Mr. Robot

С какво толкова те разочарова обществото?

Понякога си представям, че спасявам света.

Спасявам всички от невидимата ръка.

Която ни контролира всеки ден, без да знаем.

Ами ако всичко това изчезне?

Градът. Парите. Всичко.

Здравей, хлапе.

По света се случват вълнуващи неща. Вълнуващи неща.

Разкажи ми за баща си.

Имаше левкемия. Обещах му да не казвам на никого.

Накрая толкова се притесних, че казах на майка си.

Опитах се да го прегърна и да му кажа, че съжалявам.

А той ме блъсна толкова силно, че паднах през прозореца.

Бях на 8 години.

Ако не приемете тази сделка, ще станете като мен.

Ще изгубите уважението на всички.

Отказах се от всичко заради случая. - Не съм те карала.

Няма да работя там.

Те убиха майка ми.

Ако искаш да промениш нещата, трябва да започнеш отвътре.

Това ще изтрие всичко, което им дължим.

Всички кредитни карти, заеми и ипотеки ще изчезнат.

Какво ще правим сега?

Няма значение какво ще правим утре.

Важното е какво постигнахме.

Свободни са заради нас.

За бога, какво направих?

Казах ти, че не биваше да го правим.

Малко се тревожа за Тайрел.

Защото се държеше много странно, когато го видях за последно.

Знам, че стоиш зад всичко.

"Долу обществото", сървърът,

Колби, "Олсейф".

Ти си единствената константа в море от вероятности.

Каквото и да правят, никога няма да те изоставя.

Винаги ще бъда тук. Разбираш ли?

Пак ще се опитат да се отърват от мен. Не бива да им позволяваш.

Чуй ме. Никога няма да те изоставя.

Никога повече няма да те изоставя.

съм Г-н Робот.

Колко пъти ти казах, че накрая ще работим заедно?

Но въпреки всичко, искам да знам.

Защо го направи?

Исках да спася света.

Защо точно тази маска?

Малко е глупава, не мислиш ли?

Уелик.

Да.

Разбирам.

Джеймс.

Да.

Знам за молбата на г-н Годард,

но трябва да го премахнеш още сега.

Можеш ли да го ескалираш?

Благодаря ти, Джеймс.

Трябва да е готово.

Изпълнява се Зарежда се източник на ентропия

Генериране на ключове

Търсене на целеви файлове Начало на криптирането

Криптиране /б1н

Криптиране /буут

Криптиране /дев

Какво има?

Започва се.

Сякаш се ражда нов живот.

Боже мой.

Ужасно съжалявам.

Какво направи? Тече му кръв!

Беше случайно. Сине. - Бог казва, че няма случайности.

Моля те, отговори ми. - Кърви навсякъде.

Съседите ни гледат.

Колко неловко. - Събуди се, събуди се!

Добре ли е? - Не реагира.

Ти си виновен! Ти си виновен! - За бога. Стана случайно.

Бог казва, че няма случайности. - Съжалявам! Повикай линейка.

Повикай линейка!

Както виждате, показателите изглеждат нормални,

което е добра новина,

защото на скенера не се видяха поражения.

Не кърви.

Леко сътресение и няколко шева.

Ръката му обаче е счупена

и ще трябва да я гипсираме.

Колко ще струва?

Моля? - Колко ще ни струва?

Ще трябва да попитате в счетоводството.

После ще поговорим за това... - Млъкни.

Остана без работа и нямаме никакви пари.

Как ще платим за това? Имаме куп сметки.

Не ме докосвай.

Казах ти, че ще е безплатно.

Г-н и г-жа Олдърсън, моля ви.

Ще ви помоля да излезете отвън за малко.

Искам да поговоря насаме с Елиът.

Елиът.

Искам да знаеш, че ще се оправиш.

Днес падна и се нарани,

но ти обещавам, че те очаква дълъг и пълноценен живот.

Елиът, трябва да ти задам няколко въпроса.

Всичко, което кажеш, ще си остане между нас.

КОНФИКТУРА ИНДЪСТРИС ТЕТРАДКА

Време е да ставаш.

Днешният ден започна като вчерашния.

И като деня преди това. И деня преди това.

Като всеки ден през последния месец.

Затворен кръг. Перфектният ми затворен кръг.

Това ще предизвика сериозни последици

за икономиката ни.

Днес ФБР съобщи, и можем да го потвърдим,

че нападението е дело на Тайрел Уелик и "Долу обществото".

Нанесоха много щети и ние ще им отвърнем.

Ще им отговорим подобаващо.

Ще го направим където и когато преценим, че е най-добре.

Не е нещо, което ще обявя на прес конференция.

Денят ми започва в 08:00 ч. със закуска с приятеля ми Леон.

В един епизод отиват в китайски ресторант

и през цялото време чакат за маса.

Въобще не успяват да хапнат.

Тъкмо беше започнал да гледа "Сайнфелд"...

Може би твърде много се задълбочавам.

И говори прекалено много за това.

Влязло му е под кожата.

Влязло ми е под кожата.

Но е идеално за мен.

Не е нужно да казвам нищо. Мога само да го слушам.

Ами онзи Креймър? Ако го познавах, щях да му сритам задника.

В 10:00 ч. помагам вкъщи.

Това означава, че се налага да работим

с международната общност, за да зададем

много ясни правила занапред.

Сега все едно сме в Дивия запад.

В 12:00 ч. обядвам с Леон.

Има един епизод, в който през цялото време

не могат да излязат от гаража.

Това не е нормално. Каква е историята?

Просто няма смисъл.

В 14:00 ч. отиваме да гледаме баскетбол.

Горещата Карла, местната пироманка, обикновено е там.

Превърна се в нещо като личния ми тотем.

Тройка!

Все още не разбирам защо хората харесват спорта.

Стават прекалено емоционални заради странни неща.

Но виждам красотата в правилата, в невидимия код на хаоса,

криещ се зад лицето на реда.

В 16:30 ч. отново разчиствам вкъщи.

ФИНАНСОВАТА КРИЗА СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА

Не сме виждали нищо подобно в миналото.

Затова проблемът с кибер сигурността е толкова неотложен.

ПРЕЗИДЕНТЪТ СЕ ОБРЪЩА КЪМ РАЗТРЕВОЖЕНАТА НАЦИЯ

В 18:00 ч. вечерям с Леон.

Може би просто трябва да се примиря, ако ме разбираш.

Както виждате, почти винаги ядем заедно.

Може би това е смисълът. Че няма никакъв смисъл.

Животът, любовта и значението, което имат.

Мисля, че хората са пълна трагедия.

Както казах, не се налага да говоря, а повторението ми влияе добре.

Режимът ми остава непокътнат.

НЕ СИ САМ

Два пъти в седмицата посещавам църковна група.

И тук не разбирам правилата,

но трябва да се социализирам.

Добре е за мен.

А и хората изглеждат нормални. - Амин.

Амин.

Не позволявайте да ви уплашат

подобни криминални атаки.

НА ЖИВО ОТ ВАШИНГТОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Америка знае как да решава проблеми.

Когато работим заедно, нищо не може да ни спре.

Предстои да напишем ново бъдеще.

Водя си дневник.

Само така следвам режима си както трябва.

Лека нощ.

После си лягам.

Майка ми няма компютър или достъп до интернет,

които да ме изкушат.

Остава ми само да заспя аналогов сън

и да затворя кръга за деня.

Може би мислите, че не се живее така, но защо не?

Повтарям едни и същи задачи всеки ден, без да мисля за тях.

Нали така правят всички?

Повтарят едно и също,

гледат "От местопрестъплението" и се тъпчат с "Лексапро".

Не е ли удобно?

Всичко да е еднакво?

Защо майка ти?

Защо точно тя?

Тя е най-стриктният човек, когото познавам.

Но каза, че много от травмите в детството ти се дължат...

По-добре познатото зло, отколкото непознатото, нали?

Чувстваш ли се самотен?

Дарлийн се отбива понякога.

Липсва ли ти нещо от предишния ти живот?

Няма значение, дори и да ми липсва.

Защо го казваш?

Защото не мога да си имам доверие.

Защо мислиш така?

Бих искала да ми отговориш.

Струваше ми много усилия да говоря с теб след това, което направи.

Но се съгласих,