ആദ്യത്തെ 200 വരികൾ.
Наистина е така.
Много те обичам.
Не ме ли обичаш вече?
Имам прогрес и го осъзнавам.
Но жена ми... трябваше да започна да идвам тук.
Всичко ми напомня за нея. Например нещо по телевизията, в новините, когато пазарувам.
Когато видя някоя блуза на прозореца, целия прогрес отива на вятъра.
И аз съм отново с нея.
Аз чувствам точно обратното.
Когато гледам телевизия, когато съм в Интернет, не чувствам нищо.
По-скоро виждам образи, отколкото да чувствам, не знам каква е действителността.
Искам да кажа, че досега трябваше да почувствам нещо. Не е ли така?
Обажда се Крис Келвин по повод вашето обаждане.
Тази седмица имам две възможности.
В 7:00 сутринта във вторник или 18:15 в четвъртък.
Може да оставите съобщение, ако ви устройва. Благодаря.
Знам, че това не е вярно.
Знам, че и вие знаете, че не е вярно.
Добре, радвам се. Добре.
Да се уговорим за сряда.
Мога ли да ви помогна?
Търся доктор Крис Келвин.
Крис...
Не знам какво би си помислил, като чуеш подобно съобщение.
Извинявам се, ако ти изглежда мелодраматично,
но ти си единствения човек, на когото мога да се доверя... в тази ситуация.
Трябва ми помощта ти.
Трябва да дойдеш на Соларис.
Не знам как да ти опиша ставащото тук.
Дори самите ние не можем да осъзнаем какво става...
или какво да направим.
Предполагам, че най-разумно е да си тръгнем, но никой от нас не иска.
Затова отправям към теб тази странна молба.
Казах истината, богатият ти опит те прави идеалния кандидат да ни помогнеш.
Не се тревожи, няма да усложнявам повече.
Но това е истина. Съжалявам за притеснението.
Надявам се да дойдеш на Соларис.
Мисля, че трябва да го видиш... да видиш какво означава това.
Ще ми се да можех да съм по-конкретен за всичко това, но...
Не мога. Отвратително нещо.
Можете да си представите какво безпокойство предизвика това съобщение.
Как го е изпратил през зоната за сигурност.
Ние го направихме.
Загубихме контакт, когато наближихме Соларис.
Трябва да са имали някаква бордова система за сигурност.
Изключили са я.
Компанията се надяваше да разреши проблема без да въвлича цивилни, но...
очевидно се отнася за изключително странни обстоятелства.
Трябва да се подготвят някои неща, но не би трябвало да имате проблеми.
През по-голямата част от пътуването ще бъдете заспал.
Ако мислите, че можете да се справите, може да преговаряте за условията.
Всички ли го искат?
Разбира се.
Сноу.
Келвин, нали?
Да.
Келвин! Съжалявам за това, Келвин, имената просто...
Искаш ли да влезеш?
Какво? Чия е тази кръв по пътя към лабораторията?
Да, кръв.
Това ли?
Системата за сигурност изключи и така.
Какво се е случило с Джибариян?
Самоуби се.
Кой го намери?
Аз.
Какво се е случило с Рийс?
Да, Рийс... не знам точно, защото нещата са сложни.
Изчезна.
Изчезна? - Изчезна.
Как изчезна?
Точно така.
Не знам. Но знам, че вече не е на кораба.
Къде е доктор Гордън?
Доктор Гордън, тя е в другата стая, но няма да те покани.
Ще ми кажеш ли какво става тук?
Бих могъл да ти кажа какво става,
но при положение, че знаех какво става.
Просто искам да поговоря с теб.
Но не се и опитвай да влезеш!
Добре.
Какво се е случило с Джибариян?
Не си ли говорил със Сноу?
Исках да чуя твоята версия.
Няма друга версия. Самоуби се.
Защо се криеш, какво се е случило тук?
Какво откри?
От чие име идваш по-точно?
Аз съм последната надежда да спася тази мисия,
преди да зарежат кораба и всички на борда му.
Преди да се е случило и на теб, няма смисъл да го обсъждаме!
Кой друг е тук? Кой друг е тук?
Това... е Майкъл.
Как е възможно това?
Мисля, че точно затова си тук.
За да мога да продължа, ще ми трябва помощта на теб и Гордън.
Да, добре.
Колко спиш, Келвин?
Колко спя? - Да.
Не мога да мисля, без да спя. - Без паника.
Ще трябва добре да се наспя.
Открих, че спя много по-добре на заключена врата.
Проектът беше откраднат от НАСА, преди да бъде продаден на ДБА.
Аз съм физик и бях изпратена тук да определя икономическия потенциал на Соларис,
преди да стане търговска собственост като евентуален източник на енергия.
Все още събирах данни, когато това започна.
Направи ли тестове на храната и водата на кораба?
Проверих ги много пъти и нямаше и следа от психотропни компоненти.
Ами ти? Ти как се чувстваш?
Депресия, пристъпи на параноя, непрестанно безсъние.
Симптоми на агорафобия, маниакално разстройство, шок, отрицание.
Не е необичайно, предвид обстоятелствата.
Знам.
Добре, опитай се да ми кажеш какво става тук.
Просто искам да престане и искам аз да го спра.
Ако това нещо престане, значи аз съм по-умна от него.
Знаеш, че можеш да се прибереш.
Помогни ми със случая и ти го гарантирам.
Работата е, че аз съм склонен да го направя,
но Гордън... Гордън си е Гордън.
Какво мога да направя?
Когато се отправяме в космоса,
ние сме готови на всичко, на опасности и изтощение.
Смърт.
Ние сме горди от себе си, не мислим за това.
Ентусиазмът ни е голям.
Имаме си наши правила и ги спазваме.
Виждам, че вече си готов.
Как е малкия? - Много добре.
Реве и се надрисква на всеки два часа. - Значи е добре.
Кога заминаваш? - Почти сме готови.
Какво ще правите? - Все още не се знае точно.
Според слуховете правителството търси купувач.
Иска ми се да кажа на хората какво точно става.
Кажи на мен, аз съм лекар.
Е, докторе, ще проучим Соларис.
Най-интересното нещо е, че май реагира.
Наблюдава се нещо като хипноза, което не може да се обясни.
Слушаш ли ме изобщо?
Къде се беше отнесъл? - Да, бях се отнесъл.
Нея ли гледаш? Казва се Рея. Малко е недостъпна, но си струва.
Може да й трябва психиатър?
На всички ни трябва.
Ням ли си?
Ти започни.
Вече го направих.
Нима?
Добре. Няма да ми устоиш, ако те поканя да излезем.
Никога ли не устояваш на импулсите? - Не винаги.
Опитай се да помечтаеш.
Смъртта няма да има власт.
Нима? Това не е много щастлива мисъл.
Не беше много щастлива, когато те видях в метрото.
Не бях.
А довечера?
Много е рано.
По дяволите!
Буден съм.
Да.
Как така си тук?
Как така си тук?
Какво искаш да кажеш?
Къде си мислиш, че си?
Къде си мислиш, че си в момента?
Вкъщи.
Къде е това вкъщи?
При теб, където живееш.
Помниш ли да си била някъде другаде с мен?
Помниш ли да сме били заедно някъде другаде?
В нашия апартамент.
Опиши го.
Мрачен е, много, много мрачен.
Няма картини по стените.
Никъде няма снимки.
Дори на хладилника няма снимки, което е малко странно.
Помниш ли къде се видяхме за първи път?
В метрото.
Крис.
Толкова съм щастлива, че те виждам.
Толкова много те обичам.
Не ме ли обичаш вече?
Трябва да проверя нещо.
Не! Не! Не ме оставяй!
Защо?
Защо?
Не знам.
Не знам.
Всичко е наред.
Всичко е наред.
Защо седиш там?
Може ли да седна при теб?
Коя беше тя?
Какво ще кажеш сега?
Все още ли се чудиш?
Къде е твоят посетител?
Не знам.
Престанах да мисля.
Кой е твоят посетител?
Брат ми.
Коя беше тя?
No comments yet. Be the first to leave one.