Modus

Не. „Скъпа Лиза...“

„Изглеждаше толкова щастлива...“ Или: „Изглеждаше толкова щастлива тази сутрин“

„Когато каза „да“ на Мартин.“

„Това непоклатимо убеждение, че нищо не може да се обърка.“

„Любовта е психотично състояние, което преминава“ –

– „Но любовта...“ По дяволите... – „Любовта е свързана с...“

„Единственият съвет, който бих дала, е, че...“ Няма добър съвет.

Не FaceTime...

– Къде си? – Здравей, мамо.

Знаеш ли колко е часът? Имаме време. Спокойно.

Написала си реч, нали? На английски.

Разбира се. Ще се видим в хотела тогава.

– Обади се, като стигнеш. Целувки. – Целувки.

– 24... – Нека погледнем тук. Това ще е добре...

Това е красиво.

Така. Дай ми фиба, скъпа.

Искаш ли тази или тази, или онази...?

Няма значение.

Не, това е шнола. Трябва ми фиба.

Защо каза, че няма значение? Има огромна разлика.

Съжалявам, мила. Това е шнола и...

– Ето. Това е фиба. – Татко!

– Здравей! – Здрасти.

Но това е измама! Имаш много по-голяма стая от мен...

Ние сме трима, а ти си една.

Не, това е, за да имаш място за всичките си дрехи.

Добре, Стина. Човек не трябва да мръзне само защото е сватба. Мама готова ли е?

– Подготвила ли си реч? – Не, още не.

Готова ли си?

Котката ми!

Трябваше да обядваме.

Можеше да спестиш парите за роклята на Стина.

Мисля, че тя е добре.

Ако огладнееш твърде много, винаги има това...

Лиза, любима моя сестро.

.

както е казал Ялмар Сьодерберг:

Трябва да ме извините, но почти никога не гледам телевизия.

Не съм гледала вашето кулинарно предаване.

– Направих и поредица за напитки. – Тогава трябва да го знам.

Е, какво ще прави партньорът ви, докато вие отивате в Хелзинки

за да празнувате Коледа с бившия си?

Имаме три хъскита, които трябва да се разхождат, така че...

Хъскита? Говорим за кучета, нали?

Приличат на вълци. Бяла козина, ледено сини очи.

Изглеждат като ангели, но когато дъвчат, чупят всичко.

Защо не взехте полет?

Записах коледното си специално издание на 18-ти, след това беше твърде късно.

Значи оставяте партньора си сам на Бъдни вечер,

– за да вземете ферибота до Финландия в потенциална снежна буря за 16 часа.

За мен звучи така, сякаш все още си падате малко по бившия.

Не, но децата ми живеят с него. Добре.

Разбирам, когато го казвате по този начин.

Мамо...

Винаги използвам местно отгледани зеленчуци.

Това е най-екологично.

Ниво четири.

Ела.

Колко филма можем да гледаме? Колко искаш да гледаш?

Не знам. Може би три. – Три?

Можеш да гледаш три. – Да!

Имаш мобилния на Стина, нали? Стина?

Обади се, ако има нещо.

Добре, слизам долу. Обещай да се обадиш, ако има нещо.

Защо го казваш сега? Мила, можеше и ти да дойдеш.

Разбрахме се за това. Не започвай отново.

Хайде, тук не става въпрос за бившия ми, а за децата ми.

Трябва да затварям. Запазила съм си масаж. Чао.

Две, три, четири, пет...

... 58, 59, 60...

... 61, 62...

Спа зона.

... 88, 89, 91, 92, 93...

95, 94...

Стина?

Стина?

Съжалявам, не виждам нищо на екраните ни.

Системата трябва да е паднала. Не може да говорите сериозно!

Мисля, че дъщеря ви излезе на улицата.

Стина! – Спрете я!

Стина!

По дяволите!

Мръдни! Махни се.

Какво по дяволите правеше, идиот такъв?!

Никога повече не прави това! Никога!

Как по дяволите караше изобщо? – Успокой се, по дяволите.

Пиян ли си или какво? – Стига толкова, а?

– Сега се разкарай! – Успокой се.

– Ингвар Ниман, полицай съм. – Добре. По дяволите, добре.

Този идиот почти прегази мен и сина ми.

Получих сигнал за помощ. – Добре, погрижете се за това.

Не можете да напускате мястото. Можете да се обадите в офиса ми.

На улицата имаше момиче. Облечено по пижама, босо.

Те влязоха в хотела.

Вие ли карахте камиона? Тогава изчакайте тук.

Добър вечер. Ингвар Ниман, аз...

Какво води националната полиция тук? – Здравейте.

Просто исках да проверя дали всичко е наред. Бях на път за вкъщи

– и видях, че има някаква врява навън.

Добре сме.

Вие също? Добре ли сте? Защо изтичахте на улицата боса?

Стига толкова. Това не е разпит, нали?

Тя просто се събуди и установи, че ни няма. – Нали така?

– Котката ми, изпуснах я. – Котката ти?

Няма котка, това е полицейска кола.

– Готино. Трябва да извикаме такси.

– Може да останете? Имате стаята. Не, трябва да се прибираме.

Не сте ли виждали малка полицейска кола? Играчка. На момичето е.

Не, за съжаление.

Човекът, който спаси момичето, виждали ли сте го?

Изведнъж се появи, а после изчезна.

Не видяхте ли как изглеждаше? – Не.

Сигурни ли сте, че изведохте котката?

– Таксито още ли не е дошло? – Не.

Мога да ви закарам, ако искате.

Сигурен ли сте? – Абсолютно, без проблеми.

Хайде, момичетата очакваха с нетърпение закуската сутринта.

Не, трябва да се прибираме.

Хайде, мила.

Хайде, мила.

В Бьоркхаген е.

Очаквахме да се върнете в националната полиция –

когато напуснахте ФБР.

Обичам да правя проучвания.

Просто не е правилно, по дяволите.

Вие не познавате академичните среди.

Не.

Така.

Мога да я нося. – Благодаря.

Ела, Стина.

Татко...

Така, хайде.

Така.

Спи добре, мила.

Какво мислите за човека, който току-що изчезна?

Не трябваше ли да остане, докато не говорите с него?

Не казахте ли, че сте го плеснали? Може би затова.

Но той просто стоеше там, без да прави нищо.

Искате ли нещо? – Малко кафе.

Рано или късно може да има нужда тя –

да изрази с думи случилото се.

Със Стина не става точно така.

Тя... Тя се затваря в себе си. Добре.

Ако беше Линеа, щяхме да сме разбрали всичко заедно по няколко пъти –

всички подробности, просто всичко.

Но тогава това нямаше да се случи.

– Имам само вино. Не, добре е, благодаря.

Очаквам с нетърпение да прочета книгата ви.

Боже, утре имам телевизионно интервю.

Няколко души в отдела още говорят за това –

– когато бяхте при нас и решихте онзи скандал с отвличането.

Всъщност споменавам го в книгата.

Вие и бившият ви изглежда имате доста добри отношения.

Неговата сестра ли се омъжваше? – Защо мислите така?

Вие си тръгнахте, а той остана.

Не, моята сестра е. Сега се мести в Ню Йорк.

Приятелят ѝ... съпругът ѝ е американец.

И вие също сте разделени? – Преди две години.

Тогава най-лошото е минало.

Мамо. – Две секунди, само ще...

19-10, приемам...

Искате ли книгата ми?

Мамо.

Съжалявам, че бях толкова ядосана на улицата.

Просто бях ужасно уплашена.

Но ти, скъпа...

Какво правеше там навън...? Тя е мъртва.

Коя?

Стина?

Стина, коя е тя, кой е мъртъв?

Приятно прекарване, Хасе.

Чао.

Получи се хубаво сбогуване, а?