани тръби

и прекъсвания на тока.

Особено засегнати са земеделието и животновъдството.

Ако студът продължи, се очаква и сериозен недостиг на храна.

Чуваш ли? Заради техните глупости...

Ще си получат края на света.

Нищо не казваш.

Студено ти е, нали?

Гладен ли си?

И аз.

Север

Последна спирка. Слизайте.

Наказваш ли ни? Показваш ни какво е адът?

Съгласна съм с Теб.

Всички тези светлини, пластмасата, консумирането на стоки,

постоянните ни желания,

целият този егоизъм...

Но аз не искам нищо.

Помагам на хората.

Цяла сутрин сервирах кафе и хляб на бездомните в квартала.

В единствения ми почивен ден. Трябва да си ме видял.

Не... Извинявам се за острия тон.

Не издържам.

Не бива да се оплаквам. Показваш ни, че всичко си има цена.

Но аз не издържам.

Не мога повече.

Не мога повече да се грижа за всички.

Никой не се грижи за мен.

Не искам много.

Само...

Да срещна някого. Само...

Само любов.

Любовта не Ти коства нищо.

Не искам чак толкова много за цял един живот.

Железния: "Здравей, Пандора. Страхотен псевдоним."

Пандора: "Заради надеждата."

Железния: "Прекрасно, ти си поетеса!"

Пандора: "Преди всичко вярваща."

Железния: "Трябва да се видим, за да се стоплим. Довечера?"

Пандора: "Добре, но как ще се познаем?"

Железния: "Ще съм със сиво палто. Обичам рокли на цветя..."

Да, аз съм. Сигурно още спиш.

Внимавай, като излизаш.

Снощи температурите паднаха много.

Ще правя репортаж в провинцията.

С младежи, в духа на "идва краят на света".

Много обичат да драматизират.

Малко е плашещо.

Ще се върна утре сутрин.

Пази се.

Обичам те.

Жюлиан

Спрете тук. - Казахте "Трокадеро".

Изток

Ало?

Да. Аз...

Не съм далеч. Пътувам.

Да, на път съм. Отивам...

Десет хиляди не се намират така лесно.

Няма как да стане за утре.

Утре ще ги имам, спокойно.

Ало?

Мамка му! Проклети скапани дилъри!

Моля ви!

Умирам от студ. Да го духаш!

Ало? - Вилньов, обажда се генерал Пакен.

Слушам ви. - Обучението отпада.

Чакам ви в кабинета си. Отивате на топло място.

Кога ще дойдете? - До десет минути, вече пътувам.

Атакували са базата ни в пустинята. Капитан Блум е бил взривен.

Ще оцелее, но е загубил крак и черепът му е счупен.

Подготвяше операция. Ще го заместите.

Конфиденциално е. Врагът е следял екипа.

Това прави операцията още по-спешна.

Заминавате утре сутрин. Чакам ви в кабинета за разяснения.

ЗИМА ПРЕЗ ЛЯТОТО

Да, идва краят на света. Мисля, че си го заслужаваме.

При минус 40 градуса ще бъде тежко за животните.

Но технологиите могат...

Трябва да ги използваме, но разумно.

Ще е жалко всичко да свърши така.

Ще е хубаво да отидем на Марс. Страхотно.

Краят на човечеството няма да е краят на света.

Винаги ще има бактерии, живи същества...

Мисля, че ще умра като всички останали.

Елитът може да напусне планетата и да създаде ново общество.

Но няма смисъл, ако ще е същото като това.

Мисля, че всичко отива...

Може ли неприлични думи?

Да. - Всичко отива на майната си.

Не сме подготвени за проблемите, които ни очакват.

Сам, спри сирената. Мъртъв е.

Ало?

Чу ли съобщението ми? - Нямах време.

Добре ли си? - На пътя съм.

Странно е.

Няма никого. - Прибери се у дома. Навън е опасно.

Не ми се удава да съм домакиня. А и имаме нужда от пари.

Защото обичаш лукса. Моята мечта е да живея в колиба.

Колиба? Това е нещо ново. - Не.

Не знам защо всички искате да избягате.

Франк се тревожи дали ще излети в студа. Запазил е по-ранен полет.

Няма да се видим, преди да замине.

Ще го видиш на Марс. - Иска ми се да беше по-нежен.

Брат ми е като машина.

Лишен е от емоции. - Остави го да живее.

Брат ти е, а не син. - Не съжаляваш ли?

Може би пропуснахме нещо. - Какво щяхме да оставим на детето?

Замръзнала планета? - Обичаш ли ме?

Защо е този въпрос? - Не знам.

Заради студа.

Да, обичам те. Защо да не те обичам?

Дали ще има сняг в деня на сватбата?

През юни. Не е за вярване.

Опасявам се, че означава лош късмет.

Колебаеш се дали да се омъжиш за мен?

Не. Но студът ме кара да се чувствам стара.

Аз съм последният ти шанс.

Има знак. - Знак ли?

Не "знак", а лебед. - Не разбирам.

Той е...

Някога един мъж ме наричаше "лебед",

защото обожавах водни лилии.

Винаги се срещахме там,

в музея, и разглеждахме картините.

За теб водните лилии вече нямат значение.

Но аз не мога да нехая за тях.

Ало? - Алис е. Чакам те пред дома ти.

Имаш рожден ден. Нося ти любимия сладкиш.

Изскочи нещо непредвидено. - Сериозно ли е?

Прибираш ли се? Чакам те от 15 минути и замръзнах.

Не ме чакай, имам работа.

Бих могла да ти помогна. - Не, няма как.

Извинявай, ще ти се обадя по-късно.

Мъртва съм, а ти си само призрак, нали?

Ще се погрижа за теб.

Десет години се надявах да се натъкна случайно на теб,

а сега...

Къде отиваме? - В болницата.

Припаднала си заради студа. - Не мога. Имам проба за рокля.

Успокой се. - И съм на работа довечера.

Трябва да направим изследвания.

Вече ме остави да си тръгна веднъж.

Кажи му да спре. - Сърцето ти бие твърде бързо.

Вече беше разбито и го преживях. Ще се справя отново без теб.

Пусни ме да си тръгна.

Сам? Спри, моля те.

Какво да правя тук без Ваид?

Не мога да чакам една година да получа документи.

Ще продължа.

Но имам нужда от пари.

Нямам какво да губя.

Добре. Къде?

Влез вътре, ще замръзнеш. - Имаш ли цигара?