The Shrink Next Door

ПО ПОДКАСТА НА "УАНДЪРИ" И "БЛУМБЪРГ"

2010 Г.

Желаете ли нещо?

Алоха.

Махало.

Рави Шърман. - Привет, момче.

Царят на пинг-понга. - Така е.

Като нинджа е. - Благодаря.

Тия? Или ти растеш, или аз се смалявам.

От "Ник и Тонис", нали?

Сряда вечер. Звъня ви! - Ще ти пазим маса.

Царевицата на ферма "Раунд Суомп" е бижу. Лично съм я белил. Ето го!

Пазете се!

Не го изричай, не го помисляй дори. - Кое?

Няма да играя голф с теб. - Защо?

Защо ли? Не беше голф, а по-скоро хокей.

Страхувах се за живота си.

Ако не си пробвал джакузито, направи го.

Поне него не пропускай. - Трябва значи…

Бенджамин, какво става?

Изглеждаш прегрял, сякаш ти е зле. - Чистият въздух не ми понася.

Защото майка ти те е държала вкъщи. Хайде.

Да влезем на климатика.

Вътре има стотици филми, все с "Оскар".

Полека с топките.

Лиза. Айк Хършкопф.

Мерси, че дойде.

Прелестна си. - Благодаря.

Нещо против да се снимаме?

Защо не. - Кое копче...

Отгоре. - Трябва ли да навивам...

Не, нагласен е.

Добре…

Отгоре. - Сбърках.

Може ли да си взема очилата? - Не, дай...

Всичко е наред. Хей! Ела.

Мерси. - Добре.

Ела. Снимай ни.

Приятно ли ти е? - Да.

Къщата е разкошна.

Благодаря.

Браво! - Супер.

Ела да видиш кравите. Взех ги от галерия в града.

Добре. - Много са готини.

Би ли събрал мокрите хавлии?

1982 Г.

Стойте в тази стая.

Спрете. Къде отивате? Върнете се.

Ще го потърся. Тук е. Поздрави вуйчо си, Лизи.

Филис, повикай фирма за дезинсекция.

Из сградата щъкат досадни малки твари.

Записах ти час при д-р Хършкопф

за този следобед. - Боже! Налазиха ме.

Какви са тези буболечки?

Да видим. Имат гъста козина и... Виж лепкавите им лапички.

Чу ли ме? - Не мога да отида.

Защо не можеш? - Виж,

не ми се говори с непознат. - Не е непознат.

Равинът Голдбърг го препоръча.

Не, знам, знам.

Не ме гъделичкай.

Момичета, спрете. Оставете вуйчо си Марти на мира.

Хайде да ви снимам, преди да съсипете костюмите.

Момичета, хайде. Елате, съберете се.

Остави телефона, моля.

Твой ли е? Не. Добре, благодаря. Очарователните сте.

Виж ти. Имам въпрос.

Има ли големи капани, които да поберат цялата тази напаст?

Сигурна съм, че има. Имаме в склада.

Така е. Брус, дай метлата.

Трябва да ги...

Боже мой! Главата ми. - Дай метлата!

Ще отидеш ли?

Няма нужда да посещавам д-р Хършкопф. Всичко ми е наред.

Наистина има вредители в сградата.

По дяволите!

Вземи фотоапарата. Аз ще се разправям с нея.

Добре.

Започва се.

Дебора! - Къде е той?

И аз се радвам да те видя.

Предаде ли съобщенията ми на Марти? - Да, всичките осем.

Сигурна ли си? Не ми се е обаждал.

Може би защото скъсахте.

Не късаш с някого с факс, Филис.

Съгласна съм, но има и по-ужасни начини.

Мъжът ми зачеркна брака ни, като чука секретарката си.

Предпочитам факса.

Добре, не ми пука.

Искам да го видя.

Няма го. - Не може вечно да се крие.

Може, и още как.

Длъжник ми е.

Стига глупости. Не мога да се занимавам с това днес.

Нищо не ти дължи. Приключихте.

Трябва да говоря с него за нещо.

Лично е.

Пак ли си бременна?

Как смееш да ме обвиняваш в това? - Защо ли?

Майната ти, Филис. - Чуй ме.

Марти е свестен.

Всъщност е твърде свестен. Но аз не страдам от същото

и не позволявам да го мачкаш.

Куче пазач ли си му? - По-зле. Сестра.

Кучето само ще те ухапе,

а сестрата ще ти изтръгне гръкляна и ще посвири на него.

Схващаш ли разликата? - Не е твоя работа, Филис!

Тук вече грешиш!

Марти е моя работа.

Добре.

Добре.

Ако днес не ми се обади, ще стане проблем.

Значи ще стане проблем.

Да, голям проблем. - Чух те първия път.

Целуни ме отзад. - Хубава работа!

Проклета кучка.

Хубава работа!

Усмивки на три. Едно, две, три.

Боже! Знаете ли какво?

Щом не се усмихвате, поне не гледайте страшно.

Приличате на близначките от "Сиянието".

Г-н Ейбълман, изчакайте ме малко.

Брус, ще поемеш ли? Накарай ги да се усмихнат.

Тези криви физиономии не ми вършат работа.

Ще се опитам.

Да видим. Поръчахте театрална завеса от памучно кадифе.

Да. С перделък тип пеперуда. - Да.

Както виждате, има мъхавост и матова повърхност.

Това розово ли е? Изглежда тъмно.

Розово е. На тази светлина може би ви тъмнее.

Не мисля... - Мрежесто перде и два крака.

Дай да видя краката.

Какво е това?

Плюшено странично перде в черно.

Отзад.

Това е хастар.

Защо?

За да не е прозрачно.

Не съм поръчвал подплата.

Препоръчваме я,

защото новите завеси трябва да са завършени.

С хастар ще изкарат по-дълго време.

Глух ли си? Не съм искал това.

Вижте, не ги шием без хастар.

Бас държа. - Правим го,

за да не се късат. - Правите го за повече пари.

Чуйте ме. - Не, ти ме чуй.

Не се налагаше да търпя глупости, когато баща ти беше шеф.

Правя най-доброто.

Идвам тук от 34 години.

И ценим сътрудничеството. - Къде е Джероум?

Чичо ми вече не работи тук. - Защо?

Защото... Сложно е.

Искам да говоря с Джероум.

Ще ми дадете ли секунда?

Г-н Ейбълман!

Здравейте, как сте?

Няма да платя и цент, докато не говоря с Джероум.

Разбирам.

Може ли една секунда, моля?

Марти, какво правиш?

Излез веднага.

Марти, стига вече. Пусни това.

Стига.

Пристъп на паника ли имаш?

Какво ти става?

От какво се боиш?

Той е просто един сърдит учител по Талмуд с косми в ушите още от младини.

От какво се боиш?

Марти, погледни ме. Сега ти командваш парада. Ти си шефът.

Шефовете не дъвчат плата.

Какво има? Марти, припадаш ли?

Не, ставай. Стига.

Излез оттук.

Спри! Марти, изправи се.

Шегуваш ли се?

Проклет да си, Марти!

Съжалявам, Марти е във важна среща.

Зад пердето?

Да, зад пердето. С какво да помогна?

Зашил е хастар на страничното перде. Не съм искал.

Ако не го махнете от фактурата, ще си намеря друг шивач.

Ще ни е мъчно да ви изгубим като клиент.

Баща ви нямаше да е доволен.

Вярно е.

И без това никога не беше доволен.

Сбогом, г-н Ейбълман.

Хайде.

Ела.

Марти.

Виж се.

Голям мъж, опрян в стената,

скрит зад завеси на работното си място.

Трябваше да се махна оттам.

Трябва ти помощ.

Трябва да те види д-р Хършкопф.

Слушай. Само веднъж.

Само това искам от теб.

Ти ли си Марти?

Заповядай. Радвам се да те видя.