After Hours

Филм на МАРТИН СКОРСЕЗЕ

ЧАСОВЕ ПО-КЪСНО

Участват Розана Аркет, Верна Блум,

Томас Чонг, Грифин Дън, Линда Фиорентино, Тери Гар,

Джон Хърд, Чийч Марин, Катрин О'Хара и други

Музика Хауърд Шор

Оператор Майкъл Болхаус

Режисьор Мартин Скорсезе

Набери я. - Добре.

Добре. Нека първо опресним екрана оттук...

Сега да влезем във формат менюто.

Сега да го съхраня? - Да.

Вече е запаметен? - Да.

И...

Въведи му префикс кода. - Префикс кода. Точно така.

Добре. Готово. След седмица ще си станал спец.

Така или иначе е временно.

Това е временно. Не смятам цял живот да правя това.

Не казвай това на г-н Дигман. - Добре.

Искам да се занимавам с издателство. В момента няма свободни места,

но имам голямо желание да си направя собствено списание,

което ще е като форум за писатели и интелектуалци,

които не могат да стигнат до печат никъде другаде.

Не се стремя към определена аудиенция.

Показвайки работите си, ще получат начална сила

и ще направят нещо с...

Извини ме за момент.

ХЕНРИ МИЛЪР "Тропик на Рака"

Обожавам тази книга.

Обожавам тази книга.

Да... Смятам, че Милър е велик.

"Това не е книга, а дълга обида.

Храчка в лицето на изкуството.

Ритник между краката на истината, красотата, Бог..." Нещо такова.

Това е много добро. - Само това помня.

Чел съм я и преди. Сега я препрочитам.

Рядко препрочитам книги, но тази ми е любимата.

Повече ми харесва от "Тропик на Козирога",

"Плексус", "Сексус".

Той целувал себе си, след като е хапвал хубава гозба. Най-вече...

Нека те попитам нещо. Касиерът не ти ли се струва леко странен?

Прави едни странни движения.

Смятам, че чака някой да го открие.

Искаш ли още едно кафе? - Не. Отивам у една приятелка.

Къде живее? - В Южен Манхатън. В СоХо.

Супер. В таванско помещение ли? - Да. Тя е скулптурка.

Напоследък прави фигури от гевреци и крема сирене.

Наистина ли?

Продава ги като преспапиета. Искаш ли?

Преспапие ли?

Да, може. По колко ги продава?

Не знам. Но ако те интересува, номерът й е 243-3460.

243-3460. Добре.

Казва се Кики Бриджис. - Кики Бриджис. Добре.

Беше ми приятно. - И на мен.

Извинете, бихте ли ми услужили с химикала си?

Благодаря.

Може ли Кики Бриджис? - На телефона.

Здравейте. Не ме познавате.

Интересувам се от вашите преспапиета.

Да? - Вие сте скулптурката, нали?

Момичето, с което се запознах тази нощ,

ми каза, че ще е у вас... - Марси ли?

Не знам. Не си каза името. - Момент, ще я повикам.

Каза ми за вашите преспапиета... - Ало?

Ало? Марси? - Да.

Пол Хакет е. Запознахме се по-рано тази вечер.

Здрасти. Спомням си.

Как си? - Добре съм.

Тъкмо се прибрах, отворих си книгата,

видях номера ти и...

Хубаво. Радвам се, че се обади.

Работиш близо до кафенето, живееш в квартала или...

Не, бях дошла на гости у един близък приятел.

Всъщност имахме ужасен спор.

Лошо. - Така е.

Сигурен съм, че ще се разберете.

Мислиш ли? Смяташ ли, че трябва да се извиня?

Не знам... Навярно по-добре недей.

Не знам какви са били обстоятелствата, но понякога...

Не... Това не е моя работа.

Защо не дойдеш тук, Пол? - Какво?

Защо не дойдеш тук? - Добре. Сега ли?

Да. Защо не? - Къде?

Ул. "Хауърд" №28. Около пресечката с ул. "Кросби". В СоХо.

На звънеца пише "Франклин". - Не е ли "Бриджис"?

"Бриджис" е задраскано. Просто позвъни на звънеца.

Добре. След около 45 минути? - Чудесно. До после.

Пол? - Да.

Много се радвам, че се обади.

И аз. И аз. Добре. До после.

Чао. - Чао.

Имам само 20. Ще имате ли ресто? - Разбира се. Няма проблем.

Не бързайте.

Мамка му! Извинете, току-що... По дяволите! Боже мой!

Извинете.

Парите ми излетяха през прозореца.

Дължиш ми 6,50 долара. - Парите ми излетяха през прозореца.

Сложих ги в тази кутия, вие завихте рязко на онзи ъгъл и сега нямам...

Опитвам се да ви кажа, че нямам други пари. Много съжалявам.

Нека ви покажа нещо.

Вижте, имах 20 долара. И сега...

Нямам други. Много съжалявам.

Франклин.

Франклин.

Ти ли си Пол? - Да.

Дръж.

Здравей. - Здрасти.

Ключовете ти. - Сложи ги на масата.

Това ми харесва. - Наистина ли?

Да, и то много. Напомня ми на онази картина на Едвард Мунк.

Как се казваше... "Писъкът"?

"Викът". - Точно така.

Да. Това е като триизмерна версия на картината.

Марси тук ли е? - Отиде до денонощната аптека.

Добре ли е? - Всичко е под контрол.

Това помещение е огромно.

Имаш ли съквартирант?

Искаш ли да ме отмениш за малко? Искам да си почина.

Какво? - Не е трудно.

Какви ги говориш? Това си е твое. Откъде да знам какво искаш?

Много е лесно. Просто взимаш от тези и ги плясваш по този начин.

Добре де, идвам.

Да?

Разбира се, че е тук. Ти го покани.

Това си е твой проблем, Марси. Няма да му кажа.

Не мога да говоря по-високо. Добре, побързай.

Как върви? - Чудесно.

Уголемявам му бицепса.

Виж какво си направил на ризата си.

И таз добра.

Дай ми я. Ще я хвърля в пералнята. - Няма нужда.

Ще отнеме само 20 минути. - Няма нужда.

Хайде де. Искаш да си хубав на важната си среща, нали така?

Добре.

Двадесет минути, а?

Временно си облечи това. - Благодаря.

Ако цял ден правиш това, раменете ти ще те заболят.

Искаш ли да те масажирам?

Четеш ми мислите. Ще го направиш ли? - Да.

Не съм много вещ в това. Знам само основни движения.

Ако ми доставиш болка, значи си на прав път. Това знам аз.

Добре.

Имаш чудесно тяло. - Така е.

Нямам много белези.

Така си е. Не съм попадал на жени с белези.

Познавам жени, които имат белези от главата до петите. Но аз нямам.

Белези ли?

Отвратителни, грозни белези.

Просто ти казвам.

Не знам...

Когато бях малък, се наложи да ми извадят сливиците.

Когато операцията приключи, нямаха място в "Педиатричното".

Наложи се да ме настанят в отделението по "Изгаряния".

Преди да ме вкарат там,

сестрата ми даде да си сложа една превръзка на очите

и ми каза да не я свалям.

Ако я сваля, щяло да се наложи да ме оперират наново.

Не ми стана ясно сливиците ми какво общо имат с очите ми, но...

Както и да е...

Онази нощ, или поне си мислех, че е нощ,

посегнах

да си развържа превръзката

и

видях...

Здравей отново. Извинявай, забавиха ме.

Не се притеснявай. Как си? - Добре.

Успях да дойда. Ти не би... Тук съм.

Да отидем в стаята ми, далеч от тази цапаница.

Добре.

Съквартирантката ти цял ден се занимава с това.

Даде и на мен да лепя. Чувствам се като истински творец от СоХо.

Какво си й направил?

Нищо не съм й направил. Тя заспа.

Просто беше уморена.

В какъв смисъл ме питаш? - Спокойно. Нищо нямах предвид.

Ще си взема един бърз душ и пак ще дойда, става ли?

Да. Смятам, че от това ще ти олекне. Имала си тежък ден.

Знаех си, че има нещо специално в теб.

Нали утре не трябва да ставаш рано? - Не.

Защото те смятам за човек, с когото мога да поговоря.

Имам чувството, че тази вечер...

...ще разпусна.

Имам чувството, че тук ще се случи нещо невероятно.

Толкова се вълнувам, а не знам защо. Усещам го.

Радвам се, че дойде. - И аз се радвам.

Тук имам джойнт, ако искаш - запали. - Не. Може би по-късно.

Ало? - Там ли е Марси?

В момента не може да се обади. Да й предам ли нещо?

Бихте ли й предали, че Грег е звънял?

Разбира се.

Върна ли се?

КРЕМ ЗА ИЗГАРЯНИЯ ОТ ВТОРА СТЕПЕН

Добре ми се отрази.

Да го затворя ли аз? - Аз ще се оправя.

Бившият наемател сигурно е бил културист. Божичко.

Кой е Франклин? На звънеца... - Нали ти казах да стоиш на леглото?

Да.

Ще те помоля да ме изчакаш само още минутка.

Добре. - Ти си върхът.