Timecrimes (Los Cronocrímenes) (Los cronocrímenes)

"ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО"

Клара!

Клара!

Клара!

- Не ме ли чу да викам? - Викал си ме?

- Да, не ме ли чу? - не.

- Такава искаше, нали? - Да.

- Ами препарата? - Ето там.

Остави го там.

- Тук ли ще я сглобяваш? - Да.

Тук времето лети.

Отивам горе да подремна.

Телефона!

Какво?

Какво каза?

Да?

Ало?

Кой се обажда?

Това е терминал с ограничен достъп.

Запишете вашето съобщение или продиктувайте кода за достъп.

Така...

Обадихте ни се от този номер.

- Какво говориш? - Нищо, телефонът звънеше.

Кой беше?

Нищо не казаха. Но се включи някаква странна гласова поща.

- Вероятно са работниците. - Днес е събота.

Или някой съсед. Днес събота ли е?

Мислех, че е петък.

Кога идва бояджията?

Никой още няма телефонния ни номер.

Тогава какъв е смисълът да имаме телефон?

Погледни се. Твърде си уморен дори да спориш.

- Не си спал. - Спах.

''Спах'' ''Спах'', вика.

- По дяволите. - Какво?

Още записва.

Готова е.

Няма да минеш с нея през вратата.

Ще успея.

Ако не, ще я сложа на двора.

Няма смисъл да се тревожиш.

- Какво искаш за вечеря? - Не знам. Какво имаме?

Не знам. Почти нищо не е останало.

Не може да няма някой отворен магазин в града.

Искаш ли печено пиле?

Няма пак да вадя колата.

Хайде, аз ще изчистя кухнята.

Не искам да вадя колата.

Хайде.

Ще отида само, ако масичката мине през вратата.

А ако не мине, ще отида аз. Обещавам.

Сериозно. Да не си промениш мнението после.

- Познавам те. - Мръдни се, мръдни се!

- Какво? - Не мога да виждам.

Съжалявам.

Там има нещо.

В храстите.

Дай да погледна.

- Виж. - Къде?

Там, в храстите. Отляво има нещо.

- Нищо не виждам. - Дай.

- Къде? - Дай го на мен!

Ето.

Печелиш.

Какво?

Масичката не влиза в спалнята.

Предпочитам да загубя баса, отколкото да ми се караш.

- Дай ми ключовете. - Добре.

Никога повече не споменавай за това. Нито веднъж, става ли?

Да.

Какво ти става?

Защо?

Ключовете.

Ето.

Ще се видим после. Ще ги оставя до вратата.

Добре.

Ехо?

Ехо!

Ехо!

Ехо?

Има ли някой тук?

Кой е това?

- Слушай... - Кой си ти?

Това е частна собственост. Откъде взе уоки-токито?

Имам нужда от помощ. Един човек се опитва да ме убие.

Прескочих оградата и влязох вътре.

Какво каза? Прескочил си оградата?

Какво се е случило?

Той ме прободе в ръката и аз избягах тук.

Вратата бе заключена, но аз...

- Какво беше това? - Кое?

Прозвуча ми като...

Чух гръмотевица. Това ли имаше предвид?.

Да, така мисля.

Добре, сега запази спокойствие.

Аз се намирам в друга сграда. Ще дойда при теб. Стой там.

Добре, благодаря.

Ало?

- Да? - Каза ли нещо?

Имам въпрос... човекът, който те преследва с бинтовано лице ли е?

Да, с розов бинт.

- Виждам го. - Къде е той?

Далече от къщата е, спокойно.

Има охранителни камери навсякъде.

Виждам го на мониторите пред мен.

Прескочи оградата.

Насам ли идва? Обади се на полицията, моля те.

Изчакай. Сега ще им се обадя.

Стой, където си.

Ало?

- Ало? - Е? Какво стана?

Не се свързах.

Какво има?

Нямам връзка с външната линия.

Нямаш ли мобилен телефон?

Тук няма покритие.

- Какво прави сега той? - Върви.

- Насам ли? - Да.

Счупих прозореца, за да вляза. Ако го види, ще се досети, че съм тук. Какво да правя?

Не знам... Къде си сега?

В някаква лаборатория. Залостих вратата.

Не, ела тук. По-безопасно е.

Къде?

Аз съм в един силоз, на върха на хълма.

И...?

Надолу по коридора вдясно има врата.

Качи се по хълма. Той идва от другата страна на къщата.

Не мисля, че ще те види оттам.

Но ако влезе вътре, ще те намери.

Приближава се. Махай се оттам.

Излизай веднага!

- Тръгвам. - Добре.

Аз го направих. Тръгни по пътеката.

Върви по нея.

Побързай. Колкото по-бързо дойдеш, толкова по-бързо

ще загася светлините. Той не бива да ги види.

Къде е той?

Приближава къщата.

Какво прави?

не говори, аз ще те насочвам.

Проверява прозорците.

Видя счупения.

- Влиза ли вътре? - Тихо.

Заобикаля къщата.

Видя пътеката.

Изчакай.

Не може да бъде. Изгубих сигнала от една от камерите.

Изгубих още една.

По дяволите, не виждам нищо! Вече не знам къде е! Бягай!

Моля те, изгаси светлините.

Виждам нещо там горе. Това ти ли си?

Това съм аз, не се притеснявай.

Чувам кола.

Това е той! Идва нагоре!

Може ли да влезе?

не, всичко е наред.

- Можеш ли да заключиш? - Не.

- По дяволите. Да бягаме. - Няма къде да отидем.

Тук сме в безопасност.

Какво е всичко това?

Скрий се вътре.

Какво е това?

Виж.

Ще затворя люка и ще те скрия.

Тази врата има ли ключалка?

Има ли друг изход?

Друга врата? Няма ли да изгасим тези проклети светлини?

Той никога няма да се сети да провери вътре.

Ами ти?

Аз трябва да затворя люка оттук. Ще го активирам и ще вляза при теб.

Добре.

Хайде!

Кой си ти?

Какво?

Кой си ти?

Моля?

- Какво си ми направил? - Не знам за какво говориш.

Каза, че ще влезеш с мен.

Какво съм казал?

Ти си бил тук и преди, нали?

Резервоарът беше ли пълен с бяла течност?

Виждали сме се и преди, нали?

Тази течност, в която беше потопен...

Този резервоар...

все още е прототип.

Това всъщност е...

- Такова искаше, нали? - Да.

- Ами препарата? - Ето там.

Сложи го там.

Върнал си се назад във времето.

- Къде отиваш? - Вкъщи, да се обадя на полицията.

- Не, изчакай. - Стой далеч от мен.

За Бога, не можеш да се прибереш.

Какво?

Ти вече си у вас. Искаш ли да видиш пак?

- Те правят, точно каквото... - Слушай.

Днес е 16 септември, 2006 година.

Не може да бъде.

- Кой ден си мислеше, че е? - Не знам.

Аз влязох в резервоара на 16-ти, но беше през вечерта.