The Old Man and the Sea (Старик и море)

Вечеря!

Събуди се!

Ще вечеряме!

- Не съм много гладен! - Давай... яж!

- Не можеш само да ходиш за риба,без да се храниш! - Мога...

Няма да излезеш за риба без да си ял, докато аз съм жив!

Тогава ти пожелавам дълъг живот и се грижи за себе си!

Сантяго,бих могъл да дойда отново с теб!

Спестихме малко пари...

Не, не... ... сега си на щастлива лодка!

Знам,че не трябва да ти разрешавам да идваш с мен,защото в последно време не ми върви!

За последно хванах риба преди 184 дни!

Остани с другите на тяхната лодка!.

Ако беше баща ми щеше да ме пусне!

Само защото съм малък и трябва да слушам!

Знам... Така трябва!

Когато бях на твоите години седях на мачтата...

...на един платноход,който заминаваше за Африка.

По залез слънце съм виждал лъвове на брега!

Да,знам това... Разказвал си ми го и друг път!

Утре ще бъде хубав ден също като днес!

Къде смяташ да ходиш?

По-надалеч от тук,където ме отнесе течението!

Сантяго, на колко години бях, когато за пръв път ме взе с теб на лодката?

Беше на пет и едва не умря тогава когато хванахме онази голяма риба!

Рибата почти разби лодката ни на парчета!

Спомняш ли си ?

Спомням си всичко от първия път когато бях с теб на лодката!

Късмет, Манолин!

Успех, старче!

Трябва да са видели нещо...

А...ето те и теб,малка приятелко!

От теб ще излезе добра примамка!

Трябва да има и по-големи риби тук наоколо...

Сигурно обикалят наблизо...

Да... да ! Това е тя.

Не трябва да пропускам този шанс!

Трябва да е огромна по това време на годината!

Хайде, лапни стръвта !

Хайде рибке, налапай стръвта!

Ще се хване!

Господи, помогни ми да я хвана!

Точно така... Леко, леко...

Дано да успея да те закача както трябва!

Готова ли си ?

Сега !

Какво е това ?

Господи ! Колко тежи !

Не мога да повярвам... Влачи ме една огромна риба!

Не може да е толкова голяма!

Надявам се,рибата да не знае,че срещу себе си има само един човек... ... един старец!

Усещам, че трябва да впрегна всичките си сили...

Трябва да успея...както едно време, когато бях в онази бар в Казабланка...

... когато играех канадска борба с онзи голям чернокож...

... най-силният мъж на доковете!

Бяхме се преборили с различни противници! Бяха изминали един ден и една нощ и това беше финала!

Моят лакът бе опънат като стомана, а неговата ръка поддаваше!