Aviva, My Love (Aviva Ahuvati)

Translation ZALMEN BEHAR

"Огледало, огледало на стената... ", си казала Йона.

Заповядай. - Благодаря.

"Авива Коен"

Не разбирам.

Авива, сметнал съм всичко по минимални цени.

Но как се получиха 5'000 шекела?

Дъщеря ти се нуждаеше от 4 коронки.

Жалко, че тя няма твоите гени. - Защо не ми казахте?

Казах на Мони, а той каза да направя каквото е нужно.

Имам само 800 в момента. - Чакай.

Авива, не се познаваме от вчера.

Това са само пари, можем да разрешим проблема.

Не разполагаме с толкова пари, докторе. - Ти нямаш.

Просто ми разреши да те погледам понякога.

Какво да гледате?

Ще правя всичко безплатно. Просто да погледам. Това не е висока цена.

Ти сядаш тук, и ако ти стане горещо,

просто сваляш връхните си дрехи, това е всичко.

Не разбирам, докторе.

Помисли за това. Никой няма да узнае.

Авива?

Защо ми предлагате това? - За да ти помогна.

Хайде. - Авива? Какво й става?

АВИВА, ЛЮБОВ МОЯ

Какво не разбираш? Искал е да те изчука. - Престани.

Понякога си такава глупачка.

Да те погледа? Той да не е художник?

Той е искал да ти види гърдите, и после те изчука.

С неговата дребна, стара пишка.

Авива, не обръщай внимание.

И защо не му каза "да"? - О, моля ти се...

Ами, защо не? В момента, когато се съблечеш,

ще получи удар, и ще ти остави всичките си пари.

Даже мисля, че дори няма да му стане.

Не го ли е срам? Да беше помолил мен да му правя стриптийз,

но такъв известен писател като теб? - Престани да говориш така. - Защо?

Защото изобщо не съм писател, а ти наблягаш на това.

Гледай истината в очите, Авива.

Защо си толкова щастлива днес?

Закъснява ли ти?

Колко? - Вече два дена.

Тихо, няма да говорим за това.

Направи ли си вече тест? - Още не, и няма да говорим за това.

Знаеш ли, какво можеш да направиш с този хомо Захарир? - Какво?

Напиши разказ за него. - Добре.

Послушай сестра си, най-накрая. Напиши разказ за него.

"Ако ми ушиеш трите рокли като за приказни феи... "

"то отдела за булчински рокли ще бъде твой... "

каза ръководителя на цеха на Йона.

И Йона му се усмихна, въпреки зъбобола, който имаше,

защото тя бе доволна от шанса, който й даваше.

Тя усещаше, че нейната пролет наближава.

"3 рокли за 2 дни, това е много работа", си каза Йона.

"Трябва да ям и да бъда силна".

"Ще си приготвя риба с лимон".

Какво да правим с тази риба? - Изхвърли я.

Бен-Ами отново ще ми дудне, че не съм направил от нея пирожки.

Изхвърли я, преди да се задуша.

Развълнувана, Йона отиде на пазара.

Но продавачът й даде такава воняща риба, че тя едва не се задуши.

Тя искаше да му се развика:

"За каква ме взимаш? Продаваш ми развалена риба?"

Но устата й беше безмълвна и вцепенена,

заради инжектираната упойка от стоматолога,

които бе извадил мъдреца й съвсем скоро.

"Какво каза?", попита търговеца.

Но Йона не можеше да произнесе и дума.

"Огледало, огледало - Риба с лимони"

Чао, детенце.

"Трябва да завърша тези рокли" си каза Йона,

"или началника ще съжалява за всичко".

С пламтящи ръце, тя държеше бялата тъкан,

но изведнъж ножицата се изплъзна

и поряза ръката й.

Нейната кръв изцапа белия плат,

и от устата й излезе силен вик.

Авива!

Защо си си изключила мобилния телефон? Вече няколко часа ти звъня.

Защо? - Отново майка ти.

Добре, ще се погрижа.

И кажи на Анита да ми върне прахосмукачката, преди да се ядосам.

Добре.

Мони.

Хайде, Мони...

Трябва да отивам при майка ми. - Пак ли?

И ти отиди да се разпишеш в бюрото за безработни.

И събуди Алон преди да излезеш. - Вече съм станал.

Пушиш толкова рано? Едва си си отворил очите.

За да пуша, трябва само устата да си отварям.

Поне си измий зъбите.

Мони... - Ти си моята любов.

Всички мои сънища са само за теб.

Ами професора? Ще закъснееш. - Не се безпокой.

Да?

Успокой се Мерседес, тя няма да скочи.

Идвам вече!

Успокой я, тя е в истерия.

Ами, тогава я бутни малко, какъв е проблема?

Добро утро. - Добро утро, ако е добро.

Отиваш в Тел Авив да се видиш отново с него?

Ако баба ти се успокой, защо не?

Този сноб изобщо не го е грижа за теб.

Ще се изненадаш. - Още малко и ще се изненадам.

Чакам от 10 мин. да ми хвърли риза. - Защо не си тръгнал?

Хората ме чакат да ги закарам на юг до Беер Шева.

Авива, къде отиваш? - При мама. - Сега? Ти си ненормална.

Тя сега е на ръба. - Какво става с моята риза?

Няма да отменя урока с Одед. - Анита!

Досадник!

Няма да отменя урока дори и тя да скочи!

Вземи ме от къщата й, ще бъда готова.

Ще те убия, ако не си. И теб и нея.

Розова? Как да отида с това в Беер Шева?

С такси!

Няма да ходя!

Ще те побъркам. Пак ли мен изпрати тук?

Най-накрая! Авива, не мога да идвам тук през ден.

Авива, любов моя!

Не се притеснявай, Морис, аз ще се заема.

Тя заключи вратата. Не ни оставя минута покой.

Аз ще се погрижа, Мерседес. Морис, можеш да си вървиш.

Авива не слушай бръщолевенето на Мерседес.

Виолета, скачай, и най-накрая да се освободим от теб и този шум.

Затвори си устата или ще скоча и ще те погреба заедно с мен.

Толкова ми липсваше, а си си изключила телефона, защо?

Къде е татко? - В банята, къде може да бъде.

Отиде твърде далеч, мамо.

Срам и позор, Виолета.

По цял ден изрязва рецепти от вестника

и иска да му ги приготвям. Да не съм му ресторант?

Не ме оставя да дишам.

Защо не си взимаш хапчетата?

Ако мислиш, че не знам, че ми дават захарин?

А защо си облечена така?

Отново ли отиваш при него. Да не си се влюбила!

Да, отивам в Лас Вегас с него.

Каква любов? Той ми помага с моите разкази.

И кои ще ми помага, когато станеш известна?

Може би сестра ти, дето ми подари ваза, която й дадох преди 5 години?

Виолета, след всичко, което направих за теб,

искаш да скочиш върху мен и да ме убиеш?

Погледни я само, блуждае като призрак.

Но аз все пак те обичам, въпреки че си мароканка.

А ти каква си? Швейцарка?

Искаш ли едно? Може би, ти също имаш нужда.

Още една дума, и си отивам.

Отивай си. Ти, и твоето списание за прически.

Автобуса няма да те чака.

Ще й направя малко супа. - Ние имаме супа.

Ще й кажа, че ти си я направила, става ли? Просто тръгвай.

"Списание за прически"

Какво става? - Тя току-що заспа.

Шалом. (здравей)

Виждам, че дъщеря ти е дошла да те види,

така че, кажи й да си вземе вазата.

Вземи я, ето там е. - Аз не говоря с теб.

Не, госпожо. Аз разговарям с теб, не ти с мен.

Тогава млъкни.

Не говори така с мен. Аз вече не съм ти майка.

Мамо, отивай да спиш, преди да съм се ядосала.

"Отивай да спиш... ", да не се намираш в казино?

Не забравяй, че всъщност той от Тверия, затова не се стеснявай.

Не се стеснявам.

Тогава какво? - Не разбирам какво казва той.

Той говори за "вътрешен глас", какво означава това?

Ами, попитай го.

Няма смисъл. Може би просто не съм готова за това.

Това го слушам последните 20 години,

но ти си написала толкова много, достатъчно за една библиотека.

Намерих ти Одед, толкова неща върши даром,

кажи благодаря, и млъкни.

Това е третият ти сандвич днес.

И какво, гладна съм.

Шшт... не говорим за това.

Сложи си малко червило, да не го изплашиш.

Сигурна ли си, че не искаш да се качиш? - Съвсем сигурна. Да тръгваме.

"Напрежението накара главата ми да се подуе като диня", си каза Йона.

"Надявам се, той да не се изплаши, и да ми тръшне вратата".

Как е там в Тверия? Ядете ли риба?

Да, естествено.

Мен ми харесва рибата в Тверия.

Значи трябва да дойдеш, и ние ще ти я приготвим.

Разбира се, следващия път като посетя леля си.

Нещо си променила. Косата ти?

Не...

Напуснах Тверия преди 20 години,

но всичките ми мечти останаха там.

И за какво може да се мечтае там?

Не говори така. Тверия е красива.

Толкова красива... Мис Вселена бледнее пред нея.

Ти си забавна жена. Защо твоите разкази са тъжни?

Това е моя "вътрешен глас". - Опа, надсмиваш се над мен, а?

Не, над себе си.

Прочетох един от разказите ти вчера, заинтригува ме.

За една жена, дето прави пързалка от своя прозорец към улицата.

Защото стълбището воняло от кухнята на съседите.

За съжаление, в края тя паднала долу.

И как го прочете, давал ли съм ти го?

Беше тук. С останалата част от твоя материал.