A Cinderella Story

Хилари Дъф

ПРИКАЗКА ЗА ПЕПЕЛЯШКА

Имало едно време в едно далечно кралство малко момиче, което...

...живеело с овдовелия си баща.

Прекрасно е.

Добре, де. Не беше толкова отдавна. И не беше в далечно кралство.

Беше долината Сан Фернандо. Само изглеждаше далеч...

...защото едва се виждаше през гъстия пушек.

Но аз там пораснах и долината беше моето кралство.

Аз бях най-добрият приятел на татко. А той бе моят.

С татко си живеехме страхотно. Той никога не забравяше за мен.

Никога не съм чувствала каквито и да е било лишения.

Бях най-щастливото момиче на света.

Татко притежаваше хубав ресторант. Обичах да седя там.

На такова място трудно можеш да пазиш диета.

Всички добре си похапваха.

В "При Хол" всички бяхме, като семейство.

О, да. Имам питиета.

Честит рожден ден!

Пожелай си нещо, принцесо.

Какво трябваше да си пожелая? Имах чудесни приятели и страхотен баща.

Но татко реши, че имам нужда от още нещо: Фиона.

Ужасно съжалявам.

Изглегдаш страхотно, Фиона.

Хей, Хол!

Заедно с новата ми мащеха дойдоха и дъщерите й - Бриана и Габриела.

Моите доведени сестри.

Но аз се радвах колкото татко. Трябваше да бъдем голямо, щастливо семейство.

Зеле.

Една е достатъчна.

За нещастие това не беше приказка.

"Той я хвана за ръката и я целуна.

След това я качи на коня си.

И красивата принцеса и нейният принц яздиха до замъка му...

...където живяха щастливи и честити."

Сбъдват ли се приказките, татко?

Е... Не. Но мечтите се сбъдват.

- Ти имаш ли мечта? - Да.

Аз си мечтая да пораснеш голяма и да отидеш в колеж...

...и може би някой ден ще построиш твой собствен замък.

Къде принцесите отиват в колеж?

Те отиват...

...те отиват в...

Те отиват в Принстън.

Но, Сам, нали знаеш, че в приказките не се разказва само за красиви принцове.

Те ти помагат да сбъднеш мечтите си...

...и да вярваш в силите си.

Както се казва: "Никога не позволявай на страха...

- ...да проваля живота ти". - Да.

Просто помни, ако имаш въпроси, в тази книга пише важни нища...

...които може да ти трябват по-късно в живота.

- Земетресение. - Кралството ми бе разрушено...

...през Нортриджкото земетресение.

Помощ! Помощ!

- Не отивай. - Веднага се връщам.

Тогава изгубих най-добрият си приятел.

От тогава единствените приказки в живота ми...

...бяха онези, за които четях в книгите.

Тъй като татко не беше оставил завещание, мащехата ми получи всичко.

Къщата, ресторанта, и за нейно съжаление - мен.

След 8 години

Сам.

Сами.

Сам!

Време е за закуска.

Донеси ми закуската.

Сам!

Внимателно, момичета. Пазете си очите.

Можеш ли да повярваш колко невероятно надарени са момичетата ми?

Невероятно, наистина.

Сам!

Идвам.

Това ли е норвежката сьомга, която исках? Само тя е качествена.

Само най-доброто.

Става.

Знаеш ли, тази сьомга струва доста, ако е доставена от Норвегия.

Готови? Добре.

- Гадост! Мамо! - Боли ме корем.

По-скоро те боли мозъка.

- Спри! Не я удряй! Спри! - Ухапа ме.

Какво правиш там? Веднага на работа!

Не мога да работя сега. Имам голямо контролно и трябва да уча.

Слушай, Сам. Хората ходят на училище за да станат по-умни.

...за да си намерят работа.

Ти вече имаш работа. Затова не си вгорчавай живота.

Хайде, заминавай.

Не скъпа. Остави ги включени.

Моравата се нуждае от вода.

Фиона, не може ли просто да я оставим да си расте?

Само бедните правят така.

Мислиш ли, че Джей Ло не си полива моравата?

Хората от висока класа се грижат за моравата си.

ПРИ ФИОНА

Ще потвърдиш ли поръчката? Ако пак се откажеш, повече не ме търси.

Занеси.

Боби, стига с тази сьомга.

Вече направи омлет, супа и пудинг със сьомга. Стига вече.

- Помощ! Фиона ще ме изяде! - Отвартително.

- Изяш ме, Ронда. Изяш ме. - Това е противно.

- Елеонор, занеси поръчката. - Идвам. Готово.

Кретен.

Добре съм.

- Чък, как си? - Супер.

Чудесно. Днес има омлет със сьомга, супа със сьомга, кифла

със сьомга и кола. - Дано е диетична.

Опитвам се да отслабна.

Това трудно ще стане.

Занеси вафлите със сьомга.

- Сам, защо си още тук? - Почти свърших.

- Ще закъснееш за училище. - Спокойно, ще стигна.

- Фиона ще пощурее, ако не свърша. - Зарежи я.

Трябва да се грижиш за образованието си.

Ако продължава така, ще си сервитьорка цял живот.

- Баща ти нямаше да позволи да отсъстваш. - Но...

Никакно но. Просто остави Фиона и големия й задник на мен.

- Благодаря, Ронда. - Тръгвай.

Хей, добре изглеждате, г-н Фаръл.

Най-добрият приятел на човека е Мерцедесът, Сам.

Ще го запомня.

Всичко е възможно, ако повярваш.

- Всичко е възможно, ако... - Кога ще се прибереш, сине?

- В 5:00 става ли? Кажи на мама. - Разбий ги.

Татко, видя ли защо не искам да отида на училище? Не се обиждай, Сам.

Честно, не ме ли съжаляваш?

Не, съжалявам за трите коли, които разби.

Добре. Супер.

- Картър, какво носиш? - Какво...?

С това приличам на Снуп Дизъл.

Не мога да те закарам на училище в този вид.

Сам, аз съм обучаващ се актьор, ясно? Това е част от обучението ми.

Знам, знам. Но погледни това.

Добре. Втори дубъл.

Buenos dias, шантави жаби.

Това е вашата училищна станция.

Ако мисилите, че сте каръзи.

Наградата ни отива при г-н Ротман, който е най-нещастния човек на света.

Помнете, днес е последният ви шанс да си вземете билети...

...за големия танцов купон на Вси Светии.

Можете да се облечете, като някой друг, за разнообразие.

- Имам предвид... - Можете да заложите на костюма на...

...президента на САЩ...

Спри тук.

- Има свободно място. - Добре.

ОК. Ако не заложиш, ще загубиш!

Само ако не бяха тук приятелките на Шелби Къмингс.

- Шелби иска да съм лош. - Че ти не си говорил с нея.

О, говорих, ясно?

В ума си, ще ти кажа. В ума ми, тя иска да съм лош.

Картър, можеш да си намериш много по-добра от Шелби Къмингс. Дори в главата си.

- Там има друго място. - Добре.

Хайде.

Остин.

Хора като Шелби и Остин...

...са генетично програмирани да се намират взаимно.

Как може да има толкова его в една връзка?

- Представи си какво говорят за теб. - Те дори не знаят, че съществувам.

Салкераци на 3 часа.

Бялата зона е само за готини. Без изроди.

Хей, сервитьорката, донеси ми закуска, че бързам? Мерси.

А каза, че не знаят, че съществуваш.

- Тая таратйката е стара като шапката ти. - Да.

Мърдай. Мърдай. Мърдай.

- Мърдай. Мърдай. - Здрасти.

Шелби. Как си, момиче?

Напомни ми защо ги толерираме.

Подариха ти чанта на Прада за рождения ти ден.

Беше чанта на Фрада. Откачалки.

Поздравления. Саманта, изглеждаш невероятно днес, както винаги.

Благодаря, Тери.

Ако ме извините, трябва да се върна в галактиката си.

Зион, лейтенант Тери. Ало?

Чувате ли ме? Капитане? Има смущения.

- Бедният. - Най-после е щастлив.

- Щастлив? Че той живее на друга планета. - Прието.

Понякога фантазията е по-добра от реалността, Картър.

- Гласът на фантазията. - До скоро.

Да, Земята вика Сам.

Къде беше? Не сме говорили от векове.

Говорихме тази сутрин.

Не спирам да мисля за теб.

За какво си мислиш?

Първо ти.

Е, мисля, че проф. Ротман е правил дисекция на прекалено много жаби.

Квак, квак.

Ха, ха.

Радвам се да чуя смеха ти. Кога най-после ще се срещнем?

Скоро.

Какъв е животът ти?

Разярена мащеха, работа и сестри, които не могат да се контролират.

- Чувстваш ли, че мястото ти не е тук? - Абсолютно.

Аз плувам в море от хора, а се чувствам напълно сам.

Тогава мисля за теб.

Хей, Номад, мислиш ли, че сме се срещали?

Не знам. В училището ни има поне 3500 ученика.

Това отговаря на въпроса.

Е поне не си падам по момчета.

Не си момче, нали? Защото ако си, ще ти сритам задника.

Не съм.

Каза ли вече на баща си за Принстън?

Само да можех. Дори не съм говорил с него. Искам да стана писател.