Westhampton

Този филм е художествено произведение.

Имената, героите и събитията са измислени.

Всяка прилика с действителни лица или събития е напълно случайна.

Не. Искам да кажа, че не е зле.

Шегуваш ли се? - За какво се разказва?

Поредният скапан "Гардън Стейт".

Харесвам "Гардън Стейт".

Да се изнасяме ли? Половината зала се изнесе.

Искам да видя края.

Приятелката му умира.

Защо ми каза края?

Филмова прожекция "Уестхамптън"

Мамка му!

Страхотно!

Да му се не види!

Брат ми звъни.

Ще вдигнеш ли?

Сигурно е той.

Прелез.

Уестхамптън

За малко.

Да вдигна ли? - Дай ми телефона.

Трябва да им кажем, че... - Погледни ме. Дай ми телефона.

Обеща да ме измъкнеш от този град.

Ако замина, ще е с теб,

защото си единственият ми приятел с кола.

"Приятел"? - Познат.

Внимавай!

Размина ни се.

Тук е. Намерих го.

Какъв му е проблемът на този тип? - На високоговорител си.

Том! Как сме? - Само ще ти сложа микрофона.

Последно. Обещавам. - А това какво е?

Същото. Ще отговаряш на въпроси.

Студиото взе ли решение за "Спомни си миналата нощ"?

Не, в понеделник. - Супер, може да стане хит.

Но не го споменавай. - Да.

Само да го пристегна. Представят те и тръгваш натам.

После ще те взема. - Прожекцията по-късно ли започна?

Първо представиха филма.

Моля, да посрещнем на сцената режисьора Томас Бел.

Здравейте. - Микрофонът.

Не ви чуваме. - Не ме ли чувате?

Работи ли? Не? Добре.

Ехо? По-добре ли е? Проба.

Страхотно начало.

Първо, благодаря ви, че сте тук.

Оценяваме, че дойдохте в Ню Йорк.

Хубаво е да си припомням защо напуснах.

Разкажете ни за филма си "Уестхамптън".

Или както някои го наричат "Поредният скапан "Гардън Стейт".

Аз харесвам "Гардън Стейт".

Но нека започнем оттам, в часовете обсъждахме

как дебютните филми често са автобиографични.

Роден сте в Уестхамптън. - Да, но филмът е измислица.

Поправете ме, ако греша, но лентата ви отразява

действителни събития и истински връзки, нали?

И да, и не.

Да се съсредоточим върху "да".

С главния ви герой сте израснали в Уестхамптън.

И двамата сте работили в книжарница в града,

тайно сте излизали със сестрата на приятел

и сте претърпели пътен инцидент...

Знам историята. - Споделете я.

Да говорим за филма. - Точно това правим.

Може би прибързахме.

Нека чуем няколко въпроса и после ще се върнем към разговора.

Добре. - Някой има ли въпроси?

За предпочитане нещо по-лесно.

Вие, да. - Здравейте.

Защо избрахте да снимате черно-бял филм?

Всъщност нямам особено добър отговор.

Исках да снимам филма на лента, но те са скъпи.

Черно-бялата лента е малко по-евтина, така че...

Цената не е била единственият фактор.

Не, беше. Осветлението и цветовите корекции са много скъпи,

а черно-бялото прикрива много неща.

Операторката е възпитаница на тази програма.

Обсъдихме избора ви на лента.

Бях очарован от аргументите ви относно истината.

Мисля, че публиката би искала да й отговорите честно.

Добре.

Остават ни 20 минути.

Бих искал да поговорим за същината на филма ви,

ако ми позволите.

Може ли да покажем снимката, моля?

Това от бала ли е?

Малко по-късно вие и Бет Уагнър... - Не мога да повярвам.

Не сме приключили. - Напротив, приключихме.

От мое име и от името на г-н Бел, благодаря ви, че дойдохте.

Извинявам се, че ви загубихме времето.

Мамка му!

Здравей. - Здрасти.

Помниш ли вуйчо си Томи? Разбира се, че не.

Как би могла?

Предполагам, знаеш защо съм тук.

Добре изглеждаш. - Недей, моля те.

Какво? Просто казвам, че изглеждаш добре.

Не отговаряше на обажданията ми. - Съжалявам, представях филма и...

Изглежда жъне успех. - Да.

И ти си...

Здрав?

Не започвай.

Искам да си вземеш нещата.

Стига де! - Не се шегувам.

И не искам да отлагаш.

Къщата е на името на двама ни,

но не съм ти искала помощ за поддръжката или продажбата.

Просто те моля да си вземеш нещата. Събрах ги в кашони.

Изхвърли ги. - Не мога, не са мои.

Вече уредихме среща с хамалите в Мериленд.

Няма да си получиш дяла, ако не ги вземеш.

Парите ми трябват, Никол. - Съди ме. Адвокатите са си там.

Разбирам те.

Не може ли просто да ги изхвърлим?

Ти ще ги изхвърлиш.

Ще те набия пред дъщеря ми,

ако не ми обещаеш, че ще го направиш този уикенд.

Сигурна ли си? Току-що видя на какво съм способен.

Видях как удари един старец.

Той започна. - Знам. Ти беше в голяма опасност.

За момент си помислих, че ще те загубим.

Кажи "довиждане" на вуйчо си Томи,

защото ще се видите чак на сватбата ти.

Всъщност този уикенд съм зает.

Добре.

Хайде де!

Мамка му!

Ей, задник! Виждам те!

Здравейте, г-н Ромни!

Томи? - Да.

Случайно да имате ключ за къщата?

Пробвай в агенцията за имоти,

но не мисля, че работят в събота.

Направо ще счупя прозореца. - Едно хлапе поливаше цветята.

Познаваш ли Фиц? - Майкъл Фиц?

Не, брат му. Той е... нали се сещаш...

Да, мисля, че го познавам.

Не знам коя е политкоректната дума.

Щях да кажа "увреден".

Мисля, че не е коректно. - Знам, но той работи в "Доджър".

Вероятно ще го намериш там.

Припомни ми кое беше "Доджър".

До гарата е.

Страхотно.

Тя ще ме пита.

Ти си пълен въздухар.

Добре, господа. В плана ни има две спънки.

Сестра ти какво прави тук? - Това е първата спънка.

Мама искаше да я доведа. - Защо?

Сестра ти започва гимназия след месец. Трябва да я наглеждаш.

С червило ли си? - Какво? Млъкни.

Ти ли й даде? - Сама си дръпна.

Вече се проваляш с наглеждането.

Е, къде е купонът?

Мамка му! - Това е втората спънка.

Мама ще ви убие. Ще вдигате купон в книжарницата й?!

В наша защита, правим го от години и тя никога не е забелязала.

Уестхамптън Честит есенен бал

Томас Бел! - Здрасти. Как е?

Анди Фицджералд.

Братът на Майкъл? - Да, Фиц.

Всъщност теб търся. - Мен ли?

Искаш ли питие? - Не, благодаря.

Ще ти налея едно. - Опитвам се да не пия.

Чудесно.

И без това е разредено. - Наистина, няма нужда.

Томас Бел.

Томас Бел!

Добре, стига, благодаря ти.

Наздраве. - Наздраве.

Гледах филма ти. Знаеш ли на какво ми напомня?

На по-скапан "Гардън Стейт"? - Да.

Всички тук го намразиха. - Знам.

Особено Дики. Сега е ченге.

Извинявай, имаш ли ключ от къщата на родителите ми?

Казаха ми, че е у теб. - Да, да.

Поливах цветята, докато баща ти беше в болницата.

Моите съболезнования. - Ще ми го дадеш ли?

Приключвам след около час.

В клуба на плажа са запалили лагерен огън.

Брат ми може да го вземе на път за там.

Майкъл? - Не, по-малкият ми брат.

Много сме. Нали сме ирландци. - Не искам да ходя в клуба.

Може ли да го донесе тук, или аз да го взема?

Не, ще бъде весело. - Не искам да привличам внимание.

Да, ти си известен режисьор.

Няма да те бавим.

Сега се връщам.

Трябва да видиш лабиринта от чаршафи.

Какво? - Лабиринта ми от чаршафи.

Нали знаеш как в Норт Форк правят лабиринти от царевица през есента?

Хрумна ми, че ще е яко да удължим

туристическия сезон с лабиринти от чаршафи.

Представи си.

Синьо небе над нас. Златист пясък под нас.

Лабиринт от бели ленени стени.

И докато си в него, чуваш рева на океана.

Май трябва да го видя.

Ще го пробваме другата седмица. Ела, ако си в града.