FROM

Досега…

Ники, дръж се.

Шериф Бойд? Не мога да върна станалото назад.

Ти уби човек! И си оставила двама да умрат в линейката.

Знам. - Единият беше закопчан с белезници!

Съжалявам.

Миранда започна да получава видения.

Казваше, че била "избрана" да освободи децата.

Предполагам, че и ти си избрана.

Само Миранда е имала връзка с това място

много преди да дойде тук.

Какво е това?

Видя ли три червени камъка? - Откъде…

Като бях малка,

постоянно сънувах един и същи кошмар.

Не е била само Миранда, и аз съм познавала това място.

Ако беше видял каквото аз видях… - За какво говориш?

За какво мислиш, че говоря?

За нас с Джули и Мариел и там, където бяхме.

Всички говорят колко ги е страх да не умрат.

Но това не е най-лошото, което може да ти се случи.

Имам чувството, че нещо ме наблюдава.

Тя ли е? Изглежда страшна.

Помогни ми, Елджин. Мога да спася всички ви.

Казаха ми, че не мога да имам деца. Медицински невъзможно е.

Чакаш бебе, след като са ти казали, че не можеш да имаш деца.

След всичко, което си видяла тук, толкова странно ли е едно чудо?

Нищо не виждам. - Това е невъзможно.

Та ти едва погледна. Продължи да търсиш.

Не си бременна.

А откога са тези странни желания за определени храни?

От около седмица, може би.

Какво става с мен?

Ако бяхме другаде,

щях да кажа, че това са признаци на психосоматична бременност.

Какво е това?

Рядко срещано състояние, при което тялото смята, че е бременно.

Проявява всички ранни симптоми.

Истерична бременност.

Нали така са го наричали някога?

Никой тук не те смята за истеричка.

Неотдавна Бойд имаше червеи под кожата,

които никой друг не виждаше. Не изключваме никой вариант.

Възможно е наистина да си била бременна.

Още съм бременна. То е тук, усещам го.

Ето, пийни. - Не искам това!

Няма нищо. - Съжалявам.

Беше дълъг ден, а тялото ти е под голям стрес.

Защо не останеш тук тази нощ?

Искам да се прибера. - Фатима…

Искам да си ида в стаята. - Навън вали.

Не бива да… - Притеснява те някакъв дъжд?!

Добре.

Хей… - Фатима!

По-добре върви.

Фатима! - Искам да се прибера.

Ще спя в колониалната къща,

поне мога да й пусна система. - Добре.

Трябваше да ми кажеш за това преди прегледа.

Не беше уместно. - Наистина ли?

Точно сега държиш на етикета?

Можех да използвам тази информация.

Няма полза да съм в неведение. - На мен ли ще се караш?

Хайде да помислим какво можем да направим.

Не знам. Не знам какъв е проблемът.

Така или иначе,

или в нея расте нещо, което не виждаме,

или се е побъркала и вярва, че е бременна.

А как ще разберем кое от двете е?

Не знам, Бойд. - А как ще й помогнем?

Нямам никаква представа.

Тогава си върши работата и разбери, по дяволите!

ОТВЪД Този крехък живот

Не ме е страх. Трябва да проговориш.

Говори!

Знам, че можеш.

Трябва да говориш с мен.

Виктор? Аз съм. Може ли да вляза?

Виктор, не може да продължаваш така.

Цяла нощ не си спал, цяла сутрин си тук…

От долния етаж те чувам как крещиш по това нещо.

Синко…

Това не е здравословно.

Той трябва да проговори и да ми каже какво беше казал.

Но това е кукла.

Искам да кажа…

Ти не разбираш.

Ти не беше там.

Защо не си починеш? - Не мога да правя това тук.

Не мога. - Виктор!

По какво работиш?

Това е един малък…

Правя го за Фатима.

Напоследък е унила

и реших, че това може да я зарадва.

Много мил жест.

Сигурна съм, че ще й хареса.

Надявам се.

Имаш късмет, че дойде линейката.

Иначе Кристи имаше само физиологичен разтвор.

Да, страхотен късмет.

Хей… Знам, че снощи беше тежко.

Нима? - Да.

И знам какво е да се чувстваш жертва на това място.

Станалото с мен, Джули и Рандъл…

Още усещам онези буболечки да пълзят в мен.

И какво правиш? - Напомням си, че не е истина.

Това е страх, а страхът ще ме сломи само ако му позволя.

При мен е друго.

Не знаеш дали е така. - Знам.

Опитай се да ядеш отново нормална храна, малки хапчици.

Не ям боклук, защото ме е страх или съм сломена.

То ме кара!

Всичко наред ли е?

Да, привършвам.

Ще се видим утре.

Тя просто е загрижена за теб.

Защо никой не ме слуша?

Случва се вътре в мен, аз преживявам това.

Защо всички смятат, че моята гледна точка е грешна?

Никой не смята това.

Само се опитваме да обхванем всички възможни варианти.

Ами ти? Ти мислиш ли, че всичко е в главата ми?

Виж…

Вечерта, когато дойде автобусът,

ти се срина в ръцете ми, помниш ли?

Каза, че не можеш повече. - Това няма нищо общо.

Кажи ми какво да направя. - Да ми повярваш!

Виж, просто…

Ето.

Меря се всеки ден, откакто разбрах.

Трябва да спреш. - И коремът ми става по-голям.

Не е така. - Погледни.

Ако всичко е в главата ми, как ще обясниш това?

Не знам. - Елис…

Каквото и да е това в мен, става по-силно.

Странните ми желания стават по-силни.

Постоянно съм раздразнителна. - Спокойно.

Ако в мен няма нищо,

ако няма бебе,

значи промяната се случва с мен.

А аз й казах, че е чудо.

Е, да…

Всички се въодушевихме.

Сигурен ли си, че Кристи не е пропуснала нещо?

Нямаше нищо, Дона.

Поне нищо не се видя на апарата.

Кристи смята,

че или е нещо като червеите, които бяха под кожата ми,

или че това място й е взело разсъдъка.

Както стана с Аби ли?

Да.

Ако си мислиш какво е можело да направиш по друг начин…

Не е това. - А трябва да е.

Виж, ако е някаква гадост от типа на червеите под кожата,

ще трябва да се справим с това предизвикателство.

Но ако проблемът е психологичен,

ако тя е тръгнала по пътя на Аби,

трябва да измислим как да я върнем.

Добре, хайде да…

Хайде това да си остане между нас.

А след това?

Ще говоря с Кристи. Надявам се да е имала време да…

Да какво?

Не знам. Виж…

Казвам ти, понеже си обещахме да нямаме тайни един от друг,

а тя живее под твоя покрив. - Да.

Относно това… Докато още не сме наясно,

мисля, че не е добра идея те да са в колониалната къща.

Моля?

Аз ще съм насреща и за тях, и за теб през цялото време.

Но истината е, че има две възможности,

и всяка представлява различна заплаха за хората в къщата.

Трябва да мисля за всички, Бойд, макар че искам да ви помогна.

Добре, сигурно ще мога да им намеря място в шерифската служба.

Трябва… - Стига, Бойд.

Не, всичко е точно. - Не казвам да стане днес.

Просто го имай предвид.

Разбрах, права си.

Не ти се сърдя, просто…

Да, знам.

Това става.

Дай да ти помогна.

Ако тръгнем скоро, ще се приберем в града навреме.

Каквото и да тропаше снощи,

не звучеше като онези неща в града.

Каквото и да е било, ще се радвам, като се махнем оттук.

Това ли си сънувала? - Да.

Какво става тук?

Табита? - Татко!

Здрасти. Какво е станало?

Нищо. - Къде е Джули?

Добре е, всичко е наред.

Какво става? - Не се шашкай.

Беше моя идея, тя трябваше да дойде. - Защо?

Мама е видяла това място като малка, също като майката на Виктор.

Какво? - Джим, идваш или оставаш?

Вие вървете, ще ви настигнем.

Както искаш. - Хайде да огледаме наоколо.

Хайде.