Amadeus

Моцарт!

Моцарт!

Прости на убиеца си!

Признавам, че аз те убих!

Убих те, Моцарт.

Моцарт...! Прости на убиеца си!

Прости ми, Моцарт!

Синьоре Салиери, бъдете добър, отворете вратата!

Синьоре, имаме нещо специално за Вас.

Нещо, което ще Ви хареса.

Толкова е хубаво!

Синьоре, повярвайте ми...

...това е най-вкусното нещо, което съм ял през живота си!

Наистина, не знаете какво губите...

Добре, достатъчно, отворете.

Синьоре, ако не отворите...

...ще изядем всичко и няма да оставим нищо за Вас.

И никога вече няма да дойда да Ви видя!

АМАДЕУС

Добро утро, Отче.

Хер Салиери?

Оставете ме на мира.

Не мога да оставя на мира душа, която се мъчи.

Знаете ли кой съм аз?

Това няма значение.

Пред Господа всички са равни.

Така ли?

Изповядайте ми се.

Мога да Ви предложа опрощение от Бога.

Колко добре владеете музиката?

Малко. Учих я на младини.

- Къде? - Тук във Виена.

Тогава сигурно познавате това.

Не бих казал.

Какво е?

Много популярна на времето мелодия.

Аз съм я писал.

А какво ще кажете за това?

Имаше бурен успех.

Сети ли се?

Съжалявам, че не ми звучи познато.

Не можете ли да си спомните нещо от моите мелодии?

Бях най-известният композитор в Европа.

Само оперите ми са 40.

Ето!

А какво ще кажете за това?

Да, това ми е познато!

Очарователно!

Съжалявам, не знаех, че Вие сте го писали.

Не съм.

Това беше Моцарт.

Волфганг...

...Амадеус Моцарт.

Човекът, за чието убийство се самообвинявате.

Чували ли сте за това?

Вярно ли е?

За Бога, синко...

...ако имате нещо да изповядате, направете го сега.

Успокойте душата си.

Той...

...беше моят идол.

Моцарт.

Не мога да се сетя за време, когато не съм знаел името му.

Играех си детски игри...

...когато той свиреше за крале и императори.

Дори и за Папата в Рим.

Признавам, че ревнувах...

...когато чувах какво се говори за него.

Не за блестящото малко чудо...

...а за баща му, който го бил научил на всичко.

Моят баща, пет пари не даваше за музика.

Когато му казвах...

...колко бих искал да бъда като Моцарт...

...той казваше: ''Защо искаш да станеш дресирана маймуна?

Да те влача из Европа и да правиш маймунджилъци като в цирк?'

Как можех да му кажа...

...какво означава музиката за мен?

Докато баща ми горещо се молеше...

...на Бога да закриля търговията...

...аз тайно Му...

...отправях най-дръзката...

...молитва, която би могла да хрумне на едно момче.

Господи, направи ме велик композитор.

Нека да те славя с музика...

...и да прославям себе си.

Направи ме прочут в целия свят, мили Боже.

Направи ме безсмъртен.

Нека хората след като умра...

...споменават с любов името ми заради творбите ми.

В замяна...

...ще ти давам целомъдрието си...

...усърдието си...

...най-дълбокото си смирение всеки час от живота си.

Амин.

И знаете ли какво се случи?

Чудо!

Животът ми се промени завинаги.

Знаех, разбира се, че Господ е уредил всичко. Беше очевидно.

Бях объркано момче...

...в невзрачно градче и изведнъж се оказах тук,...

...във Виена, града на музикантите...

...и император Йосиф, музикалният крал.

След няколко години бях придворен композитор. Невероятно?

Всяка вечер седях точно до Императора на Австрия...

...и заедно свирихме дуети...

...като коригирах кралския прочит.

Всъщност той нямаше никакъв слух.

Но какво от това?

Той обожаваше музиката ми.

Кажете ми...

Ако бяхте на мое място..

...нямаше ли да мислите, че Бог се беше съгласил?

И аз го почетох.

Бях за пример.

Не закачах девойките.

Работех часове наред. Давах уроци, понякога и безплатни.

Помагах на бедните музиканти. Членувах в комисии.

Работата ми беше всичко.

Беше великолепно.

Всички ме харесваха.

И аз се харесвах.

Докато се появи той.

Дойде във Виена да изпълни свой творби...

...в резиденцията на работодателя си Принц-архиепископа на Залцбург.

С нетърпение отидох да го видя.

Онази нощ...

...промени живота ми.

Докато се разхождах из салона...

...си разиграх малка игра.

Този човек беше написал първия си концерт на 4-годишна възраст...

...първата си симфония на 7, цяла опера на 12!

Личеше ли си?

Изписан ли е талант...

...като този на лицето?

Кой от всички...

...можеше да бъде той?

Моцарт го няма.

- Престани! - Преставам.

- Престани! - Спирам.

Спирам. Бавно.

Ето. Виждате ли? Спрях.

- Сега се връщаме назад. - Не!

Не знаете къде сте.

Всичко се връща обратно.

Хората ходят, танцуват, пеят и дори говорят обратно.

- Това е глупаво. - Защо, хората и пърдят обратно.

Дазто ем инуц!

Дазто ем инуц!

Май си болен. Много си болен.

Кажете обратно, цуни ме отзад!

Дазто ем инуц...

Инуц... цуни.

Ем дазто... ме отзад.

Цуни ме отзад.

Ес-ижъмо! Ес-ижъмо!

- Не, няма да играя на тази игра! - Кажете го. Това е сериозно.

Много е сериозно.

Ижъмо...

Омъжи се за-нем... омъжи се за мен.

Няма да се омъжа за теб. Ти си дявол.

Он-за-ет-мачибо...

Он...

...но аз...

Мачибо... обичам.

Но аз те обичам?

- Атанайал им жя. - Какво?

- Яж. - Яж.

- Им, ми. - Ми.

Атанайал. Яж ми лайната.

Ти дявол мръсник!

Ти дявол...

Музиката ми.

Започнали са без мен.

Това беше Моцарт!

Това кикотещо се създание, което видях да пълзи по пода.

- Мисля, че мина добре. - Наистина.

Виенчани познават добрата музика, когато я чуят, не мислите ли?

Разбира се.

Ваша Светлост.

Моцарт.

- Защо? - Защо какво, господине?

Защо трябва да бъда унижаван пред гостите ми...

...от един от слугите ми?

Колкото повече ти разрешавам, толкова повече си позволяваш.

Ако Ваша Светлост не е доволен от мен, може да ме освободи.

Искам веднага да се върнеш в Залцбург.

- Баща ти те чака там. - Не, Ваша Светлост!

Предпочитам да ме освободите. Очевидно, не задоволявам.

Няма да те освобождавам. Ще останеш на служба при мен

и ще научиш къде ти е мястото.

На листа изглеждаше едно...

...нищо!

Началото, просто почти комично.

Просто ритъм.

Фаготи, алт-кларинети...

...като ръждясала изтисквачка.

И тогава, изведнъж...

...от високо...

...обой.

Една-единствена нота, увиснала там и не трепва.