ആദ്യത്തെ 181 വരികൾ.
Когато очакваш небето да се срути и земята да се пропука
и когато всичко рухне в миг, отвори очи.
Когато душата ти безпомощна се лута
и няма къде да се приюти,
какво друго й остава. Освен да се приземи…
Последната любов.
Нежността на върховете на пръстите ти,
се превърна в остър меч и ме прободе!
Тази любов. Шокираща Небето и Земята.
Спря времето.
И всичко… Само заради теб.
Уверих се, че си единствен в сърцето ми.
Твърде късно е за сбогом.
Твърде късно за съжаление.
Сбогом, любов!
Любов между феята и дявола
Епизод 5
Няма го?
Наистина ли го няма?
Да не се е скрил някъде?
И аз го търсих. Той наистина не е тук. Наистина го няма.
Толкова чаках това.
Наистина го няма. Страхотно!
Няма го. - Страхотно!
Страхотно!
Слава богу. Той е грешен безсмъртен.
А ако някой разбере, със сигурност ще бъдеш наказана
за укриване на избягал затворник.
Учителят ти не е тук. Кой ще те защити тогава?
Да ме защити?
Ако разбере, няма да ми прости.
През последните дни, бях толкова притеснена.
Най-после го няма.
Дори въздухът сега е по-свеж.
Защо да ме интересува какво харесва и не харесва малката трева?
Като се замисля, когато Дацян беше тук,
беше доста оживено.
Откакто учителят ми го няма, никой не е бил така по цял ден с мен.
Живяла съм само 1000 години.
Но той е бил затворен сам в кулата десетки хиляди години.
Сигурно е бил самотен.
В кулата Хаотиен няма нищо.
Дори стръкче трева.
Ако се върне там, не знам още колко ще стои затворен сам?
Той е грешен безсмъртен. Той го заслужава.
Орхидея, спри да мислиш за това.
Но мисля, че не е лош.
Срещнахме се и се запознахме. Как можа...
Трябваше поне да се сбогува, дори да не сме приятели.
А той просто си тръгна, без да каже нищо.
Забрави. Все пак това е хубаво нещо.
Още не съм свикнала.
Можете ли да си поговорите с мен.
Не, Орхидея.
Минава обяд,
Отиваме да спим.
Не, не. Поговорете с мен.
Пак съм сама.
Дацян, ти не си ли тръгна? Къде беше?
Не можах да те намеря никъде.
Това е утринна роса.
Цяла сутрин си събирал утринна роса?
Да. Утринната роса е вода без корен.
Полезна е за първичния дух на треви и дървета.
Отсега нататък ще я събирам за теб.
Дацян, мога ли да те питам нещо?
Защо си толкова мил с мен?
Престани с глупостите. Пий.
Сутрешната роса е твърде студена от хладината на нощта.
Не мога да я пия.
Какво искаш тогава? - Не се заяждам.
Ти знаеш, моят безсмъртен корен е изгорен.
Така че тялото ми се страхува от студа.
Преди пиех топла вода.
Ето.
Твърде е гореща. Не мога да пия, не мога.
Не трябва да е студена нито гореща. Какво искаш?
Сега не е студено, нито горещо. Можеш да пиеш, нали?
Почакай.
Положил си толкова усилия, за да събереш тази вода.
Не мога ей така да я изпия. - Какво?
Искаш да свириш на гонг и барабан и да се преоблека ли?
Водата изглежда безвкусна. Ще взема малко мед.
Ще го добавя към водата и изпия.
Здравей, брат.
Наскоро се върна, да знаеш къде е феята?
Брат,
Не съм чувал нищо за нея.
Минаха 30000 години.
Страхувам се, че тя вече…
Как е тя?
Вече е умряла.
Кланът Силан запечата злия бог Taйсуей за поколения.
Ако наистина беше умряла, Taйсуей щеше да наруши ограничението
и предизвика хаос в трите свята. - Историята на Тайсуей е просто легенда.
Страхувам се, че дори ти никога не си виждал Tайсуей.
Как можеш да си сигурен, че феята е още жива?
Как смееш!
Кланът Силан е пазил Taйсуей от поколения.
Те допринесоха много. Как смееш да говориш глупости?
Не исках да обидя феята.
И се надявам, че ще мога да я намеря скоро.
След това, какво ще направиш?
Разбира се, че ще довърша ангажимента.
Наистина ли мислиш, че ще измамиш целия Шуейюнтиен?
Защо каза това?
След като намериш феята, искаш да развалиш годежа
и имаш връзка със собственичката на тази носна кърпичка, нали?
Брат, аз нямам нищо общо със собственика й.
Моля те, проучи го. - Свързано ли е, или не, ще го открия.
Но ти пренебрегна съдбата си, да се ожениш за феята.
Това е факт.
Моля те, успокой се. В бъдеще ще помня за годежа си с феята.
Никога няма да бъда нелоялен.
Имайки предвид военните ти заслуги,
няма да повдигам този въпрос.
Но по-добре не забравяй!
Подчини се на съдбата.
Не прави никакви грешки.
Това е твое задължение.
Добавих шест вида билки и седем вида мед.
Вкусно е. Дацян, искаш ли да опиташ?
Знам. Ще го изпия сама.
Не ме гледай така.
Вкусно е.
Дацян, достатъчно ли е?
Не, изпий я.
Господарю.
Остани тук и я защитавай. Не прави никакви грешки.
Ще се върна скоро.
Да.
Винаги ли си бил тормозен преди?
Не бой се. Ще те защитавам отсега нататък.
Ще ме пазиш?
Въпреки че нямам много сила, съм добра в бягството.
Ако си в опасност, ще те отведа далече от тук.
Преди защитавах другите.
Никой… Никой не е казал, че ще ме защити.
И аз нямам нужда от защита.
Не. Всеки има нужда от защита, без значение кой е той.
Брат ми ме научи да не показвам моята слабост на другите.
Нищо, че никой не те е защитавал преди. Аз ще съм първата.
Мислиш ме за твърде слаба ли?
Господарю.
Какво става? - Феята Даниин иска
да ти дам тази кутия със сладки.
Тя каза, че ги е направила сама.
Казах ли ти да не приемаш подаръци от тях?
Да. Но феята Даниин настоя, че трябва да вземете тази кутия…
Чий подчинен си? За кого работиш?
Знам, че сгрешах.
Изпрати я обратно утре.
Кажи й, че няма нужда да изпраща подаръци.
Да.
Изчакай.
Махни го. Сега е безполезно.
Защо се върна толкова късно? Оставих вечерята ти в кухнята.
Върви си я вземи сам. Отивам в леглото.
Какво правиш?
Стаята ти е наистина студена.
През нощта е още по-студено.
Какво е това?
Вечен огън.
Вечен огън?
За него ли пише в книгата?
Гори от дълбока древност и никога няма да изгасне.
Това е вярно.
В легендите, вечният огън е от магмата на морето Цанйен.
От къде го взе?
Толкова е топло.
Ти си орхидея, обичаш топлината и мразиш студа.
Топлата стая е добра за теб.
Значи, си отишъл до магмата в морето Цанйен заради мен?
Защо си толкова безразсъден?
По-добре да ми е студено. Знаеш ли колко е опасно?
Дори Лунното племе не смее да се доближи.
Ти си просто грешен безсмъртен. Ами ако загубиш живота си?
Прекрати с глупостите. За мен, това е толкова лесно.
Толкова много ме обича.
Защо ме зяпаш?
Дацян.
No comments yet. Be the first to leave one.