The Dressmaker

Върнах се, копелета.

МОДЕЛИЕРКАТА

Дънгатар Австралия, 1951

Собственост на Т. Данидж Долу ръцете!

А това е...

Диор?

Браво, сержант Ферат. Дизайнът ми е вдъхновен от Диор.

Мъртъл Данидж. - Тили.

Пораснала си. - Вие сте остарял.

Печално, но факт.

Какво наруших този път? - Отлична кожа.

Може да бъде унищожена безвъзвратно от влагата и мухъла.

Тили.

Как е майка ми? - Моли не излиза често... тези дни.

Някой знае ли, че си пристигнала?

Скоро ще разберат.

Мамо?

Пак ли сте дошли за опосума?

Няма да ви го дам, защото и тук не му е зле, ясно?

Помниш ли мис Херидан? Учителката?

Стюарт Петимен. Помниш ли го?

Леви, десни! Леви, десни!

Беше любимец на мис Херидан.

Мис Херидан, тя ме напръска с мастило.

Ами мистър Алманак? Аптекарят.

Аз дори теб не знам коя си.

Грешници.

И двете помним мистър Алманак.

Три пъти на ден. - Благодаря, мистър Алманак.

Да вървим, Мъртъл.

Майка ти е курва, а ти си копеле.

А какво става с президента Петимен?

За него си струва да се гласува.

Не знам защо се върна в тази дупка? - Дойдох, защото...

Искам да си ме спомниш, мамо. - Мама?

Искам да си ме спомниш и тогава и аз ще мога да си спомня.

Какво ще си спомниш? Че си ми дъщеря ли?

И това. - Има шанс.

Какво още?

Аз извърших ли убийство?

Какво?

Убийца ли съм?

Затова ли съм прокълната?

Не помниш ли убийството? - Не.

Такова нещо обикновено не се забравя. - Знам.

И какво, ако си убийца?

Няма да бъда изненадана.

Убийство! - Престани, върни се!

Помощ! Помощ!

Убийство!

Помощ!

Пусни ме, кучко. - Не, не... не!

Моли, престани веднага!

Това е просто вана.

Мръсна си и вониш, мамо.

Изнасилват ме!

Кой ще изнасили лудата Моли? - Някоя жена с топки.

Това е единственото обяснение, Барни. - Мъртъл Данидж се е върнала.

Не съм я виждал от детството ни. - Тя се премести.

Отведоха я, Барни, за наше добро.

Лудата се е върнала? Интересно каква е станала?

Сержант Ферат! Знам, че си там!

Нападнаха здравеца ми!

Добро утро, Бела.

Сигурна съм, че видях оня малоумник...

Барни Максвини, зяпаше ме от силоза.

Това е Елзбет Бомонт.

Виждам, че младия Уилям се е върнал Западна Австралия.

Синко, най-накрая се върна вкъщи.

Готов да посрещнеш бъдещето си.

Ето я и мисис Aй.

Мисис Алманак!

Ще й дадеш ли някакво лекарство, мистър Ай?

Наркоманка, трябва и само Божията прошка и здравословна диета.

Какво? - Прудънс, мистър Алманак идва.

Чакайте малко, хванах ви!

Ето ви пощата.

Герт! Това е Уилям!

Тук нищо не се е променило. - Завръщането на блудния син.

Гертруда, сметката на Уинсвепт Крест.

Нима Реджи Блад не пее чудесно?

Наричам го Пери Комо на Дънгатар, но той е много по-красив.

Уилям се е върнал. - Радвам се да те видя, Уилям.

Какво? - Извини ни, Герт.

Мистър Прат, само исках да купя малко бодлива тел.

Това са неплатените сметки на майка ти от две години.

Като цяло 347 фунта,

десет шилинга и осем пенса.

Уилям е пътешествал много, станал е гражданин на света.

А има ли си приятелка?

Нашата Герт е чиста и умна.

Разбира от стоки, от галантерия... - Мамо!

Да не говорим за отрова за паразити и болести по овцете.

Боя се, че Уилям търси нещо повече от местни приятелки.

Кой живее сега в къща на Лудата Моли?

Лудата Моли или нейния труп.

Мамо, там има някой жив. Запалили са огън.

Върнала се е! - Исусе!

Убийцата се е върнала!

Ирма, възглавницата!

По вестниците! Еван, върви по вестниците!

Утре ще вали дъжд.

Трябва да измием прозорците, когато спре.

И дръжките на вратите искат излъскване.

Скъпа, в светлината на последните събития...

докато не се изяснят нещата не излизай от къщи.

Какви събития? - Финалът е този уикенд.

Ще дойдат футболистите от Винярп с калните си ботуши и мръсния си език.

В къщи ли ще дойдат? - Не, на улицата.

А ти ще си в безопасност вътре.

А сега, скъпа...

си изпий тоника.

Добро момиче. Ще ти налея още малко.

Заповядай. - Благодаря.

Така, мила, на възглавницата.

Колената... - Не мога да го видя.

Минаха 25 години от смъртта на Стюарт.

25 години откакто загубих сина си.

Любима?

Любима?

Напред, Теди!

Хайде, Реджи! - Къде си?

Реджи! - Вземи топката, Теди!

Бягай, Теди!

Коя е тази?

Извън терена!

Не гледай нея. Гледай топката.

Момчета, стига сте я зяпали!

Ферат, арестувай я. - За какво, за седене ли?

Каква нахалница!

Гол!

Добър ден.

Рокличката ти ми разсейва играчите. - Обичам да кроя и шия.

Слушай, Мъртъл... - По-добре Тили.

Тили, тези копелета не са ни изхвърлили с Максвини от града,

само защото баща ми им чисти тоалетните, а аз печеля на футбол.

Ако загубим този мач и аз ще трябва да чистя лайната.

Благодаря, Теди. Знам, че с Мей сте наглеждали Моли.

Отиваш ли си? - Не, отивам да се преоблека.

Наглеждал си ме, а?

Бисквитка? - Не, благодаря, Моли.

Помня те. Аз съм Моли Данидж.

Така е, още съм жива. Ами лошата ти съпруга?

Ирма е добре, разбира се.

Още кръшка, нали, доколкото я помня?

Начервените устни, сините очи... - Мога ли да ти помогна?

И като по чудо всичко изчезна, след като ти се прегърби.

Тили.

Чух, че се е върнала, но не мислех, че толкова се е разхубавила.

Гертруда може да прави компоти. Шие и пеньоари.

Дори се подстригва сама.

Роклята ти... тази тъкан.

Това е фотографът от Винярспкия вестник, нали?

Ще целунеш ли човека в униформа? - Не, не...

Добре, целуни ме.

Блудница.

Проблема ви е, че отборът е неопитен. Момчета от Винярп са професионалисти.

Не може да ги разсееш лесно с красива жена.

Гертруд Прат.

Какво ти има?

Чух, че в събота ще има танци с футболистите.

Мога да ти ушия нещо. - Роклята не може да промени нищо.

Гледай и се учи, Герт.

Колко удачно. Вече е третата четвъртина.

Смяната.

Стегнете се, Дънгатар.

Хайде, Винярп, играйте!

Хайде!

Идиот!

Гениално.

Не я гледайте! Гледайте топката!

Дънгатар победи!

Мъжът ти е станал много бавен, Ирма Алманак.

Как го търпиш? - Моли Данидж.

И ти си в инвалидна количка. - Това е заради моята похитителка.

Боли ли те още?

Мисис Алманак, аз съм Тили. - Знам коя си, Мъртъл.

Хубаво е, че си се върнала вкъщи. Много си смела.

Сержант Ферат каза, че вие сте хранили Моли през всички тези години.

Няма защо да говорим за това.

Опекох ви сладки. - Като говорим за отрова...

Необичаен аромат.

Кажи ми, защо умница и красавица като теб се върна тук?

Извинете.

Бързо, Ирма, коя е тя и кого е убила?

Нищо ли не помниш, Моли? - И тя самата не си спомня.

Казват, че е убила човек, Моли.

Спомням си, че Еван Петимен я тикаше в полицейската кола.

А сержант Ферат я откара...

Хвани я, откачалко!

Стюард, тя я хвърли на покрива! Хвърли топката на покрива.

Хванете откачалката!

Вижте там!

И ти също!

Не мога да я намеря. - Трябва да е тук някъде.

Герт... Гертруда, моля те, помогни ми.

Герт! Моля те, помогни ми.

Мис Херидан!

Мис Херидан!

Помощ. - Не се дърпай, откачалко.