Ghost Whisperer

Казвам се Мелинда Гордън.

Омъжена съм. Живея в малко градче, и имам антикварен магазин.

Можех да бъда точно като теб. Като изключим това,

че още когато бях малка, можех да говоря с мъртвите.

Всичко е наред, слънчице. Земни духове - така ги наричаше баба.

Тези, които не са преминали от другата страна, защото имат

недовършени дела с живите. И затова идват при мен за помощ.

За да ти разкажа своята история, трябва да ти разкажа тяхната.

Определено изглежда добре. - И изобщо не го осъзнава.

Боб няма представа за ефекта си върху жените.

И е стилно облечен. Виж му вратовръзката. Знаеш какво казват - дрехите правят човека.

И кучето...

Това е изумително. Чувала съм много за терапевтичните кучета.

Как го включи? - Винаги е бил много добър с хората и особено с деца.

Трябваше му малко обучение, но е идеалното куче за това.

Гальовен е, търпелив. - И правите това всеки уикенд?

Когато можем...

В тази болница се отнесоха страхотно към съпруга ми.

Направиха всичко възможно да го спасят.

Всички бяха много мили.

Както и да е, имаме още няколко спирки. Бързаш ли? - Не

Добре.

Ей, Боб! Как си, момче? Хубава вратовръзка.

Виж как Боб получава цялото внимание, а ние сме случайни придружители.

Не забравяй даренията за тихия търг.

Няма. Имам толкова много неща. Не се притеснявай. Забравих да я попитам нещо.

Можеш ли да подържиш Боб? Благодаря ти много. Веднага се връщам.

Вайлет!

Боб. Добре.

Да минем от тук. Съжалявам! - Господи, толкова съжалявам!

Вината е моя.

Прекрасно куче. Може ли? - Да, разбира се.

Добре ли сте?

Имах много тежък ден.

Напомня ми на куче, което имахме. Нали?

Мога ли да направя нещо? Не. Благодаря ви!

Просто се наслаждавайте на деня си.

Наистина. Наслаждавайте се на всичко.

Приятелка? - Нова приятелка на Боб.

Изглеждаше ли ти позната? - Не я видях много добре.

Кълна се, че съм я виждала някъде.

Както и да е. Трябва да използвам тоалетната и тръгвам.

- Мисля, че е през онези двойни врати.

Добре. Чао, Боб.

Извинете.

Мога ли да ви помогна? - Търся тоалетната.

Е, няма да я намерите тук.

Добре. Съжалявам.

Нека ви покажа. Точно тук е.

Благодаря ви. - Пак заповядайте.

Дженифър ЛАВ ХЮИТ

Дейвид КОНРАД

и Кемрин МЕНХАЙМ

в създадения от Джон ГРЕЙ

Ghost Whisperer Сезон 2, Епизод 12 "Безправен"

Очаквах един хубав, затоплен магазин. - Адски е студено тук.

Съжалявам. Нуждаех се от свеж въздух. Малко ми е клаустрофобично днес.

Може ли да затворя вратата? - Разбира се.

Ей, какво има в тази кутия? - Даренията за болницата.

Тихият търг. Съвсем го забравих. Днес ли ще ги занесеш? - Да. След работа.

Ако накарам Нед да донесе всичко и да го остави в багажника на колата ти?

Да. Ще го добавя към улова. - Отлично.

Нед. Нед, оставих всичко в торба до вратата.

Ако можеш само ги донеси след училище. - Но имам тренировка по волейбол.

Тя е от 16:00. Имаш 40 минути. Ще ти отнеме само 20.

Добре - Толкова те обичкам.

Ще се видим след училище.

Ще си направя чай.

Извинявай.

Добре ли си? - Да...

Гадно схващане на крака.

Заповядайте. - Благодаря.

И така - две зловещи видения, но няма духове.

Да. Някой се опитва да ми каже нещо. - Какво?

Все имам това чувство все едно не мога да дишам и да се движа.

Защо всичко трябва да правят загадка? Защо си играят игрички с теб?

Общуват с мен по единствения начин, по който могат. - Да. Така е много

трудно да разбереш какво трябва да направиш. - Ще започна с некролозите.

Да видя дали мога да намеря случай на смърт в заведения за душевноболни.

Може би заради това бях с усмирителна риза във видението.

Страхотен начин да прекараш следобеда. - Затова Бог е създал кафето.

Е, къде да оставя нещата за тоя търг? - Ето тук на масата. Изглежда тежко.

Майка ти да не те е накарала да си изхвърлиш видео игрите? - Не. Просто някакви неща.

Нужда от помощ? - Не, мерси.

Некролози. Вършим някаква призрачна работа?

Ние не правим нищо.

Помислих, че може да искаш да прехвърлиш

някои неща на мен, откакто, е, знаеш, аз знам.

Много мило, но това е солова дейност.

Все тая. И без това имам тренировка по волейбол.

Но имам телефон.

Нед, чакай малко. - Знаех си, че ще се съгласиш с мен.

Това са нещата на баща ти, нали? - Да. И?

Ами изненадана съм че Дилия иска да се отърве от тях.

Ти... сигурен ли си, че взе правилната кутия?

Да. Тази е. Определено.

Добре, но не съм сигурна колко ще можем да вземем за тази шапка.

Чао.

Слушам, скъпа. Слушам те. Нямаш представа колко ужасно беше.

Използвах цялата си сила, цялото си същество, само за

да мръдна малкото си пръстче и да покажа, че съм жива

и че мога да го усетя. - Скъпа, все още не разбирам.

Духът е бил убит от гробар? Помислили са нея или него за мъртъв, но не е бил?

Умрели са по време на някаква операция? - Духът очевидно се

чувстваше безпомощен. Правеха му разни неща, а той не можеше да ги спре,

неща, които не искаше, но какво можех да направя?

Добре, просто ми кажи с какво това видение беше различно от другите.

Имам предвид - как го почувства.

Този път напуснах тялото си.

Все едно умрях и можех да видя всичко около мен.

Виж, може би този дух... просто иска хората да знаят какво му се е случило.

Каквото и да е било, какво би почувствал, ако знаеха за него. Може би трябва

да провериш дали някой е умрял в погребалния дом, странни инциденти, операция.

- Усещаш ли? Какво да усещам?

Усещаш ли нещо на гърба си?

Не, скъпа. Какво има... Не чувствам нищо.

Няма нищо.

Какво има, Мел?

Какво?

Сром итселид - това да не е нов герой от книгата Лемъни Сникет?

Изглеждам ли весело? - Не. Изглеждаш кисела и леко уморена, но все така странно омайна.

Означава ли нещо или не? - Не.

Таен код ли е? Женски колежански клуб? В какъв контекст се използва?

- Гърбът на съпруга ми. Като татуировка?

Като появило се на гърба му все едно някой го пише и след това изчезнало.

Знаеш как да ми завъртиш деня, нали? - Добре дошъл в моя свят. - Има ли някакъв шанс

да дойде в кабинета ми? Защото тогава може да се случи отново и аз да направя някои...

Не. Просто искам да знам какво значи ако значи нещо.

Трябва ми повече информация. Съжалявам.

Опитвам се да разгадая навестяване. Или има нещо общо с душевноболен

който е умрял в болница или на масата за балсамиране в моргата.

Добре. Наистина космите на врата ми настръхнаха.

Искаш ли да ги усетиш? - Ще го приема на доверие.

Виж, професор Пейн... - Рик.

Трябва да знаеш, че не само аз поех риск, като ти казах какво мога.

Странните неща, които ти се случваха,

предметите, които се местиха... - Неща, които още се случват.

Това наистина може да обсеби живота ти.

Всичко е наред. Виждал съм и по-лошо. Бях в един бар във Фили...

Сериозна съм.

Е, може би от доста време съм чакал нещо да обсеби живота ми.

Може би точно от това имам нужда. Отивам да го разгадая.

Ще ти се обадя.

Благодаря ти. - Разбира се.

Ако исках да дам тези неща щях сама да ги сложа в кутията.

Тогава защо не ги сложи? - Не трябва да отговарям пред 13 годишен.

Аз съм ти майка и ще правиш каквото ти кажа.

Винаги си ми казвала да бъда себе си.

- Нямаш право да ги взимаш. Какво си мислеше?

Това са нещата на баща ти, Нед. - Мислиш, че не го знам ли?

Какво ти става? Толкова съм бясна... - Не разбирам!

Какво толкова е станало? - О, ще разбереш. И знаеш, че ще разбереш.

Имаш късмет, че разбрах какво правиш преди да е станало късно.

О, Господи. Толкова съжалявам, че трябваше да чуеш всичко това.

Не, няма проблем. Какво стана?

Нямам представа какво го прихваща.

Ще отида да го занеса в колата.

Е, Нед, искаш ли да поговорим защо извърши такъв загубеняшки ход?

Не беше загубеняшки ход.

Добре, искаш ли да дойдеш тук и да ми кажеш какво става?

Става това, че ми писна да гледам мама тъжна през цялото време.

Нед, не миля, че е тъжна през цялото време.

Това е, защото я бива да се преструва на весела. Пробвай да живееш с нея.

Плаче всеки ден за татко.

Все едно се надява, че още е жив някъде.

Просто няма да го остави на мира.

Повтори това отново. - Какво?

Частта, че все още е жив и нежеланието й да го остави.

Нед, наистина искам да довършим този разговор, ясно?

Ти отговаряш за магазина. Веднага се връщам.

Моля те, престани!

Не! Моля те!

Не. Спри.

Моля те, недей. Моля те!

Моля те, спри!

Намерих го.

Здравейте. Отново се изгубих.

Знаете ли къде мога да намеря кафе машината?

Не.

Е, изглеждате доста сигурен, така че...

Страхотно.

Извадих ги от кошчето. - Благодаря. Остави ги на масата.

Мога ли да ти помогна? - Мерси, но трябва сама.

Просто тази жена, която видях до леглото, ми изглеждаше толкова позната.

Знам, че съм я виждала по новините. - Може би по телевизията?

Може би, но мисля че беше в списание. Нещо свързано със семейството.

Сигурна ли си, че намери духа? - Да, да.

Видях енергията му носеща се над леглото. Беше закачен за всички тези машини.

Имаше жици навсякъде по него, точно както във видението.

Как го намери? - Всъщност беше нещо, което Нед каза.

Помниш ли онзи дух от миналата година, който беше в кома,

но можеше да дойде при мен само когато сърцето му спре?

Осъзнах, че този дух може все още да е жив, но в капан на собственото си тяло.

Мрази нещата, който му причиняват, но все още има

послание, което да предаде на мен или на някой друг.

И напълно се връзва с всичко, което виждах и чувствах.

За мен има смисъл.

Както и да е. Мисля, че се е закачил за мен, когато бях в болницата.

Но откъде знаеш... - Чакай! Това е!

Това е духът. Хю Бристоу.