Love Between Fairy and Devil (苍兰诀)

Когато очакваш небето да се срути и земята да се пропука

и когато всичко рухне в миг, отвори очи.

Когато душата ти безпомощна се лута

и няма кой да я приюти,

какво друго й остава. Освен да се приземи…

Последната любов.

Нежността на върховете на пръстите ти,

се превърна в остър меч и ме прободе!

Тази любов. Шокираща Небето и Земята.

Спря времето.

И всичко… Само заради теб.

Увери се, че си единствен в сърцето ми.

Твърде късно е за сбогом.

Твърде късно за съжаление.

Сбогом, любов!

Любов между феята и дявол

Епизод 8

Дацян.

Дацян. Дацян.

Дацян. Дацян.

Защо си толкова развълнувана?

Знаеш ли защо съм толкова щастлива?

Лорд Чанхън ме похвали.

Ти не отиде ли там да анулираш резултата?

Нещата се промениха.

Всички казаха, че го заслужавам.

И лорд Чанхън ме похвали.

Каза, че съм модел за подражание за всички феи на Шуейюнтиен.

Дори ми даде камъка на светулката.

Какво съвпадение.

Светулка долетя в моята градина, за да яде от цветята ми?

Означава ли това, че ми е писано да бъда с лорд Чанхън?

Ти си непредвидима и непостоянна.

Господарю, нещо лошо ли има?

Странно е.

Със сърдечното проклятие трябваше да споделим радостта и скръбта си.

Тя беше толкова развълнувана от похвалите от Чанхън.

и шанса да му служи.

Но аз… се чувствах потиснат.

Не очаквах заклинанието на Силан да е толкова странно.

Не може да не сме бдителни.

Но господарю, но тя е в добро настроение

и скоро ще възвърне енергията си и поправи Книгата на съдбата.

Няма нужда да бързаш.

Въпреки че се подобрява, се е възстановила само 70%.

Не се притеснявай за книгата.

Да.

Почисти всички паднали листа.

Сложи тази саксия там. - Да.

Какво правиш Юлин?

Списъкът за приемане в Двореца на фонтаните не е обявен.

Защо метеш и местиш саксиите тук?

Каква значение има?

Взех второ място на изпита.

Приемането ми е сигурно.

Юлин.

Мозъкът ти ли се изпържи на изпита?

Тук си само за да работиш. Наистина ли мислиш, че си домакинята?

Ти си аутсайдер, не е твоя работа.

Върни ми го.

Защо се промъкваш тук?

Цинчуан.

Това…

Откраднала си камъка на лорд Чанхън?

За какво говориш? Лорд Чанхън ми го даде лично.

Още е светло. А вече говориш насън? Лорд Чанхън ти го е дал.

Той дори не те познава. Как ще ти дава нещо без причина?

Ти нищо не знаеш!

Самият той ми каза, че камъкът е предопределен да бъде мой.

Върни ми го! - Хваната си в престъпление. И отричаш?

Цинчуан, доведи господаря тук. - Престанете да спорите.

Изправи се срещу мен, ако смееш. - Върни ми го!

Спрете да спорите!

Току-що Юлин и аз се скарахме.

Не е за нещо важно. Извинете, че ви обидих.

Моля, простете ми, господарю Юнджун.

Става въпрос за Чанхън.

Разбира се, това е нещо важно.

Данин, ти каза, че Юлин е откраднала камъка на светулката от Чанхън?

Вярно ли е?

Юлин каза… че й е даден от лорд Чанхън.

Може би съм я разбрала погрешно.

Да. Вярно ли е, Юлин?

Да, това е подарък от лорд Чанхън.

Не съм го откраднала.

Моля, проучете го, господарю Юнджун.

Това не е вярно.

Батко, магическият камък на светулка е полезен за култивиране.

Винаги го нося със себе си и не съм го давал на никого.

Юлин, измамата на владетел, е толкова сериозно нещо, колкото и кражбата.

Двете престъпления се наказват еднакво. В понижаване до по-нисък безсмъртен.

Разбираш ли?

Аз… не съм те излъгала.

Просто се страхувах, че хората ще клюкарстват за лорд Чанхън.

Ето защо… - Спри да говориш глупости.

Батко, аз дори не познавам феята Юлин.

Тя излъга, за да не бъде обвинена в кражба.

Според закона тя трябва да бъде отстранена от поста на Буюси.

и изпратена да разсъждава върху грешките си.

Юлин, имайки предвид, че майка ти си върши добре работата

и винаги е изпълнявала задълженията си,

ще ти дам последен шанс.

Открадна ли камъка на светулката

или Чанхън ти го даде?

Той ми го даде.

В такъв случа…

Премахнете безсмъртните й кости и я изритайте от Шъншуей.

Тръгваме. - Аз съм невинна.

Батко, въпреки лошите й дела и че наруши правилата,

тя не заслужава това наказание. Моля, оттегли заповедта си.

Лорд Юнджун, моля, пощадете я този път.

В най-лошия случай да не работи в Двореца на фонтаните.

Татко, помоли се и ти да я помилват. - Достатъчно!

Откога има феи в Юдзин, които изобщо нямат обноски?

Те не разбират. Нито пък ти.

Като по-малък син на лорд Дун и Бог на войната,

не трябва да правиш никакви грешки.

Чу ли?

Юлин изглежда е извършила сериозно престъпление.

Безсмъртните й кости ще бъдат премахнати и е забранено да се преражда завинаги.

Какво е направила тя?

Не знам. - Не знам.

Чух няколко възрастни безсмъртни да се молят за нея, но безполезно.

Защо е извършила такова голямо престъпление?

Да.

Какво е направила? - Кой знае?

Не знам. - Не съм чула.

Да. - Не знам защо.

Тя е. Тя взе камъка, не аз. Не съм аз. Тя е! - Млъкни!

Как смееш да обявяваш другите? - Тя е, не аз!

Тръгвай. - Не съм аз!

Как може да е Орхидея? - Какво общо има тя с това?

Това е само камък. Брат ти е твърде жесток.

Не става въпрос само за камъка.

Юлин видя, че нещата излизат извън контрол,

тя не искаше да бъде наказана за кражба,

затова излъга и каза, че е подарък от мен.

Но не знаеше, че ако го е откраднала,

ще е въпрос на лошо поведение. Можеше да й бъде простено.

Но ако беше й даден от мен,

би означавало, че е имала връзка с мен.

Нямаше да й бъде простено. Сгоден съм. Не мога да се влюбвам в друга.

Брат ми никога няма да ми позволи да накърня достойнството на безсмъртните.

Така че наказанието на Юлин, е предупреждение.

В списъка има само няколко имена.

Четеш ги два часа.

Собственикът на носната кърпичка ли те притеснява?

Заповядай.

Ти си тръгваш?

Къде отиваш?

Няма нужда да ме търсиш.

Скоро ще ме забравиш.

Не, няма. Ти си първият ми приятел в Шуейюнтиен.

Никога няма да те забравя.

Е… Е, ако искам…

На този свят винаги ще има усмихнати хора,

а други ще изплакват очите си.

Пресичайки хиляди планини и реки на тихия бряг на реката,

където ни доведе историята беше нашата болезнена среща.

Задържаш дъха си, разказвайки за синьото небе.

Взирах се единствено, в твоето усмихнато лице.

Меланхоличното кленово листо ме потупа по рамото.

Самотни кленовите листа, падат до теб…

Изчакайте!

Спомням си този ден. Ти се появи пред очите ми.

Бях безразличен към твоята усмивка.

Искаше да ми го дадеш?

Още помня този ден, страхувах се да те срещна отново.

По-добре запомнете името ми и произхода ми,

защото ще победя всички на изпита за безсмъртни.

Пресичайки хиляди планини и реки на тихия бряг на реката,

задържайки дъха си ти разказваш

за синьото небе. Взирам се единствено в усмихнатото ти лице.

Меланхоличното кленово листо ме потупа по рамото.

Самотни кленовите листа, падат до теб.

Най-накрая тя издържа изпита и спечели първото място.

Но ти ще зачеркнеш името й.

Тя ще бъде тъжна.

Страхувах се да те срещна отново.

Ти ми даде достатъчно смелост, да ми липсваш отново.

Това е единственият начин да я защитя.

Още помня този ден, ти се появи пред очите ми.

Усмихна се. А аз останах безразличен към твоята усмивка…

Още помня този ден, страхувах се да те срещна отново.

Отивам. В списъка ли сме? - Да отидем да проверим.

Виждаш ли твоето? - Моето име ли е в него?

Твоето име ли е?

Моля, помогнете ми да намеря и моето. - Страхотно. Страхотно.

Виждам моето! - Страхотно!

Извинете ме.

Видях го. Аз съм в списъка! - Ти си! Ти си! Страхотно.

Май се провалих, нали?

Видях го. Поздравления и за двете ни.

Трябва да се върнем и да й кажем. - Можем да работим там заедно.

О, не. Моето самоусъвършенстване през всичките тези години е напразно.

Отново не съм в списъка.

Виждам името си! Аз го виждам! - Страхотно!

Не бях ли на първо място?

Защо името ми не е в списъка?

Невъзможно. Трябва да е грешка.