The Border Post (Karaula)

Телевизия Босна и Херцеговина Македонските радио и телевизия

и филмово студио Виба Филм представят

Югославската народна армия е основана по времето

на Втората световна война от комунистическият лидер Йосип Броз Тито.

И за следващите 50 години, тя е била символ

на единството между етносите в Югославия.

Всеки мъж между 18 и 27 години е трябвало да отслужи

една година сред всички възможни етноси на югославския народ.

Тони Гоянович

Сергей Трифунович Емир Хаджихафизбегович

Верица Недеска Богдан Диклич

в един филм на Райко Гърлич

Наблюдателната кула

Аз съм иначе честно момиче...

Знам, няма защо да го казваш.

Личи ти от километри просто.

Ако се раздрънкаш, ще ти пратя полиция, да знаеш.

Тъй вярно!

Едничка моя, ненагледна...

Обичам те, искам те...

И така на този етап битката приключи

между младостта и армията по задоволяването. Дай една цигара?

Хайде, бе докторе, на тебе не може да се разчита.

Какъв приятел си ти?

Къде ти е момичето? Всичко си е ебало майката.

Къде ти е реда тука? Вместо да я отъркаляш в леглото,

преди проверката, ти за всичко си пилееш времето. На какво прилича това?

Дали, ти докторе, изобщо имаш представа каква е основната цел

на всеки войник в югославската народна армия?

Мирно да преспива с цивилното население.

Охридското езеро 1987г. Югославо - Албанската граница

Не ме задоволява твоята никаква самоотверженост, докторе.

Уж имаш потенциал, но си голяма мърда.

Ето утре ще станеш гинеколог, образован човек,

пичко-техник, ще практикуваш денонощно. Ама нищо,

ще ти разкрачва пред него, ще ти се кокори в кура, а ти - нищо.

Няма да ми се блещи в кура. - Ще се, докторе, вярвай ми.

Аз съм свидетел, имам повече опит от тебе, нещо да я излъжеш, да замажеш.

Да я попиташ за възрастта и, какви книги харесва, има ли брат, сестра.

Знаеш ли коя е моята любима книга? Малкият принц.

Ле ле колко хубаво съм се начукал на уста с този малък принц. Много добра книга.

Ле ле!

На малки меченца... Какво ми мълчиш, бе козел?

Образованият човек не говори за тези неща.

Пажич. - Не е той.

Той е. Заслушай се.

Наистина е той.

Подранил е днес.

Който е последен, ще яде говна!

И ето го Паунович, младата атлетична надежда от Белград,

осъзнал съществената си преднина над легендата от Сплит

Сиришчевич... Паунович е във върховна форма

и сега ще видим как ще спечели първото място.

Но какво става по трасето? Какви ги върши младия Сиришчевич?

Вижда ли това Олимпийският комитет?

Да го еба! Дано се пречука.

След това крайно нечестно изпълнение, което ще се санкционира от МОК,

Сиришчевич е заел незначителна преднина,

но на правдата да се уповаваме.

Пичка му майчина.

Дай? А обувката? - Майната и.

Внимание! Равнение на дясно!

Другарю лейтенант, цялата рота е строена и в готовност.

Паунович, защо не си обут?

За пране са, другарю лейтенант.

Отнесъл си ботушите си на пране?!

Не, другарю лейтенант, от пералнята ми казаха, че не перат ботуши

и се наложи сам да си ги изпера.

Ботушите? - Да, другарю лейтенант.

Със сапун и топла вода, другарю лейтенант.

Ти ебаваш ли се с мене, Паунович? - Не се ебавам, другарю лейтенант.

Ебаваш се, но аз да ти кажа. Може да си изкарал 10 години,

плещейки на някой белградски доктор колко може да си луд, но не и с мен.

Не и с мен. Да го начукам на леля ти в далака.

Задник!

Тъй вярно, другарю лейтенант!

Другарю лейтенант, проверката беше проведена.

Хайде стига си плещил толкова.

Орел едно вика патрул.

Ротният при мен!

Мерси, чакам да чуя за работниците на Тито.

...Слободан Милошевич от Сръбската Комунистическа Партия да навести Косово...

Браво, майсторе.

Знам, че ако мога да живея хиляда години,

целият ми живот, ще бъде като един ден.

Знам, че ако мога да живея хиляда години - Докторе, Пажич те вика.

Сега ще те чука в задника...

Няма, бе, повече му харесва свирката.

Другарю лейтенант, явявам се по заповед.

Искаш ли едно, Сиришчевич? - Не, благодаря ви.

Не бива да сме толкова официални.

Не, не, рано ми е. - Хубаво.

Заключи вратата. - Да заключа вратата?

Ситуацията е много преебана

и в този случай аз трябва да имам човек, на който да вярвам напълно.

Трябва да ми дадеш честна комунистическа дума, че нищо което съм казал тук...

Извинете, но аз не съм член на партията. - Как не си?

Ами не съм. - Защо съм си мислел, че си...

Добре. А ти мислиш ли, че си човек, на когото аз мога да разчитам?

Ами зависи. - От какво да зависи? Или си, или не си?

Ами зависи колко е опасно. Няма да позволя да загинете.

Нищо не е опасно, от тебе се очаква само да си мълчиш.

Умееш ли да мълчиш? - Ами умея.

Хайде сядай тогава тука.

Сега това, което ще видиш, никой никога не го е виждал.

Ясно ли е?

Не се страхувай.

Не разбирам за какво става дума... - Нищо, нищо. Гледай сега тук.

Какво?

Еба ли го, какво е, ти си доктора, ти ми кажи на мене.

Трябва да си измия ръцете. - Майната им на ръцете.

Тук боли ли? - Малко.

Сифилис, другарю лейтенант.

Сифилис?

Наистина ли? - Наистина.

Пичка му майчина.

Дали в последно време, миналите три седмици, да речем...

сте имали контакт с лица, както му казват "редовни сексуални навици"?

Курви! - Повече от една ли е?

Не имам предвид приятелите ми, когато ми се смяха, че съм отишъл с такъв кур.

Кога го забелязахте? - Тази сутрин.

Ходихте ли на лекар вече? - Бях, влязох и излязох.

И? Прегледа ли ви доктора? - Не. Да го еба, страх ме беше.

То не е и само една страх, Сиришчевич. Отивам там в амбулаторната, а те ме питат

"Къде ви е картона?" И като ми каза така, разтресоха ми се краката.

Трябвало в картона да ми стои, че имам сифилис. А аз очаквам преназначение.

Да, но това все пак е медицински картон, не е никакво важно досие.

Остави ти, всичко в крайна сметка отива на едно и също място.

А ти сигурен ли си, че това не е онази нова болест, която я казват по новините?

СПИН? - Да.

Не, не е.

Ти ще ме лекуваш. - Ама...

Колко трябва..? - Ама не става така то...

За сифилиса ли? - Да се махне...

Ами вижте, най-малко три седмици.

Трябва да ме оправиш по-бързо, човече, аз така пред жената не смея да се явя.

Мирно!

Другари войници,

ситуацията с тези наши военни действия, неочаквано се влоши.

Албанците са преместили свои части в нашата част от границата.

Пак ли?! - Извинявай, Паунович, казваш ли нещо?

Нищо, извинявайте, другарю. - Не, кажи го свободно.

Ако е нещо важно, да научим.

Не, другарю, мислех да кажа, че тези албанците, не живеят като нормални хора.

Нещо като да се забавляват, да ходят на кино, да свалят мацки, нещо такова.

Всичкото са им набези по границата.

Извинявайте, другарю лейтенант, но ми писна на кура от тях.

Сядайте.

И на мене би ми харесало, другари войници, да чукам мацки както Паунович,

ама те са там горе залегнали.

Ние сме 24 часа на мушката, чакайки да се случи.

Знаете ли вие, другари войници, че врагът никога не спи?

Е точно заради това и ние няма да се отпускаме.

Докато е такава ситуацията, няма да се напуска наблюдателната кула.

А всички отпуски за края на седмицата се отменят.

Ама другарю лейтенант, аз имам разписана отпуска за днес. Влака ми за Загреб...

Щом до сега не си тръгнал, няма и да отидеш. Сядай долу.

Има ли още въпроси? - Другарю лейтенант, до кога ще е това?

До следваща заповед.

От известната ми информация съдя, че ще продължи най-малко три седмици.

Тихо бе!

Ако така ще ви е по-лесно,

всичко, което важи за вас, важи и за мене.

Наредено ми е да не напускам границата цели 21 дни.

Единствено съм изпратил Сиришчевич да набави необходим санитарен материал.

А ние сега ще се приготвим за пълно бойно действие.

Това е граница. Твърдина, която трябва да строши зъбите на всеки надзърнал враг.

Мирно!

Другарю полковник, всичко е изпълнено.

Спри! Ти, който ми тъпчеш петуниите... Спри!

Аман бре! Майната ти!

Растенията произвеждат кислород.

Ако няма растения, не бихме имали и какво да дишаме!

Когато някой убие растение, това е посегателство върху човека!

Разбра ли!

Ето, съсипано е.

Да те еба в ушите преебани!

Хей, я млъкни малко!

Или поне затвори този прозорец.

Да го еба, нищо няма по новините и това е.

За кого? - За онези албанци, за които висим.

Оставаше и да ги коментират. Може да е такава ситуацията, че и идея да си нямаме.

Ако идея си нямаме, как ти знаеш за тях?

Момчета, моля ви, имайте някаква мярка.

Какво изобщо им обясняваш? - Сега ще им обясня. Хайде изчезвайте.

Може просто да не се коментират тези неща, за да не се въздигне народът.

Глупости. - Да му ебеш майката!

10 месеца се клатим по тоя баир, усрахме го целия, до сега ни един не видяхме.

Да, точно.

Някой от вас изобщо някога виждал ли е шиптар?

Аз! - В един магазин по случайност.

Като не го виждаш, не значи, че го няма. Може някой друг да го види.

Кой ще ми сипе едно? - Е това ми дойде достатъчно!

За 53-ти път от победата над фашизма и за 7-ми път откакто Тито не е сред нас

щафетата на младата смяна пристигна и в Косово, прекосила цяла Югославия.

Пренасяна от ръцете на пионери, работници и селяни, щафетата още веднъж ще изрази

увереността ни да продължим пътя на другаря Тито. Докато накрая не се върне

носена на ръце в ярославският стадион на народната армия...

Вземайте оръжието и марш навън!

И кой ви е казал да си сваляте каските?