Unreal Love (Нереальная любовь)

АКО МЕ ОБИЧАШ - ПРОСТИ МИ.

Юлия, честитя те.

И аз те честитя.

Колко е красив!

Чуй ме. Ти можеш да обжалваш за неспазване на трудов договор.

Това е неспазване на правата ти. Ти имаш право да работиш през деня.

Но хората идват да вечерят вечер. - А да вечеряш, е вредно.

Между другото, колата ти пали трудно. Утре трябва да я видят в сервиза.

Но тя ще запали? - Надявам се.

Защото още трябва да взема мантия от химическо.

Аз я взех вече. Ето я.

Имаме десет минути.

Не, не, не. Нямаме десет минути.

Помни, каретата ти може да стане тиква.

Ти ми обеща, че това няма да се случи. Чао.

Имам нормална работа. Не е много, но ми стига. И съвсем не ми трябва да крада.

Да, аз съм стругар. Да мога да направя различни ключове. Но аз не съм крадец.

До болка ми е мъчно, че тази дърта вещица...

Какво? - Хромов, моля да подбирате думите си.

Пардон, Ваша чест.

Ето тази възрастна жена, любимата ми съседка,

влияе на вас, защото съм ето такъв несимпатичен.

Кога да затворим? Разбира се, че Коля Хромов! Защо клатиш главата си, бабче?

Ще ви помоля да спазвате тишина.

Отвратителен си! Защо ме обиждаш, крадльо?

Ти имаш три осъждания. Ти трябва да живееш и да лежиш в затвора

Искам тишина!

Да, осъждания. Три осъждания имах.

Но не съм взел пенсията ти. Ето внукът ти, той я взе. Тъпак дебел.

Отбележете, това е клевета.

Аз в началото нормално се държах. И със съпругата му нормално.

А той, сряза ми вратата, вентилация цялата опушена,

А сега и парите краде.

Ваша чест, по-дълго време не го пускайте.

Измет си, баба Клава.

Подсъдимият се лишава от възможност за последна дума.

Съдът се оттегля, за да постанови присъдата.

Моля всички да станат.

Аз съм с тази пенсия, 12'000, цял месец карам с внука си.

Нямаш грам ни срам, ни съвест.

Аз с чантите ти помагах, чешмата ти поправих.

Моля всички да станат. Съдът се произнася.

След разглеждането на материалите за престъплението, касаещо

Хромов Александр Василиевич, 1972 година на раждане,

роден в с. Домодедово, Московска област, преди осъждан,

и обвиняван в престъпление по чл. 158, ал. 3,

Наказателен кодекс на Руска Федерация, кражба,

съдът, от име на Руска Федерация, признава гражданин Хромов невинен,

в извършеното престъпление,

предвиждано от чл. 3 ал. 158, наказателен кодекс на Руска Федерация.

Също съдът дава определение, в което да обърнат внимание на

безотговорно водене на делото от следствените органи.

Подсъдимият Хромов подлежи на освобождаване.

Моля да го изпълнят. Заседанието е приключено.

Как така? Кой тогава е престъпник, другарю Прокурор.

Следствието ще изясни.

Вася, кой тогава ме обра, а?

Вася... откъде ти е този нов телефон?

Бабо, да вървим, а? - Почакай.

Да вървим, ти казвам! Сега ще ти обясня всичко.

Не е възможно.

Така, прокурор Востротин, освободете съдийското, не знаете устав?

Или може би съдебен пристав да извикам? - Пардон. Пардон, пардон.

Катя, ще помоля вас и другите секретари,

да не пускате в съдийското прокурори. И приключвайте тези ваши... събирания.

Добре, Юлия Борисовна. Има за вас бележка.

Прокурор Востротин я остави.

Честит юбилей!

Палячо.

Чуй ме, Востритин, колко пъти те молих да не влизаш в кабинета ми?

Сто! - Сто!

Прости ми, не помня. Познавам те от първи курс. Не се нагласих, извинявай.

Извинявай или не, това е нарушаване на закона. Съдия няма права

на лични отношения с прокурор. - Да, аз помня, помня.

А какво наричаш лични отношения? Аз какъв се падам на теб?

Момент. - Какъв съм ти?

Познат. Добре, не си познат. Приятел си.

Приятел? - Приятел.

Не, Гуляева Юлия Борисовна, аз съм единственият ви приятел!

Аз нямам вина, че ме преведоха тук. - Востротин, чуй.

Защо изобщо си тръгнал по съдебна линия. Да беше станал следовател.

Колко хубаво! - Не, те нямат униформи.

Нямаш представа какво впечатление прави тя на жени. Наистина.

Срещаш се с нея до сградата на съда. На втората среща, и излизаш целия...

В синьо - златисто!

Френски пилот! Тя е твоя. Поне за седмица, минимум!

Какъв глупак. - Защо глупак? Признай си,

и ти го харесваш. Да, ти беше влюбена в мен, на първи курс.

Ето това е лъжа.

Добре, лъжа. Ти просто тогава беше досадна, и това е.

И сега съм същата. - Твоят Едик сигурно се побърква,

заради приятелството ни. - Моят Едик много мъдър съпруг.

Мъдър съпруг се различава с хладнокръвие.

Ще поканиш ли на годишнина от сватбата? Напълно разбирам,

пиян прокурор танцува на празника на съдия...

Стига де, какъв празник... така... докладвайте, мили, за свършена работа.

И това е. - А ти как си? Все пак 10 години.

Така, без прецеденти, тихо, спокойно.

Извини ме за подробност, но имам час при гинеколог.

Юлия, не ме ли смяташ за мъж? - Извини ме.

Говориш за гинеколог като с приятелка. - Стига.

Не, почакай. Ако Едик не беше толкова добър, аз отдавна щях...

Какво? - Онова! Той е златен, затова е обидно.

А за теб пак е малко. - Златен е, и аз много го обичам.

Звучи клиширано. - И теб обичам. В различни посоки сме.

Да, разбрах... - Обяснете ми,

това е мой проблем, или на съпруга ми? - Все още не мога да кажа.

А резултатите? - Резултати.

Много добри резултати.

Колко години сте омъжена? - Десет.

Половия живот регулярен ли е? - Да.

Колко пъти седмично?

Веднъж на две седмици, на нечетни понеделници.

Аз четох, че това е достатъчно за хора на нашата възраст, с брак над 5 години.

Защо е в такъв порядък?

Виктор Николаевич, още 5 пациента. - Добре, добре, благодаря.

Да, разбира се, извинете ме.

Със съпруга ми не съвпадаме с времето. Налага му се да остава до късно

по работа, а аз трябва сутрин да ставам много рано.

Несъответствие във времето. - Добре. Но вечер, когато се прибира...

Той може да ви събуди и... - Вижте... извинете ме...

Малко е смущават такива въпроси. Може би има някакви лекарства?

Всъщност днес ви е...

... втория ден на овулация.

Ще ви направя стимулираща инжекция,

и днес трябва да имате близост с мъжа си, минимум три пъти.

Така че, извикайте го от работата, и...

Но това не е възможно. Това е изключено. Днес ли?

Днес имаме годишнина от сватбата, ще имаме гости.

Честито, прекрасно е! Това е добър повод!

Зеленчуците 5 минути.

Скариди не до кашкавала, вмирисва се. - Добре.

Надя, не пресушавай салатата, ще я смачкаш.

Има ли нещо за сервиране? - Две минути изчакай.

Привет, Едуард Борисович. - Привет, Аня.

Мирише вкусно. - Да.

Наглеждай, ще отида при гостите. - Едуард Борисович, свалете униформата.

Забравих. Благодаря ти.

Така...

Там май чиниите не достигат. - Сигурно.

Ще отида да ги сложа.

Виж каква глупачка, лепи му се, без да се крие.

Късметлия.

Едик, сине скъпи мой.

Всички вече са тук. Колко си ми хубав! Благодари ли на шефовете си?

Здравейте. - Здравейте.

Толкова мило, че затвориха ресторанта заради нас.

Разбира се, ти си ексклузивен готвач... - Надя, салатата.

Надя, слушай го.

Няма да забравят, че си спечелил конкурса в Париж.

Не искаха да те пускат от Италия. - Мамо, това беше преди 20 г.

Не са 20, а 10.

Ако не беше женен за нея, щеше да имаш ресторант, тип Пер - Лашез.

Стига за това, годишнина е. - Добре, не се сърди.

Пер - Лашез е гробището в Париж.

Нима? Не знаех? - Разбира се.

А къде е тя? Защо я няма? - Сега ще дойде. Спокойно.

Какво значи спокойно, никога преди не си говорил с мен така.

Слънчицето ми, не бъди палава.

Е виждаш ли колко е красиво тук! Къде са децата ми?

Къде са момчетата ми? - Мамо, тук сме.

Чуйте, Боря измисли тост, чуйте. Мамо, и ти го чуй. Хайде, Боря.

Скъпи гости, преди 10 години Юлия принуди този малко симпатичен младеж

да се закълне, че ще я обича вечно.

В този тържествен ден, искаме да ви пожелаем... и така нататък! Добре е!

Господи, големи чичковци сте. Къде е срамът ви?!

Чичо Едик, кога ще ни измайсторите едно братче?

Сашенка... Какви са тези думи? Кой те научил на това?

Татко ми така каза: Кога ще измайсторите?

Татко ти трябва да го напляскаме. - Колко му е!

Здравей, Едик.

Благодаря ви, че дойдохте.

Здравейте! О Боже, ето този, виж, красавец е!

Много добре изглеждате!

Едик, привет. - Аня? Какво правиш тук?

Работя. - Помолих те да не идваш.

Ти се сърдиш. Когато се сърдиш толкова си мил.

Аня, но... - Но какво? Сменям Света, има мигрена.

Едик, хайде насам, Юля дойде

Много се радвам. - Честито.

Благодаря, че дойдохте. Не сме се виждали сто години.

Привет, добре изглеждаш. - Какво е това?

Какво? Какво? - Имаме един час да правим любов.

Как, как? Какво, точно сега? - Е, къде може да отидем?

Не, не, не. - На дядото вече стига.

Татенце, хайде това да го махнем, скъпи мой.

Почакай. Ела по-насам.

Помогни ми.

Аз не мога, не мога така. - Чакай, аз мога.

Не мога тук, Юля!

Това...

Толя скариди в чесново масло държал дълго, Борис не обича пилешко.

Аз не мога тук, това е безумие.

При теб винаги е така. - Какво при мен винаги така?

Ти не си искала сутринта. - Не можах, аз бързах за работа.

Да...

Искаш ли деца? - Да!

Тогава ела тук, ела тук. - Хайде да вземем отпуск.

Какъв отпуск, мина отпуска. Догодина. - Моят след месец.

Изобщо не исках този празник.