The first 144 lines.
Лъки?
ФБР
Стой на място!
- Пазиш запалката на баща си, а? - Да.
Добре ли си?
- Попитай ме пак утре. - Стига, недей така.
Трудното мина, успяхме.
Не знам, нещо ме съмнява.
- Подозрителна си по природа. - Това не значи, че греша.
Виж какво.
- Всичко върви по план. - Докато не тръгне накриво.
Знаеш ли какво мисля?
Сещаш ли се?
Избий си го от главата.
Сигурно си прав.
- Какво ти шепне? - Че има нещо, което ми убягва.
Погледни ме.
Това вече не ти е нужно.
- Благодаря ти. - За какво?
Че си до мен.
Джон ти е баща, а ти си ми съпруга.
Нали така?
Нали?
- А и Щатите са бита карта. - Поне за нас.
Махаме се.
- Хайде, обличай се и да слизаме долу. - Аз съм облечена.
- Ти не си. - Вярно, изглеждаш страхотно.
- Пет минути. Ще ми вземеш ли часовника? - Да.
- Давай. - Добре.
- Хайде! Да се вречем отново. - Майната му, добре.
- Ще удариш ли едно? - Включвам се.
- Брой. - Три, две, едно.
И хоп!
Жестоко!
Хайде сега, десетка…
Хайде, бързо.
Забравих си чашата… Не, не!
Красиво е.
Наистина.
- Видя ли онова… Не гледай! - Съжалявам.
Готова ли си?
- Благодаря. - Добре го изигра.
Както аз виждам нещата,
ще се усетят, че парите ги няма, най-рано утре в 9 ч.
Дотогава вече ще летим над океана.
Това значи, че остават шест часа от стария ни живот.
Хубав беше, но бъдещето ще е още по-хубаво, мадам.
За миналото.
За миналото.
Давай!
- Боже, Кари. - Браво.
- Като едно време. Нали ти казах? - Да.
- Още като слязохме. - Че ще се напием, да.
Кари?
Мамка му. Кари?
Кари?
Кари.
Трябва…
- Добро утро, аз съм агент Ранд. - Добро утро.
Ще претърсим щателно хотела.
Всеки клуб, всеки бар, всяка игрална маса,
всеки ресторант, спа център и магазин.
Да вървим! И да се проявим.
Да ги изкараме от дупката им. И без употреба на оръжие. Искам ги живи.
- Да сте виждали тези хора? - Познати ли са ви?
В Южна Калифорния семейство е в неизвестност
и е обект на общодържавно издирване от страна на ФБР.
Кари Мастърсън и Лусиана Армстронг са обвинени в кражба на милиони долари,
изчезнали преди две години в мафиотска схема с биогориво.
Източници твърдят,
че двамата са се измъкнали с над десет милиона долара в брой,
останали неоткрити при разбиването на престъпната група,
която вероятно е ощетила държавата с над 200 милиона долара.
Все още не е ясно как семейната двойка се е сдобила с парите,
които ФБР се опитва да открие вече повече от две години.
Властите молят за помощ в издирването на бегълците.
Г-н Бар, специален агент Ранд, говорихме по телефона.
- Да, агент Ранд. - Това е агент Крус.
Осигурете му достъп до охранителни камери,
лицево разпознаване, всичко от последното денонощие.
Има ограничение за такъв софтуер.
- Кой каза? - Щатът Невада.
Използва се само за разпознаване на известни измамници в игрални зали…
- Или при престъпления в казина. - Наясно сте.
- Крус. - Да, госпожо.
Искам записите от камерите.
Всичко от 16 ч. вчера. До пет минути да знам номера на стаята.
Ако г-н Бар или негов служител създават проблеми,
затворете го в микробуса с белезници.
- Слушам. - Благодаря, господа. Готови ли сме?
- Къде са униформените? - Оглеждат казиното.
- А ти? - Следвам те по петите, шефке.
- Явно са тръгнали набързо. - Да, но нейните неща още са тук.
А неговите - не.
Тръгнал е сам.
Стратегическа раздяла или разрив?
Знам само, че него го няма и парите липсват.
Мейсън, чуваш ли?
На етажа съм, никой не я е виждал.
- Крус? - Още нищо.
Момент, тази камера, увеличи.
Спри.
Отпреди пет минути е.
- Дай записите от всички камери на етажа. - Откри ли нещо?
Не съм сигурен, но камериерките не носят качулки.
Идвам. Хайде.
Мамка му.
Г-н Бар, колко са изходите?
Главният и по един вдясно и вляво. Общо три.
- Това е тя. Дръжте я! - Хей, ти!
Момичето е на игралния етаж. Затворете всички изходи.
Дръпнете се!
Гейтс.
Лъки!
Гейтс, при залата, виждам я.
Да сте виждали червенокосо момиче? С потниче.
По дяволите.
- Какво става? - Само секунда.
Огромно е.
- Какво има натам? - Товарна рампа.
- Отворете. - Нямам ключ.
- Намерете веднага. - Момент.
При товарната рампа съм, трябва ми ключ.
Господине, помогнете.
- Добре ли сте? - Да…
Но приятелят ми става гаден, като пие.
- Да повикам ли полиция? - Не.
Но ако ме измъкнете, много ще ми помогнете.
Моля ви.
Само да приключа и ще ви закарам на сигурно място.
Благодаря.
По-бързо…
Сега го носят.
Хайде…
Хайде.
По-бързо, по-бързо!
Тя дали още е тук?
Абсурд.
Искам да свършиш нещо за мен.
За нас.
Не може да бъде.
Лесно стана, прибирах по малко дълго време.
Много дисциплинирано.
- Тя знаеше ли? - Беше изцяло моя работа.
No comments yet. Be the first to leave one.