Ip Man: Kung Fu Legend (宗师叶问2)

- Добре дошли, майсторе Ип. - Добре дошли, майсторе Ип.

Майсторе Хонг.

Майсторе Ип,

от незапомнени времена

всяка школа по бойни изкуства има свои собствени правила.

Правилото за бойните изкуства в Хонконг е:

трябва да преминете изпита за посвещение, преди да отворите школа.

Моля, разяснете.

Три изпитания.

Преминете ли ги,

всички школи ще ви признаят за майстор на школата „Уинг Чун“.

Провалите ли се,

се връщайте във Фошан!

Светлината озарява сърцето.

Вие ми покажете снизходителност

и аз ще ви отвърна със същото.

Свещите

трябва да останат запалени.

Маслото

трябва да остане в съда.

Майсторе Ип,

моля ви.

Това е добро правило.

Ако светлината угасне или маслото се разлее,

ще загубите цялото си достойнство.

Аз отвръщам на добрината.

Доброто бойно изкуство

не се състои в това дали го виждаш.

Кунг-фу се учи чрез практика,

а не само с гледане.

Сложиш ли превръзката, никой не може да се оправдава.

Майсторе Чен,

благодаря за любезността.

Моля.

Тамянът чертае линията.

Огънят поставя границата.

Наследството е тамянът.

Правилата са границата.

Отваряте школа, за да продължите това наследство.

Но не можете да претендирате за него, без да спазвате границите, нали?

Ако докато гори тамянът, не успеете да „докоснете очите“,

не се забърквайте в битка.

Майсторе Ип,

не ме обвинявайте, че не ви дадох шанс.

„Златният лъв разцепва небето“!

Правилата на майстор Хонг са по-стари от тази сграда.

Какво правите тук?

Майсторе Ип, вие се върнете първи.

За откриването на школата

ще говорим друг път.

Довиждане.

Майсторе Хонг,

земята под сграда „Джунхуа“

е одобрена от правителството на Хонконг

за моя салон по бокс.

След три дни,

ще бъдете ли така добри да се изнесете?

За земята, казах ви това отдавна.

Сграда „Джунхуа“ е коренът на Асоциацията по бойни изкуства.

Къде ще отидем, ако я съборят?

В 27-ата година от управлението на Гуансю,

дядо ви взе назаем 3000 таела от хонконгското правителство.

Той ипотекира сграда „Джунхуа“ и 20 му земя на пристанището.

Този дълг е натрупал сложна лихва.

Сега са 30 000 таела.

Този запис на заповед отдавна е невалиден.

Сграда „Джунхуа“

е наследствен имот на Асоциацията по бойни изкуства.

Нещо повече, властите лично обещаха,

че тя ще принадлежи на Асоциацията завинаги.

Завинаги?

Лей Иху ми каза, че майка му е в болница.

Сметката е 50 сребърни долара.

Колко остана в сметката на Асоциацията?

Не е ли така, Лей Иху?

Подпиши и

всички дългове ще бъдат опростени.

Сграда „Джунхуа“ остава ваша,

ти оставаш председател на Асоциацията,

а учениците ти ще имат какво да ядат.

Откажеш ли да подпишеш,

ще бъдеш грешник.

Аз ще взема само пристанището.

След три дни,

искам пристанището да е напълно празно.

Можете да си вървите.

Майсторе,

наистина ли няма да направите каквото каза чужденецът?

Той каза,

че искат само пристанището на Сю Дзинсун.

Само кимнете

и сграда „Джунхуа“ ще си остане наша.

Коленичете.

Имаше глад през 25-ата година на Република Китай.

Бащата на Сю Дзинсун

беше този, който отвори хамбарите и раздаде зърно.

Той спаси 30 живота в общността на бойните изкуства.

Той казваше,

че майсторите и работниците са коренът на китайския народ.

Вече прехвърлих пристанището на Сю Дзинсун.

Сега искате да го взема обратно.

Майсторе,

Асоциацията почти остана без храна.

А майка ми се нуждае от пари, за да оцелее.

Стига толкова.

Ние, хората от бойните изкуства, коленичим пред небето, земята и предците си,

но никога пред трудностите.

Майсторе,

не можем да оставим правилата да ни задушат.

В момента само чужденците могат да ни спасят.

Те имат много пари.

Няма да загубим, ако си сътрудничим с тях!

Чужденци!

Само за това говорите! Чужденци!

Вие сте китайци!

Сърцата им са по-черни от мастило!

Днес могат да превърнат сграда „Джунхуа“ в западно имение.

Утре ще ни превърнат нас, китайците, в свои слуги!

- Майсторе, но майка ми... - Запомнете думите ми!

Сграда „Джунхуа“ не може да бъде съборена,

пристанището не може да бъде продадено

и работниците не могат да си тръгнат.

Иначе ще извърша тежко престъпление!

Да.

Прав сте.

Тежко престъпление?

Да гледам как майка ми умира пред очите ми,

би било истинското тежко престъпление!

Майсторе, това е счетоводната книга на Асоциацията.

Изтеглете всички пари от сметката.

Продайте всички ценни вещи, които имаме.

Нека първо лекуваме майката на Лей Иху.

ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ „ГУАНГРОНГ“

Аз ще взема това.

По-бавно.

- Има още една тук. - Сяоин!

Бързо ѝ помогни!

- Внимавай. - Има още един сандък тук.

Директор Сю, пристигна още една група бежанци.

ПРИСТАНИЩЕ „ЮНГАН“

- Ето. - Има храна.

Вземете.

- Хайде. - Благодаря ви, господине!

Разделете си го. Всеки ще получи по малко.

Това е цялата храна за днес.

Но утре ще разделим още.

Директор Сю, бежанците са твърде много.

Зърното на пристанището ще стигне само за три дни.

- Какво ще правим? - Натоварете го.

Нека издържим още малко.

По-късно ще отида при чужденците, за да ги моля за помощ.

Винаги има изход.

- Настанете ги. - Добре.

Хайде, ще ви заведа вътре.

Ще ви помогна.

Майстор Ип е тук.

- Майсторе Ип. - Майсторе Ип.

Чичо Джонг.

- Майсторе Ип. - Майсторе Ип.

Братко Ип, свършено ли е?

Преминах трите изпитания.

Не би трябвало да има проблем.

Разбира се, че няма да има проблем!

Определено няма проблем.

Между другото, Дзинсун,

това е наемът ми и парите за храна.

Братко Ип, разбирам положението ви.

В такива времена на никого не му е лесно.

Задръжте парите.

Ще намеря място за вашата школа.

Не се притеснявайте за парите.

Да, ще помогнем да намерим място.

Наистина съжалявам, че ви притеснявам.

Всичко е заради това, че защитихте стоката на баща ми навремето,

затова днес имаме това пристанище.

Това е страхотно.

Отсега нататък можем да учим бойни изкуства от майстор Ип.

Майсторе Ип.

- Майсторе Ип. - Майсторе Ип.

- Много ви благодаря на всички. - Татко!

А Джун.

Разчистете пътя.

Има и този сандък.

Татко,

нека направим състезание кой ще сглоби това по-бързо!

Добре.

Днес ходих до магазина за зърно.

Собственикът Уанг каза, че не може да ни даде повече ориз на кредит.

Следобед закърпих дрехи за някого и спечелих две медни монети.

Достатъчно са за половин торба ориз.

Ето.

Дай ги насам.

Днес Дзинсун

не прие наема ни.

Утре можеш да купиш малко ориз.

Когато школата отвори, всичко ще се оправи.

Мамо,

лекарството е готово.

Ела.

Сине,