A Journey to Love (一念关山)

Пътуване към любовта

Епизод 27

Не ми пука!

Искам само господаря си.

Искам само учителя си!

Добре.

Ела с мен.

Да се оттеглим.

Красавице. Красавице, не се тревожи.

Просто го остави на Юен Джоу.

(Клон на Залата на шестте отдела, столица на Ан)

Пусни ме!

Успокои ли се?

Пусни ме!

Успокои ли се?

Какво е чувството да не можеш да се защитиш?

Казвам ти. Оставям те жив, само заради учителя ти.

Надявам се, за последен път да губиш контрол над себе си.

Не съм изгубил контрол.

Разстроен съм, защото учителят ми се държи различно с мен!

Защо ли?

Помисли какво си направил.

Ти нарани Негово Височество и братята ми.

Ами ти и твоите скрити изцепки?

Вече ти казах това преди няколко дни.

По-добре стойте далеч от Жу И.

Имаш право да я харесваш.

Ако обаче прекъснеш спокойствието й, направиш я нещастна,

или навредиш на другарите ми или на Негово Височество,

няма да ти е лесно.

Не си мисли, че ще живееш спокойно след това.

Спри да ме заплашваш. Просто искам да ми даде още един шанс. Грешно ли е?

Грешно ли е?

Смяташ, че светът трябва да се върти около теб?

Че всичко трябва да следва твоята воля?

Винаги казваш, че искаш това и това.

Опитвал ли си се някога да бъдеш на мястото на Жу И преди?

На мястото на учителя си?

Замислял ли си се от какъв мъж има нужда?

Чуй тогава.

Тя се нуждае от някой, който да я уважава,

обича и защитава.

Има нужда от партньор с емоционална стабилност.

Има нужда от мъж, който може да стои рамо до рамо с нея.

Мислиш ли, че си този мъж?

Само в историите се харесват полуделите от любов мъже.

Ако загубиш контрол над себе си в реалността,

всички момичета ще те избягват.

Харесва ли ти всеки ден да ти хвърлят от огнените бомби на Юен Лу?

Харесва ли ти?

Не.

Така е. На учителя ти също не му харесва.

Никой не харесва хора, които са емоционално нестабилни.

Какво мислиш? Не ти ли олекна сега?

Защо ми разказваш всичко това?

Опитвам се да ти помогна. Надявам се, че можеш да бъдеш мъж,

вместо да хленчиш като дете.

Просто ме използваш,

за да не създавам проблеми на лорд Ли и вие да можете

да спасите вашия император възможно най-скоро, нали?

Разбира се.

Аз не съм Буда, чиято цел е да просвети всички живи същества.

Защо да те просветлявам и да решавам проблемите ти вместо теб?

Казвам ти. Просто те манипулирам.

Обичам да кроя интриги срещу хора посред бял ден.

И се изразих ясно в окръг Хъ.

Мога да ти помогна постепенно да стигнеш до върха.

Трябва обаче да осигуриш спокойствието на Централните равнини.

Ако не, не ме интересува колко си близък с учителя си.

Мога и на случаен човек да помогна да стигне до същата позиция.

Можеш да помислиш върху останалото.

Ще спазя обещанието си.

Ще използвам и шанса да убеди херцог Чу да говори с НВ,

за да може да освободи император У по-рано.

Племето Шаси е едно от трите основни племена на Ан.

Думите му тежат повече от моите.

Въпреки това, според реакцията на НВ,

не мисля, че ще го пусне лесно.

Ще направим нещо по въпроса.

Няма просто да седим и да чакаме смъртта си.

Стражите на перата вече не отговарят за охраната на пагодата,

а пурпурните гвардейци на Дън Хуей и пазачите от племето Ша Дун.

Чух, че са поставили много капани в пагодата.

Относно това, не мога да направя нищо по въпроса.

Пурпурната гвардия не е държала своите затворници там преди това.

Дори и моят господар може да няма пълна представа за вътрешността му.

Ще се оправим сами с пагодата. Просто трябва да ни помогнеш навън.

Ако имам начин да ти помогна

да се отървеш от първия принц, ще участваш ли в това?

Кажи ми повече.

Жу И е много задължена на императрица Джао Дзие.

Първият принц е и главният виновник за смъртта й.

Тъй като той се заговори с Чън Куей в опит да ти навреди в окръг Хъ,

Жу И няма да го пусне.

Но сега Жу И има много наранявания.

Не искам да я видя едва дишаща и отново в безсъзнание.

Учителят ми е ранен? Това е невъзможно.

Чуй се какво говориш. Тя е човек, а не дървена кукла.

Разбира се, че може да бъде наранена.

Ако е така, ще й помогна.

Ще уредя отряда самоубийци да действа.

Твоят учител е най-добрият убиец. Не се нуждае от отряд самоубийци.

Сега тя трябва да се увери, че никой не я подозира, преди да действа

и никой няма да отмъщава, след като действа.

Разбра ли?

Ако искаш да се отървеш от първия принц…

Да вземем това като пример.

Това е първият принц.

И това

си ти.

Това е Жу И.

Това е вторият принц.

Ако с Жу И искате да избягате невредими,

трябва да създадем неприятности на изток.

Ще се възползваме от нечие нещастие и го използваме да се отървеш от него.

Казваш, че ще измислим план

вторият принц да направи сделка с първия?

Вторият принц обаче може и да не иска.

Въпреки че и двамата се бият за трона,

вторият принц е плах.

Никога не посмя да направи нещо драстично през всичките тези години.

Ако е така, нека го побутнем.

Ще му кажем, че първият принц се заговаря с Пурпурната гвардия, да се отърве от теб.

Но той е следващият на опашката.

Какво мислиш, че ще направи, след като го чуе?

Той няма да седи и да чака смъртта си.

Но се страхувам, че няма да успее да остане невредим.

Вторият принц е единственият потомък на императрица Джао Дзи.

Учителят ми няма ли да ми се ядоса повече, ако го направя?

Няма.

Учителю.

Вторият принц също допринесе за смъртта на Нейно Величество.

Няма да го убия, заради Нейно Величество,

но ще го накарам да си плати.

Учителю.

Но имаше още един човек, замесен в смъртта Нейно Величество,

освен втори принц.

Кой беше?

Император Ан.

Той беше този, който изостави хората и я предаде.

От сега нататък, няма да се обръщам към него отново с "Негово Величество".

Учителю, не ми казвай, че ще го убиеш?

Не.

Още не си пораснал напълно.

Неговата смърт ще накара племената да се бият помежду си,

предизвиквайки хаос в Ан.

Но аз ще направя живота му, по-лош от смъртта.

Братята и синовете му да се бият,

репутацията му да бъде съсипана, тъй като хората ще го сочат с пръсти.

Тогава те могат да използват шанса да спасят император У.

А ти постепенно да станеш по-силни.

Ли Тун Гуан, ще се присъединиш ли към нас.

Твоето желание е заповед за мен.

Учителю, ако в бъдеще имаме нещо официално за обсъждане,

ще искаш ли да ме виждаш?

Не се притеснявай. Ще свърша добра работа.

Просто изчакай добрите ми новини.

Почакай.

Нанеси от лекарството върху раната на врата си.

Ако те питат, кажи, че някой от Пурпурната гвардия се е опитала да те убие.

Благодаря ти, учителю.

Не смятате ли, за неподходящо да се върнем заедно в посолството?

Юен Джоу, първо ние ще си ходим. Вие можете да дойдете по-късно.

Да тръгваме.

Останахме само двамата.

Ще вървим или ще яздим коне?

Да се върнем малко по-късно.

Добре? - Добре.

Изведнъж се сетих,

че преди много години скрих съкровище тук.

Чудя се дали някой го е намерил. - Какво съкровище?

Чакай ме.

Това е съкровището.

Първо познай, какво е?

Не знам какво е.

Това е най-добрият ми шедьовър.

Нека да погледна.

Това наистина е истинско съкровище.

Каква е тази светлина?

Изработено е от дърво.

И е покрито със злато.

Но, защо?

Направих това преди много години, когато бях тук.

Тогава, все още бях главен комендант на Адския отдел.

Спомням си, че бяхме нападнати от елитна Пурпурна гвардия.

Много от моите братя бяха принесени в жертва.

И аз едва не умрях.

Помислих си,

че ако умра

без следа

по време на мисия,

това не означаваше ли,

че и всички следи от моето съществуване ще изчезнат?

И направих това.

Надявайки се, че някой може да го изрови

и го намери.

След като го намери, със сигурност ще го

занесе в някой магазин, за да го обмени за пари.

Но когато разбере, че е фалшиво, със сигурност ще се замисли,

кой го е направил и защо го е направил.