200 บรรทัดแรก
Здравей, приятелю.
Здравей, приятелю? Това е глупаво.
Може би трябва да те нарека някак, но това би било опасно.
Трябва да запомним, че си въображаем.
По дяволите.
Наистина се случи. Говоря на въображаем човек.
Ще ти кажа добре пазена тайна, по-голяма от всички нас.
Съществува група от могъщи хора, които тайно управляват света.
Никой не знае за тях, сякаш са невидими.
Единият процент от единия процент,
хората, които се правят на богове, без да им е позволено.
И сега ми се струва, че ме следят.
Заради станалото снощи.
Трябваше да отида на рождения ден на Анджела.
Но вместо това отидох...
Здравей, Рон.
Заповядай.
КАФЕНЕТО НА РОН
Ти си Рон.
Но истинското ти име е Рохит Мехта.
Променил си го, когато си купил първото си кафене
преди шест години.
Сега притежаваш 17, а скоро ще имаш още осем.
С какво мога да ти помогна?
Харесва ми да идвам тук заради бързия интернет.
Това е едно от малкото места,
където има оптична връзка с гигабитна скорост. Добра е.
Толкова е добра, че задейства тази част от мозъка ми,
която смята, че доброто не може да съществува безусловно,
така че започнах да следя целия трафик в мрежата ти.
И се натъкнах на нещо странно.
Тогава реших да те хакна.
Да ме хакнеш...? Знам, че имаш уебсайт,
наречен "Момчетата на Платон". Моля?
Използваш "Тор" мрежата, така че сървърите ти да са анонимни.
Постарал си се да го скриеш, но аз го видях.
Протоколът за "луково" рутиране не е чак толкова анонимен.
Който контролира изходните възли, контролира и трафика,
което означава, че аз контролирам всичко.
Учтиво те моля да напуснеш. Притежавам всичко имейлите ти.
Файловете, снимките.
Ако не се махнеш, ще повикам... Полицията ли?
Искаш да научат за 100-те терабайта детска порнография,
която предлагаш на 400-те си хиляди потребители?
Честно казано, надявах се да е просто садо-мазо.
Разбираш ли колко по-лесно щеше да е?
Никого не съм наранил.
Никога.
Това е личният ми живот.
Разбирам какво е да си различен.
И аз съм доста различен.
Не се самозадоволявам, гледайки малки деца,
но не знам как да говоря с хората.
Можех да разговарям само с баща си.
Но той почина.
Моите съболезнования.
От какво си отиде?
Левкемия.
Не успях да го докажа,
но беше заради радиацията във фирмата, където работеше.
Сега е мъртъв.
Но с фирмата всичко е наред.
Ами...
Всичко е наред, Рохит.
Повече няма да се тревожиш.
Не разбирам.
Изнудваш ли ме?
Заради парите ли го правиш?
Само това ли те интересува?
Не.
Ако сега ти платя, ще искаш още и още.
Няма значение колко пари ще ти дам.
Все ще уведомиш полицията.
Няма да ти платя.
Не забравяй, че и ти наруши закона.
Всъщност си прав.
Донякъде.
Обикновено правя тези неща от компютъра си,
но този път реших да не е от клавиатурата.
А лице в лице.
Опитвам се да работя върху социалното си разстройство.
Но има опасност да избягаш след разговора ни.
Ще накараш системния администратор да свали сървърите и да изтрие всичко.
Затова включих точното време и мястото в анонимния си сигнал.
Почакай. Ще ти дам парите! Ще ти платя.
Колко искаш? Ще ти платя.
Точно тук грешиш, Рохит.
Парите въобще не ме интересуват.
Сега ме следят.
Висшестоящите не харесват хора с моите способности.
За три минути унищожих работата, живота и съществуването на човека.
Изтрих го. Ей.
Ей, ти.
Хлапе!
Какво става?
По света се случват вълнуващи неща, а?
Вълнуващи неща.
Олсейф
Но само през нощта съм отмъстителен хакер.
През деня съм най-обикновен инженер по кибер сигурността
с работен номер ЕР28-0652.
Елиът?
Ела тук.
Какво става? Здрасти.
С всичко, което плащат... Да, мога... Разбира се, че мога...
Мога да се справя. Снощи пак са ги хакнали.
Гидиън... Това е приятелката ми Анджела.
Понякога е доста напрегната, но повярвайте, че е добър човек.
Какво е това? Историята на достъпа? Атаката е от типа "РУДИ".
Страхотно. Ще ми отговориш ли, Гидиън?
Мислиш, че е страхотно? Това ни убива, Елиът.
Гидиън, няма да... Анджела!
Първо да видим как ще протече срещата.
Всяка седмица нападат мрежите им.
Кой знае дали няма да се откажат от нас.
Тук ли ще дойдат? Да. А какво ти казах
за начина ти на обличане?
Прегледай историята на достъпа.
Трябва да сме готови, ако имат въпроси.
Добре.
Пак ли си пропушила? Не получи ли съобщенията ми?
Изпратих ти 13. Извинявай, не успях да дойда.
Обеща ми, че този път ще се опиташ.
Спри да мислиш за друго, когато ти говоря.
Мразя, когато правиш така.
Извинявай. Мислех за работата.
Сигурно затова Гидиън те обожава.
Непрекъснато ми благодари, че те доведох при нас.
Но по някаква причина мисля, че тайно мразиш да работиш тук.
Права е. Харесвам повечето колеги, но фирма за кибер сигурност,
която защитава корпорациите? Това е най-омразното ми нещо.
Не, тук много ми харесва.
Извинявай.
Просто съм в лошо настроение.
Закъснявам с последните две вноски от студентския ми заем,
а не мога да убедя Гидиън да ми увеличи заплатата.
Здравей. Здрасти.
Здрасти, приятел. Снощи не те видях.
Къде беше? Трябва да вървя. Имам работа.
Разбра ли какво е станало?
Да. Каза, че е работил.
Трябва да поговориш с него. Ще закъснеем за съвещанието.
Не може да ме понася и знаеш защо.
Анджела, не искам такова негативно отношение в живота си.
Точно за това говоря.
За какво мислиш?
За нищо.
Искаш ли да знаеш за какво мисля аз?
За първия път, когато дойде при мен.
Не дойдох доброволно при Криста, а по принуда, но я харесвам.
Беше ми лесно да я хакна. Паролата й е Дилън 2791.
Любимият й изпълнител и годината, в която е родена, но в обратен ред.
Въпреки че е психолог, не може да преценява хората.
За разлика от мен.
Каква е тайната ми? Търся най-лошото в тях.
Знам, че се е развела преди четири години.
Това й се е отразило много тежко
и оттогава се среща със загубеняци от сайта "е-Хармъни".
Отскоро излиза с Майкъл Хенсън.
Потърсих го онлайн, но не намерих нищо.
Няма "ЛинктИн", "Фейсбук", нищо.
Нещо в него ме притеснява и ме кара да се замисля.
Скоро ще го хакна. Както правя винаги.
Знам, че нямаш изблици както преди, което е добре.
Но виждам, че все още таиш гняв.
Трябва да поработим върху проблемите ти с гнева, Елиът.
Ядосан си на всички, на обществото...
Майната му на обществото.
Знам, че имаш за какво да си ядосан,
но като се затваряш,
няма да си помогнеш.
Криеш болката в себе си. Върху това трябва да поработим.
Защо си толкова разочарован от обществото?
Не знам.
Може би защото всички заедно решихме, че Стийв Джобс
е велик човек, въпреки че е изкарал милиарди, експлоатирайки деца?
Или пък защото имам чувството, че всичките ни герои са фалшиви.
Целият свят е една голяма измама.
Пишем си глупави коментари, придавайки им важност.
Социалните ни медии се рекламират с фалшива интимност.
Или сами си избрахме това?
Не с нагласени избори, а с притежанията и парите си.
Не казвам нищо ново. Всички знаем защо го правим.
Не защото "Игрите на глада" ни правят щастливи,
а защото искаме да ни упоят.
Защото боли да не се преструваме. Защото сме страхливци.
Майната му на обществото. Елиът.
Елиът. Не казваш нищо.
Какво има?
Нищо.
Не се разстройвай.
Защо?
Различна си от повечето хора.
Поне се опитваш.
Поне разбираш.
Какво разбирам?
Какво е да чувстваш самота.
Разбираш болката.
Искаш да предпазиш хората от нея.
Искаш да ме защитиш.
No comments yet. Be the first to leave one.