Ghost Whisperer

Казвам се Мелинда Гордън.

Омъжена съм.

Живея в малко градче.

и имам антикварен магазин.

Бих могла да съм като теб.

Като изключим това, че още когато

бях малка, можех да говоря с мъртвите.

Всичко е наред, слънчице.

Земни духове - така ги наричаше баба.

Тези, които не са преминали от другата страна, защото имат недовършени дела с живите.

И затова идват при мен за помощ.

За да ти разкажа своята история,

трябва да ти разкажа тяхната.

И така...

това е наистина страхотно.

Навън, на открито.

На километри от нас няма жива душа.

Кой би помислил, че ще бъде толкова забавно.

Какво ти казах?

Чистия въздух, миризмата.

Не може да се сравни с нищо друго.

Да и аз имам същото чувство.

Просто се радвам, че този път дойде и ти.

Като каза, че ще ходим в гората, помислих, че говориш за „гората“.

Онова място, където Дилия все те кара да ходите?

Да. Кълнове, водорасли, масажи.

Това ще да е.

Освен това, тук имаме всички екстри.

А в тези ръце

има повече магия отколкото в каквито и да е треви.

Водорасли.

Аха, точно.

Мястото не се е променило изобщо.

Тук ли сте идвали с баща ти?

Да.

Аз, брат ми...

и моя старец.

А майка ти?

Не. И тя беше почитателка на къмпинга като теб.

Извинявай. Дървата сигурно са сурови.

Всичко е наред.

Защо не...

Аз ще...

Това ли имаше предвид като говореше за свежия въздух?

Май забравих да спомена...

времето тук е малко променливо.

Закопчей я.

Чуваш ли?

Щурци.

Не това.

Лейни. - Това.

Лейни.

Ехо?

Има ли някой?

Лейни.

Излез, излез, където и да си.

Дженифър ЛАВ ХЮИТ

Дейвид КОНРАД

и Кемрин МЕНХАЙМ

в създадения от Джон ГРЕЙ

Ghost Whisperer Сезон 2, Епизод 7 "Омагьосан кръг"

Излез, излез...

Проклятие.

Къде е?

Къде се дяна?

Не, не. Аз съм.

Аз съм, спокойно.

Дорбе ли си?

Радвам се, че си ти.

Аз се радвам, че те видях, защото като видях, че те няма, откачих.

Извинявай. Чух нещо.

Женски глас.

И открих това.

Изглежда е постояла тук известно време.

Да. Виж това.

Термоса?

Не, не, тук имаше...

Имаше една страховита кукла - бебе.

Кукла - бебе.

Гласа на жената звучеше отчаяно.

Аз... не знам. Може би трябва да остана, в случай, че се върне.

Не.

Аз мисля, че знае къде сме отседнали.

Ние сме единствените хора тук.

Да, прав си. Ако има нужда от мен, ще ме намери.

Да. Хайде. Да отидем да поспим.

Имам планове за утре.

Лейни.

Излез, излез, където и да си.

Не се страхувай.

Искам да ти помогна.

Лейни!

Добро утре, слънце.

Отвратително е колко си свеж сутрин.

Човек спи много по-добре тук...

на чист въздух.

Говори за себе си.

Закуската мирише страхотно. Умирам от глад.

Закуската беше преди четири часа.

Това трябва да е обяд.

Кажи ми, че има кафе.

Добре.

Правилно ли усещам, че не си имала перфектния сън?

Като се имат предвид духовете,

смърдящият въздух,

надуваемия дюшек,

май не можах да мигна.

Пак ли се появи? Защо не ме събуди?

Щото нямах оръдие подръка?

Знаеш ли, странно е.

Показа ми куклата в огъня.

Страховито.

Какво е посланието?

Не знам. Да стоя настрана?

Опитва всичко, само и само да се отърве от нас, дори и вятъра.

Съжалявам.

Надявам се, че не съм покварила любимото ти място.

Не, аз съжалявам за духа.

Тази игра на криеница, която играе ме кара да мисля, че търси дете.

Това би обяснило защо се опитва да ни прогони.

Опитва се да каже нещо друго, но не знам какво.

Вкусно. Умирам от глад.

Ще имаш нужда.

А? - Мисля да направим малка разходка.

Разходка - звучи добре.

Може да направим и малко отклонение.

Хайде де, признай, че е вълнуващо.

Ами не знам. За мен

е вълнуващо скачането във водопад.

Призрачни, прогнили коли - не чак толкова.

Не изглежда като да е имало произшествие.

Може би просто са излези от пътя.

Но тук няма път.

Но преди е имало.

Главният път е минавал от тук

преди да превърнат гората в защитен парк.

Виж се само с този бележник.

Може би е било страничен път.

Кога е било това?

Не знам. Аз и татко започнахме да идваме тук преди 20 години.

Колата е седяла тук най-малко толкова.

Май намерих талона.

Единственото, което разчитам е Ана.

Е, поне имаме първо име.

Мислиш ли, че можеш да го провериш от службата си?

Дори повече.

Мога да поискам историята на всички обаждания на 911 от района.

Но ще успея, ако се махнем от тук сега,

защото наистина искам да стигнем водопада по светло.

Последния скача отгоре!

Ей там има няколко страхотни бебешки играчки.

Благодаря, просто чакам една приятелка.

Наистина е много трудно да се намерят такива лампи.

Имате добър поглед.

Не, в никакъв случай.

Пързалката за скейтборд е възможно най-опасното място.

Сигурен ли си, че майката на Грант ще бъде там?

Касовата бележка вътре ли е?

Дай ми я на телефона.

Какво? Как така не е там? - Ето ви бележката.

Без разтворители, само сапун и вода и...

нещо за следващата ви поръчка.

Благодаря ви. - Благодаря.

Добре, но ако разбера, че не си носил шлем, свършен си.

Да. И аз те обичам.

Съжалявам.

Никога няма да пазарува пак от нас, нали?

Мисля, че ще. Дадох й талон за 20% отстъпка.

Нищо не ти убягва.

Благодаря ти, че ме покри.

По всяко време. Нед ли беше?

Да.

Винаги съм смятала, че като порасне, ще се тревожа по-малко,

но всъщност се тревожа още повече.

Знаеш ли, струва ми се, че няма да спра да се тревожа за него

докато съм жива. - Ако имаш късмет.

Вероятно ще се тревожа и от гроба. - Лейни!

Май момента не е удачен да те оставя сама

Излез, излез, където и да си! - в магазина...

Не, напротив.

Ще ми помогне да се разсея малко от малкият дявол.

Е, беше ли къмпингът толкова ужасен, както си мислеше?

Всъщност, беше вълнуващо.

Беше ни добре на мен и Джим да прекараме малко време насаме.

Счува ли ми се тик-такането на биологичен часовник?

Не-е-е, нищо подобно.

Хайде де, кажи ми.

Знам, че само се оплаквам, но да си майка е много яко.

Ще ти хареса.

Сигурна съм. Би ли ме извинила за малко?

Какво правите?

Съжалявам.

Просто исках да видя прекрасното ви бебе,

о, Боже, толкова е сладка.

Благодаря.

Като че ли ме пробва.

Опитва се да разбере дали може да ми има доверие.

Смяташ, че духът е разтревожена майка...

търсеща детето си.

Да, но до днес не знаех колко силно е това чувство.