Lost Treasures of the Ancient World: Ancient Jerusalem

25.000

Йерусалим, столицата на съвременен Израел

свещено място за три големи световни религии

За евреите това е градът на храмовия хълм,

най-святото място.

За мюсюлманите Мохамед се въздига оттук на небето

за да получи указания как да се молят последователите му.

За християните Йерусалим е мястото където е разпнат Исус.

Преди 2000 години градът вече е бил древен

свещено място за което различни народи са водели войни.

Днес напрежението между евреи, християни и мюсюлмани продължава.

Йерусалим е град на тайни и интриги.

През изминалия век се възражда интересът към библейската история.

Правят се разкопки в храмовия хълм е се търси изчезналият кивот.

Но много от тайните на Йерусалим и кивота се охраняват строго.

Търсенето на истината за кивота и храмовия хълм продължава.

ИЗГУБЕНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ДРЕВНИЯ СВЯТ

Йерусалим

Йерусалим няма равен на себе си като център на световната вяра.

Светите места из стария град се посещават от хора от цял свят.

За евреи, християни и мюсюлмани Йерусалим винаги е бил важен град.

Но неговата история започва от евреите

много преди Исус и Мохамед.

За евреите Йерусалим е важен защото тук се намира храмът.

където според еврейската традиция

Бог се почита с жертвоприношения и възлияния.

Най-важното нещо за евреите е възстановяването на храма.

дори ако за това трябва да се чака идването на месия.

Всичко започва от Авраам, бащата на монотеизма.

Според евреите Авраам прозрял от ранна възраст, че Бог е един.

Бог нарежда на Авраам и семейството му да напуснат града си

и да заселят нова земя, където да почитат Бог.

Пътят води Авраам до хълма Мория - по-късно храмовия хълм на Йерусалим.

След ред битки приемникът му Давид, обединява израилтяните.

Превзема Йерусалим от йевусейците и го обявява за столица на Израил.

Така Йерусалим става център на еврейската вяра.

Географското положение на Израел е кошмар за всеки военен стратег.

Той е в тясна равнина с планини от едната страна и море от другата.

Но Йерусалим е стратегически защитен

и Давид го е избрал като идеално място за столица на царството си.

Градът има вода, планини и може да бъде защитаван.

И се е намирал между два важни търговски пътя.

Единият е пътят към всички средиземноморски пристанища,

а другият е пътят от Саудитска Арабия на север към Асирия.

Политическата обстановка е гореща дори след като Давид става цар.

Той е приемник, но не син на Саул. И Сауловата династия е прекъсната.

Саул е от рода на Вениамин, а Давид - от рода на Иуда.

В Израил имало 12 племена със свои територии.

Изборът на някой от техните градове не би бил одобрен от останалите.

Потомците на Лия и на Рахил били разединени.

Изборът на столичен град бил труден.

Но Йерусалим бил превзет от иевусейците, и бил подходящ неутрален избор.

От самото начало Йерусалим има статут на свещен град.

Давид нарежда там да се съхранява най-светият предмет на народа му.

Това е малък ковчег от ситимово дърво,

в който се съхраняват 10-те Божи заповеди, написани на два скрижала.

Тях Бог ти е дал на Мойсей няколко века по-рано.

Давид решава, че Йерусалим ще е дом на този свещен предмет -

ковчегът на завета.

Библията описва дървен ковчег с определени размери,

който израилтяните носят със себе си,

и който съдържа реликви, важни за тяхната идентичност.

Особено скрижалите, на които са написани 10-те Божи заповеди.

Описанието на кивота напомня ковчежетата,

в които много бедуински племена от древни времена до днес

съхраняват и пренасят своите племенни символи.

Логично е кивотът да е създаден именно като такъв племенен символ.

Когато израилтяните се установяват и създават своя държава с цар,

ковчегът на завета се превръща в техен национален символ.

Убеден съм, че кивотът е контейнер за статично електричество -

оттук и силите, които му приписват.

Според мен Стивън Спилбърг не е далеч от истината.

Има възможност кивотът да е съдържал високо напрежение.

Статичното електричество изисква много сух въздух.

Кивотът е бил преносим, направен бил от злата и дърво -

все идеални елементи за примитивен акумулатор.

Той често не е бил в допир със земята,

защото от Библията знаем, че е пренасян на каруца.

Знаем, че Оза подпрял кивота за да не падне от каруцата.

и щом го докоснал паднал поразен.

Може би Оза е имал слабо сърце и е получил удар.

Може би това е преувеличение, но според Библията той умира.

Според мен е получил електрически удар.

Според това Давид обявява левитите за единствени пазители на кивота

и занапред никой освен тях, не можел да го пипа.

Може би левитите са разбирали свойството на ковчега

и за изолация са носели кожени сандали без метални нитове.

Мястото, избрано от Давид, за съхранение на кивота,

е било значимо място за народа му - върхът на хълма Мория,

където Авраам щял да жертва сина си Исак, за да докаже вярата си.

Според Библията Давид купил гумно на хълма за 50 шекела.

Там направил шатра, която да съхранява светия кивот.

Днес на хълма се издига джамията на Омар,

но той си остава свещено място за евреите.

Това е храмовия комплекс на хълма,

разположен в източната част на стария град.

Макар, че храмът на хълма вече не е еврейски,

юдеите знаят, че древният храм е бил тук.

Това все още е символичният духовен център на еврейската вяра.

Храмът бил издигнат от Соломон, син на Давид.

Военно-любивият Давид бил нечист за да изпълни тази задача.

В "Първа книга на царете" са описани материалите за строежа,

които Давид подготвя за сина си.

"Приготвих за дома Господен 100 000 таланта злато,

100 000 таланта сребро,

а мед и желязо тегло нямат, защото са голямо множество;

дървета и камъни тъй също приготвих,

а ти притури към това мрамор и кедрови дървета от Ливан,

обковани отвътре с кедрови дъски и позлатени".

Храмът е голяма правоъгълна сграда от дърво и дялани камъни.

Според Библията храмът е 60 лакътя дълъг,

20 лакътя широк и 30 лакътя висок. Един лакът е близо 0,5 м.

Пред входната врата се издигат два бронзови стълба,

високи над 18 лакътя.

Около главното помещение има други по-малки.

Стените са облечени с кедрови дъски, а подът - с елхови.

След това сградата бива богато украсена със злато.

В светилището във вътрешната част на храма е положен кивотът.

Плочите, дадени на Мойсей от Бог, вече имат постоянен дом.

Храмът на Соломон се издига като паметник на израилевата вяра.

Храмът е издигнат на един от многото хълмове на Йерусалим.

Следователно се е виждал отдалеч.

По онова време около 1000 години пр. Хр.,

повечето сгради са били малки.

За онова време 10-метровата сграда е била много голяма.

Била е забележителна, защото вътре не е имало носещи колони.

Това май е бил максималният размер без вътрешни подпори.

Когато човек влезел, нищо не запречвало погледа му.

Вероятно това е било най-голямото помещение без колони.

Храмът бил богато декориран и много красив.

Ако е бил украсен със злато, е блестял на слънце,

а в Йерусалим времето е ясно и слънчево дори през зимата.

Всичко това е привличало вниманието на хората към храма.

Соломон строи храма 7 години.

Когато Соломон умира, през 922г. пр. Хр.,

Йерусалим е утвърдена столица на обединен Израел,

а храмът е център на религиозния живот.

Но единството на Израел е кратко.

Израилевите племена се карат, а и от изток назрява грозна заплаха.

Въпреки съпротивата през 722-721 пр. Хр.

асирийците завладяват и разрушават Северното израилско царство.

10 племена са прокудени.

Това са легендарните изгубени племена.

Иуда запазила независимостта си

и през 7в. пр. Хр., когато асирийската мощ отслабва,

бъдещето на Йерусалим изглежда сигурно.

Но през 6 в. пр. Хр. от изток идва нова заплаха - Навуходоносор II,

легендарният владетел на Вавилон.

На 16 март 597 г пр. Хр. войските му завладяват Йерусалим.

Много видни иудеи са прокудени. Храмът е ограбен.

Но Иуда запазва своята цялост под управлението на нов цар -

21-годишният Седекия, коронясан от вавилонците.

След 9 години царуване Седекия въстава срещу Навуходоносор II.

Това е гибелно решение Вавилон отвръща на удара.

През 586 г. пр. Хр.,

след 18-месечна обсада, градът е превзет.

Този път вавилонците са безмилостни.

Соломоновият храм е напълно ограбен и унищожен.

Ковчегът на завета изчезва, но няма данни, че е взет от вавилонците.

Огромните бронзови стълбове са разбити и отнесени във Вавилон.

Много майстори, воини и аристократи също са заточени във Вавилон.

Децата на цар Седекия са убити пред учите му.

После той е ослепен и заточен.

Въпреки това вярата на евреите в техния Бог оцелява.

Храмът остава в съзнанията им център на тяхната вяра.

Изгнаниците във Вавилон оплакват своя свещен град.

Те съхраняват своята вяра и национална идентичност.

Събират се на групи и така полагат основана на днешните синагоги.

Молят се обърнати към Йерусалим, както правят до днес.

Способността на евреите да съхранят еврейското си мислене

е свързана с решаването на проблема за Йерусалим и храма.

Когато вавилонците превземат Иуда, те унищожават храма

и заточват евреите от южното иудейско царство във Вавилон.

Но те не се отчайват, за разлика от 10-те изгубени племена от север.

Вместо да кажат: "Йерусалим го няма, храмът е унищожен, това е краят",

те се събират и решават да запомнят Йерусалим, да го съхранят в дела,

да се молят един ден отново да се върнат там.

И няколко десетилетия по-късно се връщат и възстановяват храма.

Но през годините прекарани във Вавилон,

се раждат някои радикални идеи.

Събирали се заедно да почетат храма с лице към Йерусалим,

пазели светите книги в ковчежета, които съхранявали зад завеса.

Те напомняли за ковчега на завета и завесата на светилищата.

Вечният огън им напомнял за огъня, които горял в храма.

Тези практики полагат основата на бъдещата синагога.

В синагогата за пръв път се събират обикновени хора с религиозна цел.

Преди това свещениците извършвали обредите в храма, а хората гледали.

Но сега религията се демократизира. Хората участват в нея.

Юдаизмът става "преносима" религия.

Въпреки, че копнеели да се върнат в Йерусалим и да имат храм,

те можели да бъдат евреи, където и да отидат.

Скоро евреите са възнаградени за вярата си.

През 539 г. пр. Хр. Кир II завладява Персия и Вавилон и ги освобождава.

Десетки хиляди евреи се завръщат в разрушената си столица.

Връщат се с тежката задача да възстановят своя храм.

Вторият храм е възстановен от завърналите се от Вавилон евреи,

с разрешението на персийците, които завладели Вавилон.

Персийската империя осигурила средствата за храма,

но все пак те били ограничени.

А и евреите нямали много добри майстори.