Joseon Survival (조선생존기)

Събитията и личностите от периода Чосон

в тази драма почти нямат общо с реални исторически факти.

Сюжетът е адаптация и е основан предимно на въображението

Приятно гледане Превод: fractal

ДА ОЦЕЛЕЕШ В ЧОСОН Епизод 1

Кок Чонг!

По дяволите!

Съл Ги. - Момент, ето!

Марля. - Да.

Вече трябва да тръгвате. - Ами пациентите?

За кралските стражи в Чосон е нормално да бият хората до смърт.

Не мисли за това и бързо тръгвай.

Ако не тръгнете сега, ще останете тук завинаги!

Още не мога да тръгна!

Кок Джонг, вече минаха 30 минути. - Да.

Имаме още 36 минути. - Къде?

Следвай ме.

Изпрати сигнала и следи стражите. - Слушам!

Кок Чонг!

Внимателно.

Съжаляваш ли вече?

Живеем само веднъж. За нищо не съжалявам.

Ами ти? - С меч в ръцете, не мога

да се грижа за крави, а само за този прогнил свят.

Бях роден за касапин, но предпочитам да загина като мъж.

Бях горд да се бия рамо до рамо с теб.

Казвам, че съм благодарен.

Когато преброя до три, лягай на земята и не мърдай.

Какво да направя на 3? Не разбрах. Кажи пак.

Едно… - Какво казваш?

Две… - Казах, че не чух какво ми каза.

Три!

Кога се научиха да се крият в засада?

Всичко е благодарение на това, което ме научи.

Сега трябва да бързаме към хълма.

Да.

Джонг Нок… Джонг Нок, добре ли си?

Хье Джин, добре ли си? Ранена ли си?

Добре съм, но се чувствам зле, че оставяме пациентите.

Какво да правя? - Не се притеснявай. Те ще са добре.

Ами Съл Ги?

Идвай с нас.

Ако дойдеш 500 години напред в бъдещето,

ще можеш да живееш спокойно без схватки и кражби.

Сериозно.

Госпожице… - Ако… Не тръгнеш ли в този момент…

В годината 1562…

Казват, че съдбата е предопределена от небесата.

Моята съдба е да живея и умра в Чосон.

Джонг Нок… кажи нещо.

Кажи му, че ще умре, ако не тръгне сега.

Той каза, че не бива да оставате след 5 часа.

Трябва да бързате!

Кок Джонг, офицерът идва с войниците!

Бързо!

Преди да тръгнеш, ще ми демонстрираш ли уменията си?

Колко далече мислиш, че са? - Над 12 хиляди стъпки.

За мен е този най-отпред, ти поеми следващите.

Изглежда ще бъдат на позиция 2 часа.

На 2 часа?

Нека да видим.

Квалификация на националния отбор за Олимпийските игри в Лондон 2012

470 години по-късно

На 3 часа.

Ти заминаваш за Лондон, Хан Джонг Нок!

Донесох закуска!

Чудесно. Бях гладен.

Джонг Нок, ела!

Трябва да се връщам в тренировъчната база.

Той има среща с момиче! - Хей!

Добра реколта тази година. Вкусни са.

Това са последните ягоди. - Но защо?

Собственикът иска да махнем оранжерията до следващия месец.

Но имаме още няколко години до края на лизинговия период.

Защо му говорите за всичко това, той отива да се състезава?

Татко, да се погрижа ли за това?

Не, аз ще се погрижа. Не се притеснявай.

Ти вече си тръгнал по своя път. - Добре.

Джонг Нок, като отидеш в Лондон,

ще ми купиш ли гланц за устни от фрий-шопа?

Не ти трябва грим на твоите години!

Нямаш никаква идея за света извън стрелбището.

В наши дни, дори в прогимназията се гримират!

Но ти си още в началното училище! - Не за дълго!

Скоро ще съм в прогимназията. - Трябва ти само хапване и учене.

Вятърът е най-важният.

Когато стрелата лети във въздуха, преминава с 240 км в час.

Това е бързо.

Първоначално е, а после не достига и половината на тази скорост.

Скоростта се променя? - Да.

Стрелата се огъва във въздуха.

В зависимост от вятъра, се повдига или се спуска надолу.

Тогава, как уцелваш в десетката?

Затова са необходими многото тренировки.

Да отидем на сянка. Лицето ти ще изгори.

Така е добре.

Получиш ли златния медал, ще ти дадат и много парични награди.

Само като си помисля, и съм щастлива.

Колко е паричната награда? - Златният медал е…

Хиляда долара. - Само толкова?

Всеки месец до края на живота.

Става ли дума за Олимпийски медали, парите не са най-важното.

Прав си. Ще донесеш слава на семейството и страната си.

И ще си по телевизията. Видях интервюто ти.

Голям оратор си. - Наистина?

Какво казах? Не си спомням нищо.

"Ще уцеля в десетката и ще спечеля златото триумфирайки,

точно както хората очакват от мен!"

Беше поетичен.

Със…

Със златния медал на врата ми…

Ще ти предложа.

Наистина ли? На награждаването?

Ами ако златният медал ти се изплъзне?

Какво беше това?

Излязоха ли вече?

Стрели ли пускат?

Недей, опасно е.

Какво ще правим сега?

Нямаме избор.

Трима и с 36 стрели на човек…

общо 108 стрели всичко.

Ще отнеме време. - Имаме късмет.

Тренировъчен център Тарьонг

Джонг Нок, подготвен ли е твоя лък?

Да, имам два. - Чудесно!

Не го чупи като последния път. - О, хайде стига!

Трябва да слезеш.

Защо? - Имаш посетител.

Посетител?

Хье Джин!

Как стигна до тук? - Изненадан ли си?

Тук е само за спортисти. - И така, не се ли радваш?

Просто съм удивен.

Прескочих оградата.

Ако не ме искаш тук, ще си тръгвам. - Хей, престани, недей така…

Наистина ли ме сънува? Да ти вярвам ли?

Не знам дали беше сън или фантазия.

Но те видях, докато тренирах ума си.

Тренировка на ума? - Да. Това е…

Както и да е, ами това е като видео клип.

Така ли? Добре ли бях? Как изглеждах?

Бях красива, нали? Сигурно съм била.

Какво?

Осъзнах, че това може да е сън.

Толкова ли си щастлив сега?

Мислех, че ще бъда сама до края на живота си.

Току-що предложи да живеем заедно, нали така?

Не, аз не…

Добре, разбрах.

Добре, но все пак, донеси златен медал като сватбен подарък.

Златният медал ще бъде най-великия сватбен подарък на света!

Ти ми обеща. Уверен ли си? - Със сигурност!

Ела тук.

Седни.

Дай си ръката.

Та-да! Късметлийска гривна!

Какво е това?

Ще ти донесе късмет.

Любовта ражда чудеса.

Еха, това е прекрасно!

Благодаря, Хье Джин.

Това са ръцете, които стрелят с такава точност!

Не се стреля с ръцете.

Тогава с очите? - Не.

С вяра.

Това е така страхотно.

227:220. Това е победа с 7 точки преднина.

Всички спортисти се представят добре, но Джонг Нок е изключителен.

Всичките шест изстрела са перфектни.

Добра работа!

Както се очакваше… - Това е моят брат!

Давай, Хан Джонг Нок! Взимаме златото! Давай!

Ура!

Мога ли да си продупча ушите вече?

Не, още си в началното. - О, стига де!

Много си радостна. - Да, съжалявам.

Цялата страна гледа, трябва да гледам и аз.

Умираш си от щастие. - Виждаш ли тези перфектни изстрели?

Ще ти направи предложение на награждаването, когато спечели, а?

С неговите възможности, несъмнено.

На Олимпийските игри в Лондон, на самото награждаване

корейският топ-стрелец ще ти предложи пред целия свят?

Да. И нашите хора ще му простят това?

Защото ще е златен медалист. - Именно.

Защото ще спаси света.

Стига се хвали и слез на земята. - Да, госпожо.

И тримата спортисти стреляха добре, Джонг Нок свърши изключителна работа.

По дяволите.

Лягай си. Утре си на училище.

Утре е неделя. Не се ли радваш?

Разбира се, но финалите продължават.

Мамо, щом се радваш, покажи го.

Божичко, ще го направя. Предаването свърши,

затова мий си зъбите и лягай. - Ами татко?

Защо не ме послуша?

Предупреждавах те! Дадох ти цяла седмица!

Трябва да си благодарен на моя шеф, че спираме дотук, иначе да си мъртъв!

Махайте се, кретени!

Кое време е сега в Лондон, нощ е, нали?