My Lady Jane

Да.

Защото аз съм твоят съпруг и господар.

- Когото трябва да обичаш, почиташ и слушаш. - Ха!

- Разкажи ми за себе си. - Годеницата ми има чума.

О, лош късмет.

Моят съпруг е мъртъв.

- Къде е лорд Гилдфорд? - Спи в конюшните.

Джейн, наистина трябва да остана сама.

Ти си кон?

Гилдфорд не може да контролира

-етианските си сили. -Защо?

Това е нещо като кон през деня и мъж през нощта.

Това е кутия на отровител.

- На кого продаде това? - На един с подозрителен пръстен.

-Джейн, какво знаеш за отровите? -Флорентинския убиец?

-Колко е зле? -Катастрофално.

Имам основания да вярвам, че бъдещият ми убиец е някой от двора.

- Как е малкият ми брат? - Той знае.

-Кралят знае. -Аз поемам нещата.

Джейн, не знаеш какво е навън. Опасно е.

Етиани, глутницата. Няма да си в безопасност.

-Много съжалявам. -И аз.

Сузана, бягай!

- Трябва да опазим завещанието. - Точно сега ли?

Който вземе короната, владее света.

Завещанието на крал Едуард. Изчезнало е.

- Този брак никога не е бил мое желание. - Значи развод.

Добре. Намери ми лек и този брак приключва.

Установих самоличността на твоя отровител.

Арестувайте лорд Дъдли! Пръстенът с окото...

Трябва да те преместим в Северната кула.

Сигурно е паднал, опитвайки се да избяга.

Едуард е мъртъв!

Идеалният меден месец има много вино, храна,

и буйни забавления в леглото.

Но за младоженката Джейн Грей животът не предлага нищо освен самота, четене,

и проучване на конското проклятие, което мъчи съпруга ѝ.

Доста е... самотно.

О.

Представях си те в леглото.

Имам предвид, мислех, че спиш.

Е, не спя много.

Подготвям следващия ни опит.

Можеш ли да ми разкажеш за първия път, когато се промени?

Може би ако разбирах повече. Ти отказваш да говориш за това.

Нямаме време за това. Почти е зазорило.

Вземи си нещата.

Гилдфорд,

ами ако досега сме подхождали съвсем погрешно?

-Опитахме девет лека... всички са провал. -Знам.

Прочетох всичките ти книги за етиански лекове. Повечето са пълни глупости.

Въпросът е, какво ако вместо да опитваме да излекуваме състоянието ти...

...намерим начин да го контролираме?

Пак ще си остана етиан.

-Да, но ако можеш да го скриеш... -Джейн, опитай се да разбереш.

Искам да се освободя от това проклятие. Завинаги.

-Богове... -Дори това да ме убие.

-Винаги ли си била толкова драматична? -Винаги ли си бил толкова спорещ?

Да, всъщност.

Свали си ризата.

Exi ergo, transgressor animalus.

За тези от вас, които не са ходили в такова училище,

латинският на Джейн е заклинание, което обещава да прогони етианския демон

от душата на Гилдфорд.

В този момент,

нейният естествен интелектуален скептицизъм е заменен с,

от всички неща...

надежда.

Exi ergo, transgressor animalus.

-Exi ergo, transgressor animalus. -Моля те.

- Моля, моля... не! - Exi ergo, transgressor animalus.

Не, не, не, не.

Не!

О.

Мислеше, че Джейн може да прави магии?

Е, съжалявам.

Това не е такъв вид история.

Малко неща изнервят Джейн толкова, колкото провала.

Докато се връща към далечния родов дом

на своя конски съпруг,

Джейн се оказва в безизходица.

А ако Джейн, най-умното момиче в кралството, е в безизходица,

може да се заключи...

Чакай малко, какво е това?

Бележка за откуп!

Сузана.

О, колко пъти?

Ще спреш ли да уринираш?

Това е вентилационен отвор, а не писоар!

Ей, млъкни!

Ти там, отваряй!

Какво искаш?

Слушай ме. Не съм отровил краля.

Но вярвам, че животът му е в най-голяма опасност.

Трябва да говоря с Негово Величество.

Станало е ужасно недоразумение.

Всички затворници казват това. Не.

Истината е!

Трябва да те сварят жив за престъпленията ти.

Варене? Още ли правим това?

Вие го правите.

В петък, всъщност.

В голям железен казан в Смитфийлд.

Богове, в днешно време.

Човек би си помислил, че сме малко по-цивилизовани.

Помните ли Ричард Рус?

Казах на крал Хенри, казах: "Да вариш собствения си готвач,

това е малко прекалено, нали?"

-Виж, Джим... -Джордж.

Джордж, аз съм невинен!

Натопиха ме! Кралят трябва да знае истината.

За да можем да оправим цялата тази каша.

Говори се, че той вече е мъртъв.

Какво? Не, з-заве... завещанието!

Не. Моля те! Доведи сина ми. Стан.

Висок, с коса като злато.

Доведи сина ми!

О, Бърти, благодаря на боговете.

Мила лейди Джейн.

Искате ли хубава, прясна праскова?

Ароматна вана? Котката в плевнята току-що имаше котета.

-Трябват ми 50 паунда. -Петдесет паунда от какво?

Злато. Сребърни съдове. Моля, трябва да помогна на приятел.

Ще трябва да попитате господаря, когато се върне от града.

Той е мой съпруг. Каквото е негово, е и мое.

Не, каквото е негово, си е негово. Включително ти.

Дали така се отнасяхте към бившата лейди Дъдли?

Майката на Гилдфорд.

Ето това беше истинска дама. Брилянтна.

И по-важното, красива.

И с прекрасен бюст. Стегнат, сочен.

Знаете какво казват. Повече от шепа е загуба.

И когато тя почина,

бедният Гилдфорд беше почти...

Почти какво?

Боже мой, какво говорех?

А, да.

Без разрешението на господаря, не мога да ви дам нищо.

Освен праскова. Или коте.

Трябва да видя брат си незабавно.

Ваше Височество, здравето на краля се влоши.

Той не трябва да бъде обезпокояван.

По чия заповед?

О!

Кралят е мъртъв!

Кажи го пак.

Кралят е мъртъв!

Когато празнуваш

успешно цареубийство и собствената си предстояща коронация,

последното нещо, което искаш...

е неканен гост.

Не днес, благодаря.

Лорд Сиймур, не съм виждала крал Едуард от дни.

-Виждали ли сте го? -Не.

Боже, тя е толкова досадна, нали?

Бес подозира.

Не, не, не, това е просто изражението ѝ. Хайде.

Омръзна ми да чакам, Сиймур. Искам да обявя смъртта на Едуард.

Още не!

Говорихме за това, Скуиджи.

Това е процес.

Първо, трябва да включим Тайния съвет.

-Трябва да приберем тялото на Едуард-- -О, по дяволите.

Сигурно вече е доплувал до половината път към Кент.

Тъй като всички вярват, че е отровен от лорд Дъдли, защо ни е тяло?

Нека просто го обявим, прочетем завещанието на Едуард и продължим с нашите--

Още не!

Защо не?

Ти имаш завещанието.

То посочва мен.

Разбира се, че имам завещанието.

Разбира се, че посочва теб.

Сиймур лъже.

Просто... дай ми тази вечер, за да довърша някои неща.

Добре.

Сиймур няма завещанието на Едуард.

Документът всъщност е изчезнал на неизвестно място.

Бог да пази кралицата!

Не е в Канцлерството, Ваше Величество.

Проверихме навсякъде.

Нова задача, Филипс.

Намери лейди Джейн Грей и нейния пиян съпруг.

Убий ги.

Да я бутна ли по стълбите, лорд Сиймур?

-О, класика. -Не ми пука!

Да, бъди креативен.

Маскирай се и го направи да изглежда като инцидент.

Да, Ваше Величество. Само един въпрос.

Може ли да взема новото момче с мен?

Да му покажа как се убива.

Направи ме мъж, господарю.

Както и да е. Просто ги убий.

Тази вечер.

-Татко! -Стенли!

Намери ли завещанието?

-Не ми се сърди. -О, по дяволите.

Отидох в Канцлерството, точно както поиска.

Но завещанието на краля за наследяването е откраднато.

-Откраднато? -Откраднато.

Вратата беше разбита на парчета.