FROM

Досега...

Анкуи. Анкуи. - Не, не, не!

Не ме докосвайте!

Добре ли си? - Видя ли ги?

Кои?

Чухме глас по радиото. Знаеше името ми.

Знаеше какво прави жена ми в мазето.

Мисля, че ни наблюдават. Трябва да работим заедно.

Трябва да вървя. - Отивала си на рехабилитация.

Взела ли си нещо оттук? - Само малко морфин.

Мериел. - Прави каквото искаш!

Идват. Трябва да избягаш, преди музиката да спре.

Моята кръв... - Сега е твоя.

Под кожата ми има червеи. Имам чувството, че ме изяждат.

Не може новите да ни крадат храната! Излизайте!

Стига, Дейл. - Разкарай се!

Бойд, Кени, елате! - Не мога да дишам!

Какво става? - Ще облекчим напрежението.

Не може да му прелееш моята кръв. Нещото в мен, ще се пренесе в него.

Имам идея.

Сега моята кръв е твоя, скапаняко.

За малко да го изгубя! - Но не го.

Трябва да те помоля за нещо. - Няма проблем.

Имаш ли тест за бременност?

Сигурна ли си? - Да, предвид обстоятелствата.

Казала ли си на Елис?

Не, не още.

Условията не са идеални,

но жените раждат от хиляди години. - Да.

И...

Не всички имат третокурсник по медицина, който да им помага.

Говори с Елис, може заедно... - Не мога.

Не искам още да му казвам.

Слънцето изгрява. - Сега идваме.

Какво става, Фатима?

Да вървим. Извинявай. Нека тръгваме.

Хайде.

Добре ли си?

Боже.

Наистина успя.

Уби един от тях.

Какво ще правим с трупа? - Да го изгорим.

Не.

Ще го внесем вътре. - Кажи, че се шегуваш.

Не, той е прав. Това е шансът ни да ги разгледаме.

Може да ги изучим, да видим как изглеждат отвътре.

Не знаем дали може да го пипаме, камо ли да го оперираме!

Хора...

Кристи, ти решаваш.

Да го внесем. - Ще донеса чаршаф да го завлечем.

Мерси. - Ще потърся пръти.

Елис, върни се в къщата на колонията.

Искам да остана.

Така хората ще идват да виждат как си. Трябва да си траем.

Поне докато го разгледаме. - Кристи, може ли да си ходим?

Да, но си почивай.

Ако не можеш да дишаш, веднага ме потърси.

Пази превръзката суха. Ще те погледна по-късно.

Елджин. - Да.

Какво? - Добре ли си?

Да.

Внимавай. - Винаги.

Хайде.

Може ли да спрете, за да го обсъдим?

Какво има да обсъждаме?

Доброволно ще вкараш нещо зло в дома си!

Осъзнаваш ли го? - Да.

Може да нямаме друга възможност. Така че това ли е?

Добре.

Да действаме.

ОТ 7. Търбухът на звяра

Нявга бях мъничко момче.

Питах баща си "Какъв ще съм?"

"Хубав ще съм ли? Или богат?"

Той каза ми така...

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Бъдещето от нас не зависи.

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Имам деца сега и аз.

Питат ме вече "Какъв ще съм?"

"Хубав ще съм ли? Или богат?"

Аз нежно казвам им...

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Бъдещето от нас не зависи.

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Ке сара сара.

Елис ще се оправи ли? - Откъде да знам?

Цяла нощ затварях храна в буркани.

Какво ще правиш с мен? Ще ме вкараш ли в кутията?

Нали това правят в града? Такива ли сме вече?

Ужасно съжалявам за случилото се с Елис.

Той е добро момче.

Но съм прав за хората от автобуса! Стана пренаселено!

Видях колко храна отнесе вчера.

Никой не иска да вземе трудните решения.

Бих внимавала с лобирането хората да правят трудни избори.

Никой да не влиза или излиза. - Ясно.

И сега какво? - Ще видим как е Елис.

А после? Не очаквай да живеем с човек, който опита да ни убие.

Искаше да излезем навън посред нощ!

Щеше да изкара и двама ни. - Да, разбрах.

Какво смяташ да направиш? - Дона! Елис и Фатима се върнаха.

Чуй ме. Кълна се, че сте в безопасност.

Ще го измислим. Вие сте едни от нас.

Въпреки кретена се грижим за своите.

Хайде, хора!

Дайте им пространство!

О, по дяволите.

Облегни се на мен.

Полека.

Полека.

Да ги обърнем. - Не.

Готови са. - Не са.

Не спори с майстор-готвача.

Издаваш ли му кулинарните си тайни?

Искам да се видя с Виктор. - Идеята не е добра, приятел.

Защо? - Аз ще го заведа.

И без това щях да ходя. - Никой няма да ходи там.

Нека отидат, Джим. - Може ли да поговорим?

Запазете ми малко палачинки.

Какво има?

Не знам какво ти става. - Моля?

Трябва да сме отбор.

Не помага да си срещу мен, щом кажа, че никой няма да ходи.

Какво искаш? Да ги заключим ли в мазето?

Преди два дни заведе Итън при човека, който опита да го убие.

Беше различно. - Не, разбрахме се,

че не може да ги затворим, докато намерим път към вкъщи.

Искаш ли да бягат? Защото това ще се случи.

Така поне ще знаем къде са и че са заедно.

Не искам детето ни да виси с емоционално нестабилен изрод,

който носи пистолет в кутия за обяд.

Този изрод спаси живота на дъщеря ти, както и моя.

Може би искат да мислиш точно това.

Чух глас по радиото. Защо го пренебрегваш?

Защото мисля, че грешиш. Искаш всичко да има логика.

Искаш да има логично обяснение.

Но ако беше в тунелите и беше видял това, което видях...

Може би са искали да го видиш.

О, Боже.

Как са го направили?

Как са създали чудовища, които излизат нощем?

Видях ги отблизо, Джим. Отблизо.

Убеден си, че гласът от радиото

е отговорът на всичките невъзможни неща.

Замислял ли си се, дали този глас е на човек?

Разбира се, че е на човек.

Какво друго да е? - Не знам.

И това е адски ужасяващо.

Сега ще се върна вътре, за да ям палачинки с децата си.

Заповядай, ако искаш.

Готово?

Добре. Какво ще правим?

Какво ти трябва? - Изглежда, че има гръден кош.

Ще ни трябва трион.

Има няколко в бараката до бара.

Ръкавици също няма да са излишни.

Кени, дали майка ти ще има ръкавици в склада?

Кени?

Под кожата ти пълзяха червеи или нещо подобно.

Предаде ги на това нещо и сега е мъртво.

И?

Какво стана с червеите? И те ли са мъртви?

Извинете ме. - Мери!

Мери.

Тя добре ли е? - Преживява абстиненция.

Искаш ли нещо? - Ръкавици и нещо за рязане на кости.

Не искам да задържаме онова нещо, затова нека приключим по-бързо.

Моля ви.

Ела да те почистя.

Отивам до бараката.

Извинявай, че го пуснах над теб. Само се закачах.

Няма проблем. Добре го управляваш.

Беше за рождения ден на племенника ми.

Поне да получа нещо за парите.

Така и не ти благодарих, че ми помогна в мазето.

Няма защо.

Макар че жена ти все пак не беше там.

И другите двама умряха напразно.

Добре ли ти стана, като го каза? - Изчезвай, друже.

Благодари ми. Пак заповядай. Какво друго искаш от мен?

Колко ли може да носи това нещо? - Защо?

Ела, ще ти покажа нещо. - Къде?

Извън града. - Изгубил ли си си кучето?

Какво? - Звучиш като някой педофил.

Какъв ти е проблемът?

Просто ме остави.

Как ще реагираш, ако ти кажа, че дронът може да те отведе у дома?

Пак ли са се преместили?

Защо си тук? - Дойдох да те видя.

Върви си. - Защо си толкова лош?

Мислех, че сме приятели. - Приятели сме.

Не се държиш като такъв. - Опитвам да те предпазя.

По-безопасно е да стоиш далеч от мен.

Защо?

Защото на приятелите ми им се случват лоши неща.