My Journey to You (Yun zhi yu / 云之羽)

МОЯТ ПЪТ КЪМ ТЕБ ЕПИЗОД 6

В такъв случай, пак ще проверя.

Триъгълник, е сигнал за съюзниците.

Показва посока, или къде нещо е скрито.

Млади майсторе Юенджъ, съжалявам, че ви накарах да чакате.

Какво имаш в ръката си?

Нищо специално.

Нека да видя.

Брат ми никога не носи такива златни и крещящи неща.

Просто искам да го направя щастлив.

Не знам дали подобно нещо ще го направи щастлив.

Но ако не те изпратя при него, преди да се стъмни,

ще е нещастен.

Съюз на риба и вода посред бял ден!

Не се използва тази фраза така.

Каква красива двойка!

Всъщност, се чувствам малко тъжна.

Как да се изразя?

Все едно се разделям с възрастния си син.

Мисля, че се възползваш от Гун Дзъю.

За какво говориш? Той е мой брат.

Колкото и да е красив, не можем да бъдем заедно.

Сестра ми флиртува с думите си.

Не й обръщай внимание.

Въпреки това, тя е доста мил човек.

Мис Юн?

Най-голямата млада мис е добра.

Не е арогантна, и е приятелски настроен към другите.

Харесва ми да я слушам как говори.

Тогава си обречена. Ще те ядосва до смърт, ако хвърли поглед върху теб.

Напред пътят е тесен. Следвай ме.

Сигурно се чудиш защо тук има толкова малко хора.

Млади майстор Юенджъ, вие сте невероятен.

Може да четете сърцата на хората. - Брат ми обича спокойствието.

Слугите идват само когато са повикани.

Виждам. Младият учител Шандзюе в главната зала ли е?

Трябва ли аз…

Защо бързаш?

Нова съм тук. Първо трябва да поздравя младия учител Шандзюе.

Трябва да следвам основния етикет.

Брат ми се държи толкова добре с теб.

Притесняваше се, че ще бъдеш пренебрегната в дамския хостел.

Затова ме помоли да те доведа тук.

Никога не го е било грижа толкова за едно момиче.

Няма да те вини, ако закъснееш.

Благодарна съм му за неговата доброта.

Затова трябва да се държа подобаващо. Защо ме спираш?

Просто съм любопитен.

С какво толкова очарова брат ми,

че да се влюби в теб изведнъж, и да се ожени за теб?

Хубавите жени могат да убеждават

и заблуждават хората.

Вие сте твърде добър, млади господарю Юенджъ.

Младият господар Шандзюе вече провери Юн Уейшан и мен.

Неговият начин на проверка, е различен от моя.

Какво правиш?

Не каза ли, че мога да чета сърцата на хората?

Нека да прочета добре твоето.

Упражнявала си бойни изкуства?

Никога не съм казвала, че не съм.

Страх ли те е?

Не ме е страх от вашето разследване. Просто ме е страх от насекоми.

Постави насекомото на дланта си. Ако лъжеш, отровните му зъби

ще се впият в кожата ти безмилостно.

След два часа, червата и органите ти ще изгният.

Смееш ли?

Не смееш.

Моите чувства към младия учител Шандзюе са искрени

и истински.

Дори да ми нямате доверие, трябва да се доверите

на преценката на брат си.

Права си.

Има много време пред нас.

Това е изключително насекомо, ако може да разбере, че някой лъже?

Излъгах те. Това е просто лекарствена съставка.

В този свят, няма нещо, което да може, да прочете сърцата на хората.

Ако имаше, щеше да е унищожено отдавна.

Не е ли ценено, защо трябва да е унищожено?

Хората винаги казват, че преследват истината.

Но винаги бягат от нея.

Казват, че презират тайните.

Но всеки има тайни.

Дори бездната има дъно, но човешкото сърце,

е винаги е непредсказуемо.

То е най-уязвимото нещо на света.

Мога ли да отида да видя младият майстор Шандзюе сега?

Брат ми не посреща гости вечер.

Нека първо те заведа в стаята за гости.

Слугите ще изпратят вечерята в стаята ти по-късно.

Благодаря ви, млади майсторе Юенджъ.

Спомените, които идват в съня ми,

сияят ярко.

Дъждът вали.

Време е за игра на шах.

Очаквам те!

Всяка наша среща е късмет.

Всяко сбогуване съжаление.

Съдба написана… ... от острието ми.

Следите ти, оставени в съня,

са като гатанки,

без отговор.

Зимните дрехи, ушити със спомените ми,

ми напомнят за теб.

И изведнъж забравям за света.

Държа ръката ти и се тревожа, че ти липсват зимни дрехи.

Падналите, не се отказват без съжаление от света.

Прекосявам планини и реки, тичам към теб, за да те намеря.

И да прегърна сърцето ти.

Каквото и да ми напомнят.

Стискам здраво острието.

И рисувам, като с четка,

издълбавам в сърцето си.

"Ти и аз.

Един свят… Само за нас"!

Вие…

Какво правите?

Млади майстор Юенджъ.

Какво правите?

Скритата ми чанта за оръжие липсва. - Какво общо има това с мен?

Разбира се, че има.

Търсете внимателно.

Гун Юенджъ. Това е против правилата.

Ако не си го направила, нямаше да се чувстваш виновна.

В противен случай, си подозрителна.

Не се чувствам виновна, но имам достойнство.

Млади майстор Шандзюе.

Млади майстор Шандзюе.

Брат.

Какво става?

Младият майстор Юенджъ е изгубил скритата си чанта с оръжие

и иска да претърси стаята ми.

Ти…

Брат. Когато отидох да я взема,

скритата чанта с оръжие все още беше на кръста ми.

Но сега я няма.

В двора на дамския хостел, тя внезапно залитна

и ме хвана за кръста. Тогава не реагирах.

Сега като се замисля, трябва да е откраднала чантата ми в този момент.

Защо да крада скритата ти чанта с оръжие?

Дори не знам как да го използвам.

Брат. Моите скрити оръжия са различни.

Структурата и използваната отрова,

ако някой ги изучи, силата и тайните на тези скрити оръжия

ще бъдат разкрити.

Г - це Шангуан, напускала ли си тази стая от пристигането си тук?

Не.

Храната ми беше изпратена. Слугите могат да свидетелстват.

Продължете да търсите.

Да.

Млади майстор Шандзюе. Млади майстор Юенджъ.

Не намерихме скритата чанта с оръжие.

Сигурно е у нея.

Млади господарю Шандзюе, наистина ли ме избрахте,

защото искате да се ожените за мен?

Аз съм дъщерята от честно и почтено семейство.

Брат, повярвай ми.

Определено е у нея.

Госпожице Шангуан, съжалявам.

Претърсете я.

Намерих я.

Това не е тя.

Не трябва да има висулка от нефрит в торбичката.

В нея там имаше… - Достатъчно.

Брат.

Млади майсторе. Пазителят на меча намери чантата ви с оръжие до реката.

Отидох в имение Джъ по-рано. Слугите казаха, че сте тук.

Пазителят на меча ми каза, да ви я предам лично.

Ако наречеш Гун Дзъю "Пазител на меча" отново пред мен,

ще ти отрежа езика и направя лекарство от него.

Остави ни. - Да.

Брат Юенджъ.

Извини се на г-ца Шангуан.

Брат. Аз…

Госпожице Шангуан,

аз те обидих.

Съжалявам.

Не е нужно да ми я връщате.

Първоначално това беше моят подарък за вас.

Винаги съм искал да попитам,

как тази висулка от нефрит попадна у теб.

Не помните ли?

Тази висулка от нефрит, е ваша.

Разбира се, че си спомням, че е моя.

Питам те, как тази висулка попадна у теб.

Брат. Знаеш, че моята скрита чанта за оръжие няма да…

Няма да падне лесно.

Но както видя, не можа нищо да намериш.

Дори аз да ти вярвам,

никой друг няма да ти повярва.

Брат,

ти загуби

този рунд точно сега.

Бях небрежен.

Знаеш ли какво използват лъвовете за лов?

Острите си нокти и зъби?

Не.

Ловуват заедно?

Търпение.

Търпение?

Когато лъвът не е напълно сигурен, заляга в тревата