My Journey to You (Yun zhi yu / 云之羽)

МОЯТ ПЪТ КЪМ ТЕБ ЕПИЗОД 9

Татко! Не искам да влизам.

Вътре е студено.

Не.

Млади майсторе.

Юн.

Заспал ли съм?

Припаднал си от студ.

Казаха ви да не се надценявате, но все пак постъпихте безразсъдно.

Ако не бях дошла,

можеше да замръзнете до смърт в това корито с лед.

Защо ръцете ти са толкова горещи?

От дете, ме наричат Малката пещ.

Защо на едно момиче ще дадат такъв прякор?

Когато майка е трябвало да ме роди,

не съм искала да изляза.

Родила съм се чак след десетина дни.

Закачаха ме, че съм била добре загрята.

Какво съвпадение. Родил съм се преждевременно,

така че все ми е студено.

Ние двамата,

единият е като лед, а другият като огън.

Такова допълнение…

Допълваме се…

Юн, ти току-що каза,

че си ме измъкнала от коритото с лед.

Не можех да ви нося сама, помолих някой от слугите

да ви помогне да се изправите.

Млади майсторе Дзъю.

Видя ли всичко?

Да.

Видях само гърдите ви.

Вие сте мъж. Това е нищо.

Вече съм омъжена за вас.

Все още не сме женени.

Няма ли да ме попитате,

защо дойдох да ви видя посред нощ?

Не мога да знам.

Млади майсторе, вие за какво мислите?

Защо дойде при мен.

Защо?

Дойдох да ви кажа,

че намерих начин за преминаване на първото изпитание.

Наистина ли?

В света има стотици умствени техники, но те могат грубо да се разделят

на метал, дърво, вода, огън и земя. Тези пет вида…

Те може допълнително да се разделят на "ин" и "ян".

Металните и огнени техники са върховните "ян" техники,

като тези на сектите Кунлун и Цаншан.

Водните и дървените техники са върховните "ин" техники,

като на сектата Цинфън, и на сектата Черна вода.

Освен това Ръководството Идзин има земен белег.

Включва както "ин", така и "ян".

Ако менталните техники на Гун са подвластни на "ян",

тогава леденият басейн може естествено да бъде преодолян.

Това съвпада с казаното от Дзин Фан.

Първото изпитание,

е да намерите Писанието на дъното на ледения басейн,

но всъщност, то проверява вашата вътрешна сила.

Но Гун има множество видове умствени техники.

Имаме толкова много видове.

Гун е създала три уникални умствени техники.

Предците ми са се били в света на бойните изкуства от год.

И аз научих изключителни умствени техники.

Дори някои, които са отдавна изгубени

от основните бойни секти.

Просто не ни е позволено да ги практикуваме.

Тогава, вие коя практикувате?

Сутрата на снеготопящото сърце.

Никога не съм я чувала.

Тя е уникална, създаден от Гун.

Малко хора я практикуват дори в резиденцията на Гун.

Татко, толкова е студено. Не издържам повече.

Ако не искаш да замръзнеш, използвай сутрата на сърцето.

Запомних я отдавна,

но е твърде студено. Не мога да я кажа.

Ти си твърде слаб. Ти не заслужаваш да бъдеш мой син.

Виж брат ти как упорито тренира.

Студен въздух…

Студеният въздух навлиза в облаците.

Насочването им трябва да бъде контролирано.

Не ти е позволено да плачеш!

Продължавай!

Съберат се в средата.

Сняг…

Сняг вали, но сърцето е горещо.

Влиза в акупунктурната точка Фънмен.

Пулсът наближава крайната точка.

Това е страхотно.

Не е страхотно.

Вътрешната ми сила дори не стига срещу зимния вятър,

да не говорим за гмуркане до дъното на ледения басейн.

След като майка ми почина,

баща ми стана по-строг и студен към мен.

Роден съм с непоносимост към студ, но баща ми ме принуди

да практикувам в студена среда.

Затова винаги съм се съпротивлявал

на култивирането на сутрата на снеготопящото сърце.

Чаят от джинджифил е студен. Ще ви го стопля.

Всичко е наред. Не ме е страх от такъв студ.

Млади майсторе, мислите ли, че баща ви,

е бил твърде безсърдечен към вас?

Помните ли, какво ви казах,

че се случи, след като баща ми почина?

Разбира се, че си спомням.

Бях те разбрал погрешно.

Мислех си, че с речните фенери изпращаш новини на някого.

След като баща ми почина,

майка ми сама издържаше цялото семейство.

След това, майка ми, която някога ме обожаваше,

постепенно стана строга.

Това подобно ли е на вашата ситуация?

Когато бях малка, яздех с моята кръстница Джуо Мей,

и практикувах бойни изкуства. Бях свободна като момче.

Но след смъртта на баща ми, майка ми ме караше да уча женските добродетели.

Всеки ден трябваше да се занимавам с ръкоделие,

инструменти, шах, калиграфия и рисуване.

Майка каза, че Джуо Мей притежава необикновено майсторство с меча,

но тя живее нещастен живот.

Ако не мога да се защитавам,

по-добре е да се оженя в добро семейство,

и защитавам целия си род.

Всеки ден ми казваше,

че една жена не може да живее сама.

По-късно,

постепенно се отказах. Приех, че съм способ

майка ми да се изкачи по социалната стълбица.

Но в сърцето ми, един глас продължи да ми казва,

че човек живее само веднъж.

Трябва да живея както ми харесва.

Чучулигата

трябва да пее в долината,

да слуша дъжда,

и усеща аромата на цветята,

вместо да пее в клетка.

Така казах на майка ми.

Просто искам да живея за себе си.

Не искам да съм притежание на никого.

Какво право имаш да казваш "не"?

Нямам право да кажа "не", тогава защо практикувам това?

Учиш се на всичко това, за да можеш един ден,

да кажеш "не" на другите.

Ето защо, през всичкото време се опитваш да избягаш.

По-късно разбрах, че тя просто се е притеснявала, че в сем. ни

са останали само жени.

И вече няма кой да ни подкрепи.

Страхувала се е, че ще бъда тормозена в бъдеще.

Дължиш живота си на Уфън.

И уменията си на Уфън.

Докато си жива, трябва да си полезна на Уфън.

Дори и да умреш, все още трябва да си полезна на Уфън.

Не мога да живея както искам,

но най-малкото, мога да умра както искам.

Можеш,

но няма да посмееш.

Защо, не?

Заради Юн Цюе.

Докато има някой, когото обичаш на този свят,

няма да посмееш да умреш.

Ако не искаш да имаш слабости, не трябва да обичаш никого.

В очите на майка ми, в свят изпълнен с конфликти,

е твърде трудно за жена.

Така че за нея, Гун беше това, на което можеше да се разчита.

Сега имаш мисия.

След като я завършиш, можеш да напуснеш Уфън,

и да получиш свободата, която искаш.

Всъщност, грижите полагани от родителите,

са като деликатния дъжд падащ безшумно

в пролетна нощ.

Моята строга майка гледаше как страдам всеки ден,

но ми даваше какво ли не,

за да ме развесели.

Дай го на сестра си.

Но тя така и не каза нищо.

Нашите родители ни принуждават да пораснем,

но това не е първоначалното им намерение.

Те просто се надяват, преди да ни напуснат,

да научим повече,

за да можем да оцелеем в този свят.

Повече от всичко, искат да останем деца завинаги.

Вече не си млад. Добре помисли.

Ако и занапред смяташ да си безполезен,

вече няма нужда да оставаш в сем. Гун.

Пак ли прекрачих границите?

Не.

Харесва ми да те слушам да говориш за миналия си живот.

Също така обичам да слушам за външния свят.

Млади майсторе, никога ли не виждали външния свят.

Никога.

Ако имаме време в бъдеще, ще ви придружа, за да го видите.

Добре.

Но, на гърба ми…

След като тайният текст е татуиран, не може да напускаш долината никога.

Трябва да живееш тук до края на живота си.

Какво?

Сега, когато съм Пазител на меча,

може да не съм толкова свободен, колкото преди.

Разбрах.

По-рано казахте, че баща ви винаги ви е карал да тренирате

в студена среда.