Medium

С извинения, госпожо, но защо спираме?

Кой си ти? Какво правиш тук? - Аз ли? А ти какво правиш тук?

Къде е Джо? Какво си му направил?

Кой е Джо? - Чакай малко.

Виж какъв пистолет. Твой ли е?

Мислиш ли, че е на някой от тях?

Боже.

Какво ще правя?

Какво ще правиш? Аз какво ще правя. Имам чужд пистолет в ковчега си.

Не искам да срещна създателя с чужд пистолет в ковчега си.

А какво ще кажеш за мен? - Идваш с мен, проблема е пистолета.

Виж, знам че сме по средата, но ще трябва да отговоря.

Скъпа. Стой си, аз ще вдигна.

Благодаря, скъпи. - „Благодаря, скъпи.“

Приятен човек. Което ме подсеща -

трябва да ти кажа нещо много важно за него.

За Джо? Трябва да ми кажеш нещо за Джо?

Докато си все още тук. Австралия.

Извинявай? - Австралия.

Това е съобщението, това трябва да ти кажа - „Австралия“.

Австралия? Като мястото... - Просто Австралия.

Австралия. - Това е.

Вече можеш да се събудиш.

Знам, че малко те притесних, не се тревожи, остави пистолета тук.

Всичко е наред, обърни ми гръб. Няма да се обидя.

Да, абсолютно. 9:30.

Патриша АРКЕТ

Мигел САНДОВАЛ

София ВАСИЛИЕВА

Мария ЛАРК

Джейк УЕБЪР

М Е Д И У М В болест и изневяра ~ 01.05

по идея на Глен Гордън КАРЪН

Геврек за Мари, палачинки за Ариел, корн флейкс за Бриджит.

Прекрасна утрин, готвим си и сме щастливи.

Мила, обърни внимание на сестра си. - Всички сме гладни.

Бриджит, можеш да си направиш сама корн флейкс, нали?

Тате, яйцата са развалени. В жълтъка има нещо.

Нещо? Какво нещо?

Ами нещо. Бяла точка в жълтъка. Все едно е щяло да се излюпи.

Искаш да кажеш, че вътре е имало неизлюпено пиле.

Няма неизлюпено пиле в черупката. Няма и излюпено пиле вътре.

Няма никакво пиле никъде. Нормално е яйцата да имат точки.

Виж, гледай какво ти е приготвил татко.

Само го изчакай да изстине. - Не ме интересува, развалени са.

Добре, печелиш. Развалени са. Извади други яйца.

Нищо им няма на яйцата. Перфектни са.

Добро утро. - Купих ги вчера.

Ариел искаше палачинки. - Но не с развалени яйца.

Яйцата са си добри. Защо не ме събуди?

Не знам, изглеждаше щастлива. Сякаш сънуваш хубав сън.

Хубав сън ли сънува? - Нормален.

С кой говореше по телефона? - С никой.

Никой? Джо, в 7:15 сутринта те видях да говориш с никой по телефона.

Беше Опсия. - Мила, закуската ти.

От кабинета на д-р Каткоф. Подсетиха ме да се отбия сутринта.

Защо трябва да се отбиеш?

Не помниш ли, тате? Говореше с някоя си Опсия.

Бридж! - Не си ли спомняш?

Каза „може би, Опсия.“.

Биопсия? Защо не си ми казал за това?

Казах ти. Знаеше, че ще ходя на преглед.

Да, каза ми, че си добре.

Ами аз съм си добре. Просто рутинен преглед, всичко е точно.

Това е биопсия, Джо. Биопсията няма нищо общо с „всичко е точно“.

Хората не си правят биопсия ей така. За биопсията си има причина.

И не мога да си обясня защо си скрил подобно нещо от мен.

Защо? Погледни се само. - Какво означава това?

Мисля, че реагираш крайно пресилено на случващото се.

Мисля, че ставаш малко истерична. - Истерична. Сериозно?

Съпругът ми ми казва, че е скрил от мен, че ще му правят биопсия.

Ти как очакваш да реагирам?

Знам, че не искаш да го чуваш, но с тази твоя нова работа...

Моята работа? - Една седмица си заета...

после чакаш телефона да иззвъни... - ...на жизнено-важни неща от мен?

Малко изследване? - докато имаш прекалено много време,

ще стоиш тук и по цял ден ще мислиш за това и ще се подлудиш.

Кажи ми, че не съм прав. - За какво точно е биопсията?

Помниш ли онази бенка на гърба ми? Кактов реши, че е време.

Какво? - Лягай, искам да я видя.

Точно затова говорех. Докато следваше и се занимаваше с нерешените процеси,

можех да умра и да лежа така пред телевизора три дни без да забележиш.

Австралия. - Какво?

Австралия.

Преди беше кръгла. Сега има формата на Австралия.

Сърби ме, не трябваше да я чеша. - Недей.

Ако продължа да я чеша, може да заприлича на източното полукълбо.

Вече може ли да стана?

Какво? - Нищо.

Слушай, нищо не е, нали?

Добре.

Никълас Морганте е баща, съпруг и бизнесмен.

Треньор от малката лига. Той е много неща.

Но ако има нещо, което да не е, то това е убиец на ченгета.

Той е човек, който е в приятелски отношения с полицията от години.

И много полицаи във Финикс са негови лични приятели.

Г-н Уат, вчера казахте, че очаквате бърз процес.

Защо сте толкова уверен? - Защото клиентът ми е невинен.

Второ, знаем че детективът е бил смъртоносно прострелян,

но досега не съм чул нищо за оръжието на престъплението.

Намерил ли го е областният прокурор? Не и според списъка с доказателства.

Детектив Пуласки беше високо уважаван полицейски служител.

Аз лично съм работил многократно с него през последните 15 години.

Ще дам всичко от себе си за да изправя убиеца пред правосъдието.

Благодаря ви.

Дами и господа, няма свидетелски показания, които да твърдят,

че оръжието е намерено и е собственост на Никълас Морганте.

Не са представени доказателства,

които да доказват, че оръжието е собственост на Никълас Морганте.

Така че, какво ни казва това, дами и господа?

В Америка достатъчно ли е полицията или областният прокурор

просто да кажат „Мисля, че той го е направил.“?

Мисля, че знам къде е. - Кое знаеш къде е?

Оръжието. Пистолета. - Съветник?

Г-н областен прокурор?

Добре дошъл. - Искрено съжалявам, Ваша чест.

Има ли нещо, което искате да споделите със съда, г-н прокурор?

Ваша чест, в интерес на истината,

обвинението почтително моли съда за почивка,

тъй като ни бе съобщено за ново доказателство.

Доказателство, от решаващо значение за изхода на процеса.

В ковчега, погребан с тялото на детектив Пуласки.

И си сигурна? - Доста сигурна, да.

Алисън, ще изискам заповед за ексхумация на тялото му,

ще отворим ковчега на жертвата, трябва ми повече от „доста сигурна“.

Не знам, просто го сънувах. Допускам и известен процент грешка.

Иронично е, не мислиш ли? Да заровиш оръжието при жертвата.

„Почивай в мир.“

Отивам да взема заповедта.

Несправедливо е.

Мога да кажа кога и откъде си купила обеците и защо са важни за теб.

но щом се отнася до съпругът ми, децата или личният ми живот,

всичко ми е мъгла. - Опасявам се, че всички сме така.

Нещо като тънка ирония. - Мислиш ли?

Това, което не знаем, не може да ни нарани.

Не си дошла да философстваме, нали? Дошла си при мен за отговори.

Тревожа се за съпруга си. - Знам.

А трябва ли да се тревожа?

По принцип не бих искала да правя подобно нещо.

Хората трудно разбират, когато им разказваш бъдещето.

Дните на човешкия живот приличат доста на времето.

Ако погледнеш достатъчно далеч, винаги ще видиш и лоши дни.

Обратно, ако си достатъчно търпелив, ще видиш че предстоят слънчеви дни.

Според мен ключът е да се съсредоточиш върху нещо конкретно.

И въпросите да бъдат конкретни. - Ами това е доста конкретно.

Знаеш, че не мога да лъжа. - Аз не искам да ме лъжеш.

Добре тогава.

Нещо свързано с лекари ли има?

Няма да има последици. - Боже, наистина ли?

Това с биопсията - нищо не е. Можеш да я забравиш.

Значи е здрав? - Да, здрав е. Безкрайно здрав.

Сигурна ли си? - Да. Напълно сигурна.

Значи всичко е наред?

Катрин. - Алисън, предупредих те.

„Всичко“ е много голяма дума. - Какво искаш да кажеш?

Божичко, нещо с децата ли? - Не ми го причинявай.

Не, не е свързано с децата.

Темата е съпругът ти.

Но нали каза, че е здрав? - И е здрав.

Тогава какво? Някой друг ли? Каза, че не можеш да лъжеш.

Не, никой не е болен.

Тогава защо гледаш така?

Какво не ми казваш? - Бракът ти, скъпа.

Бракът ми. Какво за бракът ми?

Виждам тъмнина.

Много истинска тъмнина. Някаква криза.

Предстои да се случи и е значителна.

Бих искала да мога да кажа повече, но това е всичко, което виждам.

Мамо, току-що проверих четката за зъби на Бриджит, суха е.

Проверих и пастата, която те накара да й купиш - изобщо не е отваряна.

Лъже, мамо. Четката ми е напълно мокра, можеш да провериш.

Защото я намокри. Току-що я намокри на чешмата.

Но в действителност не си е мила зъбите с нея.

Четката за зъби никога не е виждала устата й.

Лъжкиня! Виждала я е много пъти.

Мамо, слушаш ли ме? Мамо?!

Ако се тревожиш толкова за татко, защо просто не му се обадиш?

Не се тревожа за татко, добре съм. Изми ли си зъбите?

Какво? Добре, време е за лягане.

Да не се тревожим, сигурна съм, че е попаднал в задръстване.

Или телефонът му е развален. - Привет, привет...

Ето го и него. Здравейте.

Съжалявам.

На крачка да си тръгна и Старки свика съвещание.

Не се обади. - Да, знам.

В това крило няма покритие, опитах да се измъкна, но...

Не можа. И не можа да пратиш асистентката ти да се обади.

Момичета, дайте целувка за лека нощ.

Подсети ме да се обадя на техник. Термостатът явно се е повредил.

В стаята е ужасно горещо.

Притесних се, Джо. - Казах, че съжалявам.

21:00 е. Откъде да знам, че си добре?

Откъде да знам, че не лежиш мъртъв някъде?

Ако нещо беше станало, някой щеше да се обади.

Ако бях мъртъв, кого ли занасяме, ти първа щеше да разбереш.

Не е смешно. Ела да се нахраниш. - Бяха ни поръчали вечеря.

Няма ли да ме попиташ как мина биопсията?

Как мина биопсията? - Добре.

Горе-долу след колко време стаята ще достигне нормална температура?

Ако имам време, мога да си взема един душ набързо.