FROM

Досега...

Питаш ли се, дали Аби беше права? Дали това не е сън?

С кого си дошъл? - С майка ми. Беше мила.

Какво рисуваш? - Неща, които съм виждал.

Хубаво е да го правиш, защото дори да забравиш, рисунките помнят.

Всичко се промени, когато Кристофър започна да вижда символа.

Той се промени. Всички умряха.

Виждала съм го. - Във видение ли?

Не, в тунелите. - Какви тунели?

Чу гласа по радиото. Значи има хора, които ни виждат.

Защо смяташ, че това е добър знак?

Вече им вдъхна надежда с кулата.

Още една причина... - Да си затваряме устата.

Как ще реагираш, ако ти кажа, че дронът може да те отведе у дома?

Подобни експерименти не са новост.

Радиото е скапано. - Това не ми е проблем.

Не ти ли е хрумвало, че някой е къртица?

Как иначе всичко ще върви по план? - Наистина уби едно от тях.

Какво ще правим с тялото? - Можем да ги проучим.

Да видим какво има отвътре.

Стига! - Кристи, спри!

Наистина ли мислиш, че това ще ги убие?

Нямам представа. Но нямаме друг вариант.

Как ще го изпробваме? - Имам си един трик,

когато нещо започне да ме тормози. Пълня си ваната

и се потапям на нивото на ушите си.

Седя така и дишам.

Мамо.

Къде е семейството? - Още спят. Гладен ли си?

Малко. - Седни. Правя любимото ти.

Да ти помогна ли? - Сложи прибори.

Вдигни.

Ало. - Докосват, чупят, крадат.

Никой тук не е свободен. - Ало?

Те идват, идват за три.

Освен ако не спреш мелодията. - Кой е?

Докосват, чупят, крадат...

Всичко наред ли е?

Не знам.

Какво е това? - Не са готови.

Сине! Крещеше.

Сънувах лош сън. Добре съм.

Какво по дяволите?

ОТ 8. Задълбаване в детайлите

Нявга бях мъничко момче.

Питах баща си "Какъв ще съм?"

"Хубав ще съм ли? Или богат?"

Той каза ми така...

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Бъдещето от нас не зависи.

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Имам деца сега и аз.

Питат ме вече "Какъв ще съм?"

"Хубав ще съм ли? Или богат?"

Аз нежно казвам им...

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Бъдещето от нас не зависи.

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Ке сара сара.

Какъв е смисълът?

Щом възстановим връзката, може да започнем...

Не говоря за антената, а за това.

Да речем, че това е експеримент. С каква цел?

Много е ценно да видиш

докъде може да тласнеш някого, преди да се пречупи.

Виж какво стана със Сара.

Дето опитала да убие детето ти? - Да.

Казвам ти, това, че още диша,

значи, че си по-сдържан от мен. - Няма да стана нещо, което не съм.

Ако искат да ни пречупят, да наемат някои от бившите ми.

Хайде да опитаме.

Продължавай.

По-високо. - Това е.

Какво? - Това е!

Добре, свали го.

Ще го хвана.

Да речем, че проработи. Защо тия хора ще искат да говорите?

Веднъж го направиха. - Помагаха или само те занасяха?

Виж къде сме. - Ако не искаш да помагаш...

Не съм го казал.

Ако искаха, щяха да ни помогнат.

По-добре да проверим тукашните хора.

Нещо с такъв мащаб със сигурност има вътрешен човек.

Не може да започнеш да ги обвиняваш. - Нямам това предвид.

Когато дойде, кой ти обясни всичко? Кой ти каза правилата?

Бойд, Дона, отец Катри.

Отец кой? - Катри.

Умря в нощта, когато влязоха в къщата на колонията.

Видя ли убийството на свещеника?

Не. Станало е пред участъка. Не бях там.

Ясно.

Колко пъти си виждал, когато някой е умирал тук?

Накъде биеш?

Може ли убитите от "чудовищата" да са къртици?

Ако искаш да уплашиш някого, ти трябват куп трупове.

Може би затова ни казват да си покриваме прозорците.

Опазил Господ да погледнеш вечер.

Не.

А онзи Брик и Том?

Нищо не съм видял. А ти?

Видях трупа, но не съм проверявал дали е истински.

Виждал ли си някакво доказателство? - Нейтън.

Какво? - Братът на Сара.

Тя го уби, преряза му гърлото.

Или пък не.

Да си представим, че съм прав и всички умрели са къртици.

Има два варианта.

Толкова са я провокирали, че наистина е убила някого.

Или появата на Нейтън, точно за да спаси детето ти,

е само за парлама.

Може би горката Сара не е толкова съсипана, колкото мислиш.

Хей, Сара.

Щях да дойда... - Искам пак да отида.

Моля? - В гората.

Ще си взема багаж и талисман. Може би си прав.

Може би отговорите са там, но не сме стигнали достатъчно далеч.

Стигнахме толкова далеч, че пак се озовахме тук.

Значи се отказваме?

Не съм го казал. - Хората се нуждаят от теб.

Не бива да отиваш пак. Просто ме остави да го направя.

Защо искаш да тръгнеш? - За да помогна.

Сигурен съм, но не е това причината.

За мен няма място тук. Никой не ме иска и с право.

Ще се справя.

Има разлика между това да отидеш там и да избягаш оттук.

Бягството ще е лесно. Но вече не можем да правим лесното.

Не мога повече да седя в тази църква.

Няма какво да правя, няма къде да отида.

Добре, това вече е проблем, на който има решение.

Ето там видях символа ти.

И за пръв път видях децата.

Онези същества също ли са там? - Да.

Това трябва да значи нещо. Не може да е съвпадение.

Защо? - Знаеш ли за Теорията на хаоса?

Пеперуда размахва криле в Уайоминг.

След месец в Япония става цунами.

Изглежда сякаш не са свързани,

но всъщност има сложна система от връзки...

Какви ги говориш? - Не е случайно.

Трябва ни повече информация за връзката помежду им.

Няма да се върна там. - Не думай.

Трябва да си някой откачен...

Копеле. - Какво?

Виктор видя ли го? Бил е с теб.

Той видя ли символа? - Да, той ми го показа.

Естествено. Попитах го в прав текст.

Обеща да разкаже всичко за символа, но някак си пропусна...

След всичко, което сме видели, едно-единствено нещо се припокрива.

Здрасти. - Итън тук ли е?

Да, влез.

Ще изчакам тук. - Добре.

Итън! Виктор те търси!

Така и не ти благодарих за всичко, което направи онази вечер в къщата.

Спаси ми живота. - Добре.

Здрасти. - Здрасти.

След две минути съм готова. - Добре.

Ще помагаме на г-жа Лиу в закусвалнята.

Донесох ти нещо. - Ще влезеш ли?

Не, ти излез.

Защо? - Трябва да го пробваш.

Ела.

Става студено и скоро ще ти трябва палто.

Беше мое.

Виж дали ще ти стане.

Нарисувах ти това.

Не го искам. - Защо?

Рисунките са за неща, които ги няма. - А ако нещо ми се случи?

Ти забравяш, а не искам да забравиш мен.

Казах ти да не говориш така.

Ако не я вземеш, не искам палтото.

Готов ли си да тръгваме?

Искаш ли да дойдеш?

Добре. - Хайде.

Готино яке. - Мерси.

Не трябва ли да си на легло? - Не, добре съм.

Скоро няма да правя лицеви опори, но се чувствам отлично.

Кристи прегледа ли те? - Да, по-изненадана е и от теб.

Какво става с Дейл? - Дона го е заключила.

Всичко е наред.

Защо се усмихваш?

Имам новина. - Кори каза, че си ме търсил.

Да, една секунда.

Ще ти кажа после.

Почини си. - Татко, добре съм, върви.

Да не си откачил? Точно днес не ми е до това.

Главата ме цепи. - Не те моля да остане тук.

Просто й намери някаква работа. Каквато и да е. Не ми пука.

Иска да е полезна. - Ще видя какво мога да направя.

Точно сега имаме по-големи проблеми.

Хора, останали без нерви. Откачен, заключен в спалнята.

Снощи Елджин щеше да се удави в съня си.

Какво?

Влез.

Чух за случилото се снощи. Какво правиш?

Намерих ги в килера. Помагат ми да се отпусна.

Искаш ли да ми разкажеш за кошмара си?