The Love is Similar to You (Aşk Sana Benzer)

ЛЮБОВТА ПРИЛИЧА НА ТЕБ

Бурак Йозчивит Фахрие Евджен

Селим Байрактар

Явуз Бингьол

Кая Аккая Бирсен Дюрюлю

Бурчин Ъшък Шалим Кафкас

Е, ето я и рибата, хайде, нахвърляйте се. Приятен апетит!

Приятен апетит на всички! - Приятен апетит!

Всичко ли си имате? - Всичко има.

Направи място на младежите. Елате тук.

Ах, колко вкусно е станало. - Приятен апетит!

А това аз съм го приготвила.

Рибата е - пръстите да си оближеш!

Златни ти ръце.

Музика: Фахир Атакоолу

Сценарист: Бедиа Джейлан Гюзелдже

Продуцент: TAFF Pictures & BRKs Production

Режисьор: А. Танер Елхан

Али! Ах, момчето ми, не трябваше да се безпокоиш.

Приятен апетит! - Благодаря!

Превод и субтитри: *Дъга и BaMblto

Батко Айян!

Поставяш ме в неловко положение.

Приятен апетит, братко! - Благодаря, Али!

Правила ли си някога сладолед?

Никога, но много бих искала да се науча.

И какво представлява сладоледа според теб?

Какво представлява ли? - Да.

Като лед е, но сгрява човешките сърца.

Чудесно! Добре, а ти какъв сладолед обичаш?

Не знам. Всъщност обичам всякакъв.

Не бива да обичаш всички видове.

Човек трябва да си избере един вид, най-много два.

Тогава орехов... А също и лимонов.

Ако не беше казала лимонов, щяхме да се скараме.

Заповядай.

Приемате ли ме на работа? - Май сме свършили динята.

Сега ще отида да купя. - Добре, върви.

Купуваш от продавача ей там, нали? - Не, не, върви към рибния ресторант.

Разбрах, веднага ще се върна.

Приятен апетит! Приятен апетит!

Динята е свършила, бягай да вземеш. - Настани ги, аз ще отида за диня.

Може ли така. Има малък... - Може, Яшар.

Боже, Боже! Али...

Добре дошли! Колко човека сте? Трима ли? Заповядайте на тази маса!

Батко Илмар! Батко Илмар, какво правиш?

Върви, ето оттук мини. От първият ден изплаши момичето.

Хайде, ще ти помогна.

Добре ли си? - Добре съм.

Батко Илмар е такъв, нищо няма да ти направи.

Крещи, но не е заради теб. - А защо да е заради мен?

Сутринта това беше на главата ти. Много ти отиваше.

Благодаря!

Благодаря!

Почакай малко.

Казвам се Али? А ти?

Няма ли да ми кажеш? Лейля?

Айше? Букет? Дефне?

Как се казваш?

Никак! Какво искаш? - Няма ли да се представиш?

Дениз. Достатъчно ли е? Приятна вечер!

Дениз!

Али? А динята?

Браво на теб!

Дениз!

Но...

Да ти помогна ли? - Няма нужда, благодаря!

И сама ще се справя. - Пак си я сложила.

Защо да не я сложа? - Слагай я, отива ти.

Ти не си ли замина? - Така е, но забравих за динята.

Каква диня? - В заведението свърши динята.

Но вече няма смисъл да ходиш, защото купих последната диня.

Наистина ли? Значи дините са свършили?

Тогава ще ти помогна. - Недей.

Може ли така, дай. - Не, дай ми динята, моя е. Пусни я!

Щях да помогна.

Ти не я пусна, можех спокойно да я занеса и сама в павилиона.

В първият ми ден заради теб...

Какво ще кажа сега на кака Небахат? - Приеми извиненията ми, Дениз.

Виж какво ще ти кажа.

Вземи и отнеси тази половина, а аз ще взема тази. Става ли?

Хайде, приятна вечер!

За лятото ли си дошла тук? - Али!

Али! Няма ли да дойдеш?

Виж, момичетата те викат. Ако искаш, върви.

Добре, остани си с добро, тръгвам.

Приятна вечер, Дениз! - Приятна вечер!

Добре дошли!

Тогава после ще го направим...

И защо си толкова загадъчен?

Остана съвсем малко да се съберем с моята Саадет.

Вие и без това се обичате от 10 години,

живеете наблизо, оженете се, за какво събиране говориш?

Какво? О, Боже! Какво разбираш ти? Занимавай се с твоите работи.

Добре, добре, не се ядосвай.

Али? Чакам те довечера. - Ще видим.

Какво измисли? Взе ли решение?

Взех. Дойдоха, разгледаха, хареса им.

Ще срещнат и с партньорите си.

Добре ли помисли, Али? Това е спомен от семейството ти.

Както и да е. Отивам на центъра. - Добре.

Обърни го. Обърни, обърни.

Трябва малко по-бързо да го обръщаш. - Добре.

Ще стане. Ще стане. Сега ще го направя.

Ще стане, и аз така мисля, продължавай.

Нима кака Небахат не ти е казала?

Някога за 1 килограм е изразходвала по 60 яйца?

Саадет? Твоят е на ъгъла, мисли за теб, мечтае...

Батко Али... Добре, сега ще отида да видя как е.

Хайде, тръгвам, ще се видим.

Хайде, аз също отивам към центъра. Ти няма ли да дойдеш?

Пак ли? - Много ме боли, много.

Вече и лекарствата не ми помагат. Вече не знам какво да правя.

Тогава аз ще тръгвам. - Добре. Може да отидете с Дениз.

Изглежда имаш сериозни намерения? - Какво, извинявай?

Питам тук дали няма нещо като киносалон.

Или място, където можем да си купим филм?

Всъщност има киносалон. Има, но...

В ремонт е.

Нашият Яшар скоро ще вдига сватба, затова ги гледам.

Ти... не намери ли каквото търсиш?

Ако знаех какво търся...

Това ли?

Това чие е? - Тази къща ли?

Да, виж колко хубаво са я направили. - Да, наистина.

Може ли да отидем да я разгледаме? - Добре, нека я разгледаме.

А това какво е?

Това са каменни статуи, така ги наричат.

Каменни статуи ли? За първи път чувам.

Знаеш ли как ги правят?

Не, не знам.

Е, как е? Свикна ли с тези места?

Свикнах. Кака Небахат е много добра.

И останалите също. Влюбих се в този край.

Така е, който дойде тук, никога не си тръгва.

И с теб ли стана така? - Какво?

Не, аз винаги съм бил тук.

Винаги ли? - Винаги.

Баща ми, дядо ми, прадядо ми, всички винаги сме живели тук.

Виж само как ви е провървяло...

Вече не знам дали е шанс или лош късмет.

Това е късче от Рая.

Не разбирам защо собственика дава под наем този имот.

Има такова място, какво друго му трябва.

Не е ли така? - Сигурно е така.

Кой знае какъв прекрасен живот са имали тук.

Тих, спокоен...

Красиво е.

Красиво е, но...

Човек трябва да е луд, за да не иска да живее на това място.

Ако това място беше мое, на никой не бих го дала.

Няма как да знаем, сигурно си имат причина.

Вече е късно. Да се връщаме ли? - Разбира се.

Платих сметките и купих всичко от списъка.

А ти защо слагаш тази престилка?

Сега ще излезем, ще се пременим, ще се гримираме.

Ще се пременим ли? - Скъпа, не виждаш ли, имаме сватба.

Ами, не знам... Ще бъде ли правилно, ако и аз отида?

Ако не дойдеш, няма да е правилно.

Хайде, побързай. Веднага трябва да отидем.

Хайде, давай!

Благодаря, много ви благодаря! - Хубаво е, че дойдохте! Благодаря!

Нека всичко да е наред!

Много ти благодаря, батко Али! Не трябваше.

Хайде, свири!

Докосни ме! Докосни ме!

Браво, Али!

Ти бързо престана да изпращаш писма.

Погледни сълзите в моите очи, любов моя.

Господи, нима ще позволиш разлъка...

На летящата птица в небето, любов моя.

На летящата птица в небето, любов моя.

На птицата, любов моя.

Научи и мен да свиря, Юсуф.

Виж, този звук отразява нашият разговор.

Но има и нещо, за което ние не говорим.

Ето, чуй. Чуваш ли?

Как да го чуя?

Ако си отвориш ушите, ще го чуеш.

Но първо трябва да отвориш сърцето си. - Добре, но как?

Можеш ли отново да направиш от това дърво?

Добре, но от дървото можеш да направиш това, нали?

Значи твоето сърце е дървото.

А това е любовта.

Ще вземеш частичка от себе си, ще създадеш основата.

После ще вземеш още един човек и ще добавиш струните.

Но след това, когато вземеш този инструмент в ръцете си,

ти няма да можеш да скриеш от мен кожата на ръцете си,

огъня в очите си и биенето на сърцето си.

И не само от мен, ти няма да ги криеш от никого.

В селото дойде момиче на име Дениз.

Работи при кака Небахат.

Е, и? Хубаво е, че е дошла.

Да, така е, няма нищо. Добре е дошла.

Такава красавица е... Толкова е добра...

Не ми говори на мен тези неща, момче. Върви да ги кажеш на нея.

Какво да й кажа?

Кажи й, че в селото е пристигнало момиче на име Дениз.

Само не забравяй да й кажеш "Добре дошла".

Дениз? Какво има, добре ли си?