A Cloud Never Dies

Той е световен духовен лидер

учен,

миротворец,

писател и поет.

Почитан в цял свят заради учението си за осъзнатост,

той остава скромен будистки монах,

който е най-често у дома си сред тишината на природата,

заобиколен от своята общност.

Тих Нят Ханх е написал над сто книги,

четени от милиони хора по света.

Мартин Лутър Кинг публично го номинира

за Нобелова награда за мир.

Но как този скромен търсещ монах от централен Виетнам

се изправя срещу ужасите на войната и става духовен пионер,

пренасящ учението на Буда на Запад,

превръщайки се в сила за промяна в света?

ОБЛАКЪТ НИКОГА НЕ УМИРА

Тих Нят Хан е роден в централен Виетнам през 1926 г,

по време на френското колониално управление.

Дори като дете,

той е бил наясно с политическата нестабилност

и сътресенията в страната си.

На деветгодишна възраст

той вижда изображение на Буда на корицата на едно списание

и изпитва дълбоко желание да бъде толкова спокоен и умиротворен

като този Буда.

На шестнадесет години

той става послушник-монах в храма Ту Хиу

в императорския град Хуе.

Там започва дзен обучение в медитация,

като същевременно се грижи за биволите и работи в оризовите полета.

Скоро той овладява класически китайски и френски език

и се посвещава на изучаването на древни будистки текстове.

Той преживявя японската окупация

и големият глад, който я последва.

Докато много от неговите връстници се обръщат към чужди идеологии и насилие,

той е решен да намери

друг начин да освободи своя народ от страданието.

- Будизмът беше много стар когато бях млад,

но аз вярвах, че ако успеем да обновим будизма,

можем да помогнем на много хора.

От уроците по история знаем

че е имало периоди, когато будизмът

е бил в състояние да помогне за възстановяването на мира.

Убеден съм, че ако будизмът е могъл да направи това в миналото,

то той може да го направи и в настоящето, при

положение, че знаем как да обновим будизма,

да го превърнем отново в жива традиция.

Като млад монах той приема името "Нят Хан", което означава "Едно действие".

Решен да обнови будизма,

той става един от първите монаси от своето поколение

който изучава различни науки,

литература,

икономика,

и английски език.

Скоро той осъзнава

че монасите не трябва да предлагат на обществото само песнопения и молитви

и разработва идеята за "ангажиран будизъм".

Да предположим, че медитирате

в залата за медитация,

и ако чуете

бомби

падащи

наоколо,

а залата за медитация все още не е ударена от бомба,

вие сте в безопасност.

Но тъй като медитирате

вие сте наясно, че че бомбите падат

и разрушават

къщи и хора около залата за медитация

и знаете, че

не можете просто да продължите

да седите в залата за медитация,

ето защо вие излизате от залата за медитация

за да помагате на хората.

И това се нарича "медитация в действие".

През 1954 г,

когато комунистическият Севери анти- комунистическият Юг се борят за господство,

Виетнам е разделен, и бушува насилие.

Той медитира интензивно през този период на скръб и отчаяние.

Едва, когато открива практиката на съзнателното дишане

в един древен текст, той успява да намери ключа за лекуване на страданието си.

Разширявайки практиката, той развива нов начин на медитация при ходене,

съчетавайки осъзнаването на дишането с всяка стъпка.

Тези практически методи за лекуване на болезнените чувства

се превръщат в основа на учението и начина му на живот

и днес са възприети от хората по целия свят.

Той и неговите приятели създават планинско убежище

където да могат да възстановяват духа си.

Наричат го Фън Бой,

“Ароматни палмови листа”.

Те осъзнават, че само като се съберат всички заедно като общност,

близо до природата,

биха могли да се противопоставят на потискащата атмосфера на гняв и отчаяние

и да поддържат усилията си да обновят будизма.

По това време

Тик Нят Хан се запознава с млада студентка по биология,

разработваща нов подход за социална работа в бедните квартали на Сайгон.

Вдъхновена от неговите учения,

тя остава негов сътрудник през целия си живот,

по-късно получава името сестра Чан Конг.

Само след четири години смъртоносните сраженията достигат Фън Бой.

Тик Нят Хан и неговите приятели

са принудени да изоставят свещеното си убежище

и мечтата им се изпарява като облак.

През 1961 г,

с напредването на войната,

Тик Нят Хан пътува, за да учи и преподава

в университетите Принстън и Колумбия в Съединените щати.

Това е време на отдих и изцеление от ужасите на войната.

Медитацията му се задълбочава

и той се докосва до възможността за истински мир,

свобода

от омразата,

страха

и скръбта,

в сърцето на настоящия момент.

По-късно той описва прозренията си от това време

като "първите цветове на пробуждането".

Когато потисническият режим Дием в Южен Виетнам е свален,

Тик Нят Хан е повикан у дома,

за да помогне с ръководството на будисткото движението за мир.

Скоро той се превръща във водеща светлина в тази насочена против насилието

"трета сила",

която отказва да вземе страна в конфликта.

Той и колегите му основават издателска къща,

университет,

и водещо будистко списание,

което печата петдесет хиляди копия на седмица.

Списанието отразява протестите

и публикува негови стихотворения за мир.

Те биват използвани от известни певци от онова време,

които ги изпълняват по улиците.

Това е стихотворение, което написах

по време на войната във Виетнам:

Тази нощ луната и звездите са ми свидетели.

Нека моята родина,

нека Земята се моли

за Виетнам, за нейните загинали деца

и нека от нейните пожари,

скръб и кръв

Виетнам се въздигне от страданията си

за да стане мека,

нова люлка

за бъдещия Буда.

Нека Земята,

моята страна,

се помоли още веднъж това цвете да разцъфне.

Радио Сайгон,

Радио Ханой,

Радио Пекин,

започват да критикуват стихотворенията,

защото те призовават към мир.

Никой не иска мир.

Те искат да воюват докрай.

Много съм страдал.

Разбрах какво е

войната.

Видях как умират братя и сестри.

А аз самият

бях

само

на косъм

от смъртта.

През 1965 г.

Тик Нят Хан и неговите колеги създават

Младежко училище за социална подкрепа,

непартиен "корпус на мира"

обучаващо хиляди млади хора,

които отиват в разкъсваните от войната провинции,

за да възстановят разрушените села.

Това се оказва опасна мисия

и няколко ученици

биват нападнати

и убити.

Ние изпълнявахме

програма

за развитие

на селските райони.

Ние създадохме общи училища в селата.

Работихме със сираци,

жертви на войната,

и мога да кажа, че се учихме

от много учители.

Сред тези учители бяха и нашето собствено страдание,

и собствените ни трудности.

През февруари 1966 г,

Тик Нят Хан създава нов будистки орден.

Днес орденът има над три хиляди члена в целия свят.

- Орденът на "взаимообусловеното съществуване" се ражда като

духовно съпротивително движение.

Основава се изцяло на учението на Буда

и ако прочетете Първото упражнение за осъзнатост

ще разберете, че това е

практикуването на непривързаност към възгледите,

свободата от всички идеологии.

Това е пряк отговор на войната.

Първо упражнение за осъзнатост:

"Осъзнавайки страданието причинено от фанатизма и непоносимостта,

ние сме решени да не идеализираме