Rise of the Footsoldier

Създаден по действителен случай

Филм на Джулиан Гилби

7-ми декември 1995 г.

Ало, приятел, пак съм аз. Звънни ми, когато можеш.

Взех да се притеснявам. Обади се възможно най-бързо.

Чао, приятел.

Настъпваше краят на една ера.

Но преди убийствата, изтезанията, побоищата и екстазито...

Преди тях беше футболът.

Именно от футбола дойде цялата злоба и омраза.

На онези трибуни...

Моята история започна от там.

НЕПОДОЗИРАН ВЪЗХОД

Само на 16, вече бях побойник, издигащ се в йерархията.

Бяхме за Уест Хям, а футболът, боят и чукането бяха всичко за нас.

В квартала ни всеки ядеше пердах. Видим ли те другаде, пак ще те бием,

защото уважението е всичко за нас. Навсякъде беше така.

Не че се опитвахме да променим света.

Просто търсехме още екшън.

Дами и господа, Бил Гарднър.

Един от тарторите на агитката, вдъхновение за всички ни.

Ето ти хубав и топъл чай, Бил.

Ето те и теб, Гарднър! Цяла година те чакам, мръснико!

Донеси ми още една чаша. Вземи и месен пай.

Въпреки насилието наоколо, винаги намирах време за дамите.

Отидох при едно пиленце и просто й казах:

"Ето те и теб, мила. Къде си била досега?"

Така се запознах с Карън... Прелестната Карън.

Венчахме се два дни след края на процеса ми в Тотнъм.

Бях там за противообществени прояви,

а на ергенското си парти се сбих, така че изглеждах за чудо и приказ.

Вече бях женен мъж, но любовницата ми беше футболът,

така че му отделях всеки уикенд.

Първият кръг за купата бе срещу Фулъм.

Да не повярваш, но се сбихме и куките дойдоха като по часовник.

Познайте какво последва: истинска улична война.

На следващия ден пресата пишеше, как само ИРА са по-опасни от нас.

Но какво ни пукаше? Просто си правехме кеф.

Карлтън, толкова е красива.

Естествено, метнала се е на мен.

Чу ли? Приличаш на баща си.

Ще те пречукам!

Започнахме да се наричаме МГК, Междуградска компания.

Понеже пътувахме с редовните линии, а не с организираните за фенове.

Обличахме се прилично, така че куките не ни забелязваха.

На път за мача с шибаните Манчестър автобусът закъса.

Шофьорът се опита да обясни, но Пол не го интересуваше.

Стигнахме за второто полувреме при шибаното 0:4 за противника.

Говори на английски, гадино. - Връщайте се откъдето сте дошли!

Нахални келеши! Да хванем копелетата!

Върнете се, отрепки! Ще ви пречукам!

Прецакаха ни, мамка му!

Хванахме се на най-стария номер.

Пали!

Давайте!

Хайде!

МГК! МГК!

Всичко наред ли е, скъпа?

Изглеждаш ужасно, Карлтън.

"Червена армия"? Пълни смешници са.

Шибани манчестърци.

Прекара си добре, нали? - Да, пречукахме ги. Класика.

Бях пълен идиот. Момичето наистина ме обичаше,

а за последно бях казах "Обичам те" на Еди след пет бири в Кънинг Таун.

Появи се шанс за работа и я приех. Нощен клуб търсеше охрана.

Имаха проблеми с местните и им трябваше някой по-здрав,

който да успокоява страстите.

Стремя се да създам приятна обстановка.

За начало, запомни, че мацките не бива да чакат на опашката.

Всеки започва да харчи, ако види хубава мацка.

Слушаш ли ме, Карлтън? - Да.

Устройват ли те 40 паунда на вечер?

Някои опитваха да мамят, но всеки си получаваше заслуженото.

Ако си дошъл за питие и гаджета, нямаш проблем.

Но ако си тук по друг повод, ще срещнеш юмрука ми отблизо.

Върнеш ли се с дружките си, ще използвам метална тръба.

Ако хвана някой да перверзничи, не се колебая да му надупча задника.

Когато идват да се правят на мъже, трябва здраво да ги накажеш,

за да не пробват отново. Може да звучи жестоко,

но в моя свят милостта е слабост.

Трябва да поговорим. Двама от охраната не стават.

Губя над 200 паунда седмично, а само ти се справяш.

Какво имаш предвид? - Охраната става твоя грижа.

Махни тези двамата и доведи твои хора.

Ще взимаш повече, но и отговорността ще е по-голяма. Е?

Прецаках колегите и доведох приятели от агитката.

Те можеха да се оправят, а и им трябваха пари.

Така можехме да съчетаем полезното с приятното.

Заповядай, миличък. - Благодаря, скъпа.

Но трябва да тръгвам. - А как ти се струва

да отидем в колата ти и да си поиграя с оная ти работа?

Какво можех да сторя? Тя предложи, а не исках да я обидя.

Какво става тук?

Къде отиваш? - Къде беше досега?

Бях на работа.

Обадих се, тръгнал си преди 2 часа.

Колата прави проблеми. - Пак ли?

Да. - Карлтън, да беше измислил нещо.

Какво намекваш?

На теб говоря.

Да беше измислил оправдание.

Не си ли струвам?

Дори не си правиш труда да се криеш от мен.

Какво да крия?

За начало аромата на парфюма й или използваните презервативи,

които намирам в колата преди да закарам Карли на ясла.

Отвратително е, Карлтън. - Защо изобщо започна?

Защо започваш преди още да съм влязъл вкъщи?

Приключихме, Карлтън. - Моля?

Искам развод.

Не можеш да го направиш.

Знаеш ли?

Или ми помогни с куфарите, или иди при някоя от кучките си.

Така приключи всичко между нас.

Гостувахме на Арсенал.

Седнах отпред и се озовах в компанията на пълни нещастници.

Женчовците бяха прекалили снощи

и не бяха готови за това, което ги очакваше.

Това са шибаните фенове на Милуол! Ставайте всички!

Ставайте! Трябва да смачкаме копелетата!

Елате ми, шибани чекиджии!

Хайде! Мърдай!

Животът те задължава да продължиш напред.

Научаваш каквото можеш и продължаваш.

Обикалях стадионите повече от десет години.

Дойде времето да се оттегля достойно.

Без това полицията затегна примката.

Засилиха контрола, а ситуацията стана смешна.

Имаше повече ченгета, отколкото фенове.

Вече не те пляскаха по ръката, а раздаваха дългогодишни присъди.

Беше идеалният момент да се оттегля.

Чух добри думи за теб, Карлтън.

Това заведение беше същинска дупка преди.

Така е. - А виж го сега.

Нещата се промениха в положителна насока.

Защо не разчистиш и моето заведение? - Какъв е проблемът?

Стана бърлога на безделници, но се надявам да го промениш.

Искам пак да е като през 80-те: костюми, куфарчета, хубави жени.

Ще ти дам картбланш, синко.

Проблемът беше, че от агитката нямаше достатъчно надеждни хора.

Трябваше ми свежа кръв и знаех къде да я намеря.

Във фитнеса на Талбът нямаше случайни хора.

Там тренираха най-здравите копелета в Източен Лондон.

Основавам охранителна фирма и търся хора.

Работи се пет дни в седмицата. - Ще се пробвам.

Искате ли още?

Искам си парите до другата седмица.

Направи ме да изглеждам като идиот пред шефа!

Всеки път прецакваш работата! Пълен неудачник си!

Ти си нещастник! Ще извикам хора и ще те пречукаме!

Мъртъв си! Извикай колкото искаш!

Имам работа за теб.

Как сте, момичета? - Върви по дяволите.

Казвали са ми, че човек е добър колкото добри са околните му.

За да работиш при мен, трябваше да си наистина печен.

Пуснете ме, нещастници!

Какво правите?

Скоро разбрах, че мога да печеля не само с охрана на барове.

Мускулите бяха от полза при охрана на транспорт и наркосделки.

Плащаха ни, за да се уверим, че всичко ще свърши добре.

Никой не се свенеше да отделя 10% за охрана.

Стана изгодно да работиш при мен, но наглеждането остана на заден план.

Хората започнаха да ме търсят за по-различни услуги.

Да започнем оттук.

Мамка му!

Добра работа.

Феноменът рейв музика остана в историята

като значим колкото зараждането на рокендрола, пънка, метъла.

Всичко започна с хауса в края на 80-те.

Младежите правеха масови партита във фабрики, складове

и всевъзможни хамбари. Ако си фермер,

на сутринта ще си помислиш, че совалка е минала през полето ти.

Ние за какво сме тук? Сякаш сме на мач на Милуол и Тотнъм.

Няма ли да сритаме някого? - Заради екстазито е.

Когато го вземат, стават любвеобилни.

Чу ли се с Джон и Тери? Как е отвън? - Всички влизат без проблеми.

Все едно да си издам разрешително за печатане на пари.

Ако ще продаваш, поне го прави тайно.

За любовта няма тайни.

Както и за мен. Или изчезвай, или аз ще те изхвърля.

Ясно ли е? - И на теб ти трябва хапче.

Много си напрегнат. Имаш едно за моя сметка.

Шегуваш ли се? Не взимам наркотици. - Това не е наркотик, приятел.

Това е любов. Не казвай, че не правиш любов.

Знам я аз шибаната ти любов. Добре тогава. Ще пробвам едно.

Да не съм те видял да продаваш тук повече.

Защо пък не?

Всичко наред ли е, Карл? - Взех едно от онези хапчета.

Или трябваше да взема, или да шамаросам хлапето,

но днес съм в добро настроение и го пуснах.

И как е? - Пълен боклук, няма ефект.

Нищо не усещам.

Още не усещам нищо.

Така ли?

Да, пълен боклук.

С теб се знаем отдавна, Еди. - Така е, приятел.

Честно казано, ти си ми като брат. - Така си е, приятел.

По дяволите, Еди! Обичам те!

Не издържам тук, приятел. Слизам да потанцувам.

Беше невероятно.