In Bruges

След като ги убих изхвърлих оръжието в Темза,

измих ръцете си в тоалетната на "Бъргър Кинг"

и се прибрах у дома, за да чакам инструкции.

Скоро след това ги получих.

"Разкарайте се от Лондон, глупаци. Заминете за Брюж. "

Дори нямах представа къде се намира Брюж.

В Белгия е.

Истинска дупка. - Не, не е.

Дупка си е. - Току що слязохме от влака.

Нека го преценим след като го разгледаме.

Знам, че ще се окаже дупка.

Дупка.

Мисля, че имаме резервация за две стаи на имената на Кренъм и Блейкли?

Не. Резервацията е за една стая.

Двойна стая. Резервирана е за две седмици.

Две седмици! - Имате ли още някоя стая?

Боя се, че всичко е заето. По Коледа навсякъде е пълно.

Добре.

Хубаво е. - Не можем да останем тук.

Трябва да останем докато се обади. - Ами ако не се обади две седмици?

Тогава ще останем тук две седмици. - В шибания Брюж? В тази стая?

С теб? Няма начин. - Рей, не ми се иска да го казвам...

Кое? - Сещаш се.

Трябваше ли да го казваш?

Мислиш ли, че е добре? - Кое?

Да обикаляме с лодка и да разглеждаме.

Мисля, че да. Нарича се "разглеждане на забележителности".

Виж това.

Било е лазарет. Построен е през 1100 г.

Явно Брюж е най-запазения средновековен град в Белгия.

Идваш ли? - Какво има там?

Гледка.

Гледка надолу ли? И от тук го виждам.

Рей, ти си най-лошият турист на света.

Израснах в Дъблин. Обичам Дъблин.

Ако бях бавно развиващ се израсъл във ферма, Брюж щеше да ме впечатли.

Но не съм.

Опитвам се да се отърва от дребните. 3, 3.50, 4,

4.10, 4.20, 4.30, 4.40, 4.50, 4.60,

4.70, 4.80,

4.90.

Ще ме пуснете ли за 4.90? - Входът е 5 евро.

Стига де, това са само 10 цента. - Входът е 5 евро.

Обичате ли работата си? - Много.

Тук ми харесва.

Качвал ли сте се на кулата?

Да. Не струва.

Тъй ли? В пътеводителя пише, че трябва да се види.

Няма да можете да се качите. - Моля? Защо?

Стълбите са стръмни. Няма да стане. - Какво се опитвате да кажете?

Какво ли? Че сте стадо слонове.

Ще видиш ти!

Откажи се, дембо.

Вие сте грубиян!

Какво беше това? Няма да успеят да се качат.

Хора, на ваше място не бих се качвал. Много е тясно.

Майната ти, шибаняко!

Американци.

Това вече е друго. Истинска почивка. Гейска бира за гейската ми дружка

и една нормална за мен, защото съм нормален.

Това е живота. - Няма да седим и да се напиваме.

Ще разглеждаме забележителностите

и ще чакаме да се обади, за да разберем какво ще правим.

Ето какво предлагам аз. Ще му дадем още един ден. Максимум два.

Ще прегледаме вестниците и ако няма нищо, обаждаме се и му казваме:

"Благодарим за пътуването до Брюж. Беше много хубаво и интересно,

но се връщаме в страна, в която има и друго, освен шоколад. "

Предлагам да си разглеждаме кротко

и да чакаме да се обади, за да видим какво ще правим.

Дори не знаем дали се крием. - Какво искаш да кажеш?

Може би сме тук по работа.

По работа ли? - Да.

По работа в Брюж? - Да.

Защо? Какво точно ти каза? - Нищо определено.

А защо мислиш, че е по работа? - Нищо не мисля.

Но звучи сложно, нали?

"Вземи го и се скрийте. " - "Къде?"

"В шибания Брюж. "

Можеше да се скриеш и в Крайдън.

Или в Ковънтри.

Наистина е сложно.

Нямаме никакви оръжия. - Може да ни достави оръжия навсякъде.

Няма да се обади тази вечер.

Няма да се обади тази вечер.

Да излезем.

Къде ще ходим? - На кръчма.

Не.

Да излезем да разгледаме средновековните сгради.

Обзалагам се, че през нощта изглеждат по-добре.

Да!

Това е "Градският музей".

Всички имат странни имена. - Да, фламандски.

Пише, че белгийците на два пъти са спасявали избягали английски крале

от това да бъдат убити. През 1471 и 1651 г.

Мразех историята. Занимава се само с неща, които вече са се случили.

Какво става там? Снимат нещо! Снимат джуджета!

Рей!

В тази сцена трябва да вървиш като малка мишка.

Разбра ли? Супер.

Да вървим. - Как не. Снимат джуджета.

Господи! Погледни това момиче. Прекрасна е.

Рей, да тръгваме. - Разкарай се!

Засега това е най-хубавата част от Брюж. Ти и проклетите ти сгради.

Здравей.

Говориш ли английски? - Не.

Как не. Всички го говорят. За какво снимате джуджетата?

Холандски филм. Това е сцена със сънища.

Римейк на филм на Никълас Роуг. Всъщност, не римейк, а...

Не е толкова римейк, а по-скоро е почерпено от идеята на филма.

Английският ти е много добър.

Много мъници се самоубиват.

Доста голям брой.

Харв Вилачейс от "Островът на фантазиите".

А май и някой от "бандити във времето".

Предполагам много се натъжават

заради ръста си. Хората ги поглеждат и им се смеят.

Пропускам някой известен мъник, но в момента не се сещам.

Не е Ар2- Ди2. Той си е наред.

Надявам се мъникът ви да не се самоубие. Това ще ви прецака сцената.

Не обича да го наричат мъник. Предпочита "джудже".

Точно това имах предвид.

Хората те наричат "мъник", а ти искаш да ти викат "джудже".

Как да не си пръснеш мозъка?

Казвам се Рей, а ти? - Кло.

Как мина покрай охраната? - Това ми е част от работата.

Крадец ли си? - Не, не съм

Макар че шегата си беше добра. Не.

Ще ти кажа какъв съм на вечерята утре.

Мамка му.

Супер.

Г- н Блейкли?

Да. Не, г-н Кренъм. Не. Да. Г-н Блейкли. Да.

Има съобщение за вас.

По дяволите.

Първо - защо не сте там, където ви казах?

Второ - защо в хотела няма телефони с гласова поща,

а трябва да оставям съобщения на шибаната рецепционистка?

Трето - постарайте се да сте там, когато се обадя утре вечер

или ще съжалявате. Хари.

Не съм рецепционистка, а съсобственичка. Мари.

Би ли изгасил светлината! - Извинявай, Кен.

И по-тихо!

Някой е в настроение.

Няма да познаеш какво стана. - Затвори си устата и лягай.

Извинявай.

Само да си сваля контактните лещи.

Изпих...

пет халби бира.

Не, шест халби.

И знаеш ли какво? Изобщо не ме хвана.

Никога няма да познаеш, Кен.

Кен, никога няма да познаеш. - Какво?

Уредих си среща за утре. - Радвам се за теб.

С момиче. - Би ли загасил светлината?

От един ден съм в Брюж и вече имам среща с момиче от филмовия бизнес.

От белгийския филмов бизнес.

Снимат филм за джуджета.

Госпожице? Мари?

Съжалявам за съобщението снощи. Човекът, който го е оставил е...

Малко е...

Гадняр? - Да, малко е гаден.

Добро утро.

Хари е звънял снощи. Изпуснали сме го.

Доста псува, а?

Довечера ще си стоим тук.

Само...

"Само" какво?

Един човек е достатъчен.

И кой от нас ще остане, Рей? Мислех, че Брюж не ти харесва?

Брюж си е дупка.

Но както вече ти казах, имам среща с една белгийка

от белгийския филмов бизнес.

Само не се забърквай в неприятности. Не бива да привличаме внимание.

Тази сутрин и следобеда ще правим каквото кажа аз.

Ясно? - Разбира се.

Това, предполагам, ще включва местната култура?

Ще намерим златната среда между културата и забавлението.

Защо ли ми се струва, че средата ще е в частта на културата?

Като едра дебела и малоумна

чернокожа курва. Или пък...

джудже.

Рей, не се ли разбрахме, че ако те пусна на срещата довечера,

през деня ще правим каквото поискам? - Точно това правим.

И, че ще го правим без да се държиш

като пет годишно хлапе, изгубило бонбоните си.

На това не съм се съгласявал! Добре де, ще бъда по-весел.

Това на олтара е стъкленица,

донесена от фламандски рицар от Светите земи.

Знаеш ли какво се твърди, че съдържа?

Не, какво? - Капки от Христовата кръв.

Така църквата е получила името Базилика на светата кръв.

Аха, ясно. - И макар кръвта да е засъхнала,

казват, че много пъти през годините пак се е втечнявала.

Превръщала се е в течност.

Във времената на голям... стрес.

Така ли? - Да.

Ще се кача и ще я докосна. Ти ще направиш същото.

Така ли? - Да. Идваш ли?

Налага ли се?

Дали се налага ли? Разбира се, че не.