Ghost (Призрак)

Юра, моля те, хайде днес без висш пилотаж.

Последен тестов полет, вървяхме към това 10 години, Юра.

И какво ще заснемем от тук?

Не съм се ангажирал с това.

Няма да отида вътре. - Останете тук, и снимайте самолета.

Какво има? - Хванахме журналистка в седмия сектор.

Проряза мрежата, представяте ли си? - Иска интервю от вас.

Нека да изчака в офиса. - Казва, че от "Wenowe deteknic".

Някаква французойка.

Французойка?

Чуй ме, имам идея, да я вземем с нас на борда.

Имаме нужда от преса. - Полудя ли? Не можем да вземем външен.

Юра! 10 години не сме спали заради този проект. Искаш да прецакаш всичко?

Накратко: избирай, или аз, или тя.

Разбира се, че си ти, Гена. - Юра, какви ги вършиш?

Не можеш да летиш без втори пилот. Това е грубо нарушение, Юра.

Истина ли е, че самолетът ви може да излети от сто метрова писта?

Защото аз мисля, че само си надувате цената.

Хвани щурвала.

ПРИЗРАК

Юра, незабавно се върни на летището. Юра, ще ни погубиш всичките.

Ленуся, мислих, че си в министерството. - Защо е сам там?

Стана случайно, не съм виновен. - Гордеев, нямаш право да летиш сам.

Какво правиш? Ще ни глобят. - Лена, не си ли в министерството?

Къде е тоалетната? - В края на салона.

С кого разговаряш? - Музика свири. Френски шансон.

Раз. Раз, два. Лена, да поговорим вкъщи, радиовръзката не е добра.

Радиовръзката? - Лена, радиовръзка е непредсказуема.

Вълните понякога пречат една на друга. - Странно.

И връзката е нарушена. - Преди добре работеше.

Добре, Юра, ти кацни, и ние с механици ще те посрещнем, и ще разберем,

Какво и е на радиовръзката, и на тоалетната.

Пипна ли нещо там? - Не... Да... Не помня...

Честито. Ние падаме. - Как така падаме?

Юра, критична височина! Повтарям, критична височина!

Гордеев, скачай незабавно!

Преброй до три, и после дръпни желязната халка.

Раз, два... - Когато скочиш!

Ами ти?

Парашутът... е един.

Проверих и критичен режим, и аварийните спи...

Лена, какво има?

Много се изплаших.

Само, ако знаеш...

на какво съм готов заради теб.

Днес имаш танци, помниш ли?

Помня.

Но треньорът казва, че нямам дарба.

Ванечка, тези глупости слушам вече 9 години, от различни педагози.

Няма страшно, с всяка година ставаш все по-добър.

Мамо. - Какво, мили?

Какво е това? - Къде, мили, къде?

Това е майка ти се притеснява за твоята сигурност, Ваня.

Какво трябва да кажеш на майка си?

Не чувам, Ваня. Не чувам.

Благодаря. - Ето.

Само, че пак всичките в класа ми ще се спукат от смях.

Нека, нека. А после ще се смеят културни и образовани хора. Ясно ли?

Ето така!

Юра! Нека да останем довечера вкъщи. Ще сме само двама.

И какво? Ще плетем заедно ресни?

Или ще зяпаме телевизия?

Защо не? - Хайде утре.

А днес с Гена искаме да отпразнуваме успешен тест.

Супер!

Какво създава подемната сила? Въздух!

Когато самолет е неподвижен...

... а при движение, огънатата форма на крила, позволява да създаде движение

на въздушни молекули. Това ясно ли ви? - Да.

Браво на вас. Сега да запишем.

Как си?

В главата - любов, в сърцето - война.

Какви са плановете? - Какво ще кажеш за кино?

Не знам... утре е контролното. Нещо се вълнувам.

Не ми пука. Роден съм да вълнувам, и да не се вълнувам сам.

Какво се случва там?

Кузнецов, седни нормално.

Хайде, за нас! - За нас, Юра!

Какви познати лица. Радвам се да ви видя, колеги.

Какво празнуваме? - Победа в търгове.

Добре... - Ти ли го покани?

Не ми пука за него! - Не празнувате ли рано?

Чуйте, момчета,

може би не си струва да стигаме до търгове?

Предлагате ми да се разберем? - Пази Боже, какво говорите?

Добър вечер, поръчката ви. - Благодаря. Ето какво предлагам.

Помните ли как едно време. За да не проливат излишна кръв,

Пълководците излизат отпред, и се бият, докато някой не падне от коня.

Принципно съм специалист с белите, но с вас мога и с коняк да играя.

С коняк? - Да!

Обръщай. - Юра, недей.

Гена, прибирай се вкъщи, при синовете.

Имам дъщери. - Още повече.

Вие сте на ход, маестро, моля!

На самолета ми, не му трябват летища, излитай, ако искаш, от детска площадка.

Излитаме от детска площадка.

Но все пак има въпрос! Конят е мой, нали?

Колко хора могат да ползват твоя самолет?

Двама човека!

Ти, и твоя Гена, и това е!

Нищо, ще научим нови!

Но не вегдана! Ве-дна- га.

А след години! Ето!

Дайте път на младите.

Прав си! Разбира се!

Бъдещето е за младите, разбира се!

А настоящето остави за мен.

Мат!

Game over!

Ще се целуваме ли?

Така си и мислих.

Момченца...

Душа моя! Обич моя!

Колко добре, че си дошла. Колко добре.

Гена, сменяме мястото на дислокация. Отиваме в друг клуб.

Не, сменяме дислокация с вкъщи, тръгваме.

Не, няма да се прибирам. - Не!

Недей, недей! - Не, само не зад волана.

Дай ги, моля те. - Лена, не се притеснявай,

в никакъв клуб няма да ходим. - Ще отидем.

След 15 минути ще го прибера. - Гена, отговаряш с главата си.

Чакам те вкъщи. - Ще дойда.

Лена, не се притеснявай.

Не се клати. - Не се клатя.

Защо се напи, а? Стига! Помолих те, като човек.

Тихо, тихо, върни ми ключа! Къде тръгна?

Няма да ти кажа. - Юра, пиян си!

Мислиш ли, какво правиш?

Юра, недей!

Ало. - Ало.

Привет! - Юри? Вие ли сте?

Приятно приземяване! - Обаждах се в офиса.

Никой не е знаел за катастрофа. - Да продължим интервюто?

Юри, вие сте жив! - Разбира се, съм жив. Какво да ми има?

Докторе!

Докторе, може ли за секунда.

Докторе!

Извинете, изход тук ли е? - Да, насам.

Насам ли? - Направо!

Лена? - Благодаря ви!

Лена, може ли да не бързаш? Лена!

Къде бързаш, Лена?

Лена!

Добър ден! Къде да взема обувките си, ще ми кажете ли?

Обувките ми, къде са? Не мога да тръгна бос.

Разбирам!

Лена!

Не пускай турбото, бос съм все пак.

Не виждам радост в очите ти, душо моя!

Така ще направим. Няма да се прибираме, а директно в офиса.

Обидена ли си ми? Или какво? Защо мълчиш?

Ще говориш ли с мен, или не?

Между другото, върнах се от онзи мир. Значи трябвам за нещо тук!

За да продължавам да те ядосвам. Не изключвам такъв вариант.

Не, всъщност, заедно с теб да вдигнем нашата птичка в небето.

Генералният конструктор не ме пуска.

Щеше да е глупаво години наред да се бориш, и да умреш бездарно,

седмица преди триумф. Нямаше да го преживея.

Ех, Гордеев... - Ех Гордеев, Гордеев! Какво Гордеев?

Лена, обещавам, че след авиосалон всичко ще се промени.

Ще вдигнем сватба, като другите.

Елена Сергеевна, съгласни ли сте да вземете за съпруг

този шикозен, в селия си смисъл, мъж. - Съгласна!

- С правото, дадено ми от общината, обявявам ви за съпруг и съпруга.

И нека вашият кораб на любовта да плува по вълните на унило благополучие.

Докато смъртта не ви раздели.

Между другото, как е Гена? Много ли се притеснява за колата?

Добре, не му звъни. Ще говоря с него.

Все пак това е Гена. Ще му мине. Отивам в офиса.

Донеси ми маратонките, и направи ми кафе.

Затвори вратата. - Не разбрах?

Олечка, душичка! Мога да съм ти баща.

Така, а ти какво правиш тук?

Чуй, мисля, че може не е нужно точно в такъв ден.

Какъв ден днес? Шабат ли?

Неудобно е! - Откачихте ли?

Оргия ли ще...

Някой чува ли ме?

Някой вижда ли ме?

Юра, Юра.

Това беше удивителен човек!

Той беше много добър!

Срамежлив.

Понякога дори несигурен в себе си.

Но той... той беше загрижен, отзивчив.

Дъщерите ми много го обичаха.

Защото Юра никога не е забравял да ги честити с всички празници.

С Нова година, с рождени дни.

Дори нежно го наричаха втория ни татко.

Чуваш ли, имай уважение, изплюй дъвката.

Той беше истински авиатор, който не можеше да живее без небето.

Може би заради това той...

рано напусна този живот.

Но най-важното... най-важното дело в живота си, той успя да довърши.

Това е проектът "Юг-1".

И след седмица целият авиосалон ще ръкопляска на неговия самолет.

Юрочка, скъпи! Със сигурност сега ни виждаш и чуваш.

Юра, много ни липсваш!

Да...

Леночка, приемете съболезнованията ми.