İlk 200 satır.
Този сюжет и главните герои са базирани на истински събития.
Translation ZALMEN BEHAR
ТАЙНАТА
Франсоа.
Изми ли се както трябва?
ЛЯТО 1955г.
Сега влизай във водата. Можеш да ме гледаш.
Можеш да останеш сам за минутка.
Франсоа.
Да? - Пол е тук.
Влизай, Пол.
Как си тази сутрин?
ЛЯТО 1985г.
Добре ли си?
Искаш да отвориш вратата?
Можем да я оставим отворена, ако искаш.
Значи излезе вчера с майка си?
Ето... Хайде седни.
Пиша за теб, Пол... съставям твоя портрет.
Луиза? Всичко наред ли е?
Не съвсем. Баща ти.
Извел е кучето без каишка.
Горкото са го сгазили.
Той се поболя от мъка.
Вече близо три часа броди навън.
Майка ти не искаше да те безпокой.
Ако не плуваш, ще ти бъде студено.
Отиди да играеш с другите и ще се сгрееш.
Тридесет равни.
Максим?
Четиридесет на тридесет.
Скоро ще дойда при вас на плажа. - Тръгваме си.
Той замръзна.
Нова топка.
Въпреки че бях единствено дете, дълго време си имах брат.
В двора на дома, където бе моето детство,
нито съседите ми, нито родителите ми знаеха за този славен брат,
добре изглеждащ и по-силен от мен.
Този брат-фантом, способен да преодолее всяко препятствие,
да се издигне над моите неуспехи.
Бих го измислил само за себе си, за собствените си цели.
Какво правиш там? - Нищо.
Нищо?
Тогава ела с мен на халките.
Дай си ръцете.
Разтрий ги.
Сега погледни.
Поемаш дълбоко въздух, държиш се за ръцете,
и повдигаш коленете.
Докосваш от другата страна.
Връщаш се обратно... и завършваш така.
Сега е твой ред.
Хвани се за халките, набираш се, повдигаш коленете си.
Повдигни. Започни отначало.
Набери се, а след това повдигаш краката си.
Хайде, давай.
Хайде, повдигай.
Това е всичко за днес.
Живеех в сянката на моя брат-фантом.
Плавах по стъпките му.
Дори бях си измислил игра, че той се храни заедно с нас.
Нека да ти сипя още.
Първо той иска още.
Кой? Кой иска още?
Франсоа, погледни ме.
Попитах, кой иска още?
Той. - Кой е той?
Брат ми.
Сега ме чуй. Остави тази чиния.
Няма никой друг на тази маса.
Само ти, майка ти и аз.
Ти, майка ти и аз.
Къде отиваш?
Отивам при Луиза.
Съседката ни Луиза винаги е била част от нашия живот.
Тя познаваше родителите ми цяла вечност, винаги съм я познавал.
Няколко пъти седмично ходих при нея на процедури.
Внимателно, да не се изгориш.
Прекарвах по-малко време в магазина, отколкото у нея.
Защо тази физиономия?
Мразя твоите инжекции.
Но ти обичаш горещ шоколад.
Не ти ли е тъжно, че нямаш деца?
Имам теб. Не е ли достатъчно?
Твое собствено, което да имаш със съпруга си.
Но аз нямам съпруг.
Дай ми това и легни.
Защо нямаш?
Защото не съм го срещнал.
Порасни бързо. Ще те чакам.
Ти не си достатъчно хубава. - Доста грубо казано.
Не започвай. Това изобщо не боли.
Ти си моят малък "ганеф".
Ти смърдиш на цигари.
Какво значи "ганеф"?
Означава "вагабонтин", моят скъп малчуган.
Ти си моят малък вагабонтин.
Остави това.
Защо? - Постави го обратно, ти казах.
Остави го, пълно е с бълхи.
Престани.
Недей.
Мамо.
Отиваш ли?
Престани.
Недей. Недей, казах.
Престани.
Къде отиваш?
Престани. Там е пълно с бълхи.
Постави го обратно.
С кого говориш? Кажи ми.
Мама е тук сега.
Присънило ти се е кошмар.
Всичко е наред сега. Аз бдя над теб.
Франсоа Грамбер?
Да, Грамбер. С "М" и "Т" в края.
Чакай малко. Погледни към мен.
Изглеждаш много добре така.
Не казвай на дядо, че са те кръстили.
Защо не?
Защото...
Като се говори за църкви и гробища
може да го разстрои.
Само ако татко някога разбере...
Ако никой не му каже, няма да разбере.
Престани да ме гледаш така.
Просто не е за вярване.
Обрязване, после нееврейско кръщение.
Трябва да сте се побъркали.
Подслушваш?
Нервничиш, и правиш пакости.
Кога стана толкова тежък?
Светената вода добре му се отразява.
Ходила си на церемонията?
Е, и? Не съм член на семейството.
Ходя там, където искам.
И правя това, каквото си искам.
Подстригвах побърканите по време на войната.
Те наистина бяха побъркани.
Не толкова, колкото германците, но искаха това и онова,
трябваше да имат перчем, и тем подобни.
И гел за коса.
Още малко тук, малко повече там,
никога не бе достатъчен гелът за коса.
И така, приятелче, в училище още ли ти си лидера?
Да, с грамота.
Грамота, значи пръв по всичко?
Освен по гимнастика, но той е освободен.
Докато чакаме да стане, е пръв във всичко.
Всички се чудим, какво чакаме?
Докато стане по-силен.
Максим, лекарят така казва, не аз.
Гимнастиката е безполезна.
Шегувам се.
Не може да е добър във всичко.
Няма ли ябълков пай за мен?
Не ти ли сервирах?
Не в моя дом, и на масата.
"Търси в гората внимателно. Тайната се крие там.
"Отдавна под заклинание, Сър Грамбер... "
"Грамбер" като нас. - Не се движи.
Чуваш ли? "Рицарят Грамбер".
Да, много хубаво. - Датира от Средновековието.
Какви ги разправя твоя татко?
Наведи се. Не мърдай.
Дай ми тази твоя загадка.
По-късно ще ти я даде! Ако мръдне още веднъж, ще му отрежа ухото.
Не се ли е върнал?
Ела да видиш.
Баща ти се върна, за да остави кучето, после пак излезе.
Това беше преди три часа.
На кучето нямаше каишка.
Той каза, че фокстериерите са създадени да тичат, не да са затворени.
Знаеш ли какво? Мериха ни в училище.
Пораснал съм пет сантиметра.
Това е много хубаво.
Ще бъдеш по-висок от баща ти, ще бъде доволен.
Да, ще бъде истински доволен.
Утре отивам да положа цветя на гроба на Олга.
От какво е починала братовчедка ти Олга?
По време на войната, докато е пътувала.
Дай си ръката.
Болна ли е била?
Другата ръка.
От какво е починала, тогава?
Нацистите са я убили. Знам, че те са го направили.
Тогава защо питаш?
Какво му разказваш?
Нищо. Просто си говорим.
О, напрегната си.
Дълго време бях малко момче, мечтаещо за идеалното семейство.
От редките сцени, които ми се удаде да зърна,
няколко изречени думи, откъси от информация.
Сътворих идилия за родителите ми, сякаш пишех роман.
Представях си, че любовта към спорта е събрала родителите ми,
във времена, когато хиляди германци
са споделяли същата страст.
Спортувайки, татко се надявал, че може да изтрие произхода си.
Майка ми, дефилирала за дизайнерите,
през останалото време скицирала за модно списание.
No comments yet. Be the first to leave one.