Autumn's Concerto / Next Stop, Happiness (下一站，幸福 / Xia Yi Zhan, Xing Fu)

Такъв съм! Искам ли нещо, не се отказвам.

Това включва и човека, за когото ме е грижа.

Човекът, когото И Циен смята за специален, е синът на г-жа Фан.

Значи, ако имам пари, можеш да се съблечеш?

Какви ги говориш?

Стига си се преструвала!

Пусни ме! Помощ!

Какво правите?

Тя се опитваше да ме съблазни.

Каза, че ако й дам пари, ще си легне с мен.

Аз, Лин Ли Ся, нямам нищо общо с теб!

Откакто е създаден университетът, при неразрешим казус,

свикваме Трибунала на истината.

Ще участвам!

Ако съм до теб, няма да загубиш.

Гарантирам ти, че Жен Гуан Си и Лян Му Чен ще бъдат съсипани.

Открих IP адреса, от който са изпратени снимките.

Чан Ай Ли. Значи е била тя.

Коя е Лян Му Чен? Как успя да промени Гуан Си?

От теб се иска само да ми вярваш.

Независимо как…

аз ще спечеля тази битка.

Леля сигурно е бясна.

По-добре да не влизам.

Добре, тогава сам ще говоря с нея.

Искам да говоря с теб относно Трибунала утре.

Надявам се, че ще помогнеш на Му Чен.

Не мога да повярвам, че мислиш така за нея.

Ако те удари просветление и виждайки някое малко коте,

изведнъж се сетиш каква ти е Му Чен, и ненадейно решиш да й помогнеш…

Обади ми се.

Му Чен.

"За леля"

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

ЕСЕНЕН КОНЦЕРТ

= Епизод 4 =

Ай Ли, направих много за теб. Заслужавам награда!

Награда? Я стига!

Трябваше да се погрижиш за Гуан Си, а накрая набиха теб.

Сега трябва да крия записа от камерата.

Въобще не ми споменавай за "награда".

Мъже като теб ми идват в повече.

Какво правиш тук? Загуби от Жен Гуан Си.

Това да не е сбирка на загубеняци?

Загубил си на леда!

Ти си загубил гаджето си!

Хора, като мен, прецакани в любовта, пасват идеално на атмосферата.

Какво правиш? - Не се ядосвай, Дългуч!

Какво ще кажеш да бъдем приятели?

Нали и двамата мразим Гуан Си?

Напусни! Не ти вярвам.

Полиция! Не мърдайте!

Вие тримата - станете! Стойте мирно!

Наркотици! Толкова млади, а вече се друсат.

Г-н полицай, ние не… - Млъквай!

Кой ти е позволил да седиш? Ставай!

Не мърдай!

Отвори си чантата.

Какво зяпаш? Ела тук!

Наркотици! - Невъзможно!

Как се е озовало това в мен?

Стига приказки! Само вие двамата сте чисти,

но въпреки това ще трябва да дойдете до управлението.

Те имат наркотици, не ние! Защо да ходим до управлението?

Откъде да знам дали вече не сте ги взели?

Както и да е, идвате в управлението за изследвания.

Стига приказки!

Какво стоиш там? Ела тук.

Вижте се! Големи момчета, а нищо добро не можете да свършите.

Толкова сте млади, а вече сте зарязали учението.

Като ти кажа бягай - хукваш! - Какво?

Бягай!

Вие четиримата, не мърдайте! Стойте!

Защо бягаме? Ние нямаме наркотици. - Тогава какво правим с тях?

Естествено, че ще бягаме.

Съжалявам.

Така ще е по-бързо.

За първи път ме носят на ръце. Забавно е.

Къде са? Изчезнаха толкова бързо.

Отиде си.

Съжалявам.

Доста потичахме. Добре ли си?

Добре съм. Само малко се изморих.

Искаш ли да дойдеш при мен довечера?

Ли Ся, излизам за малко.

"Лельо, това е единственият начин, по който мога да поговоря с теб.

Моля те, прочети писмото до края.

Заради това, че ме изгони…

Не съм ти ядосана, нито те мразя.

Няма да се оплаквам, че ме разбра погрешно.

Ядосвам се само на себе си.

Много неща искам да ти кажа

а сега, когато сме разделени,

искрено съжалявам, че не съм ти ги казала.

Майката, която ме е родила, е напуснала този свят твърде рано.

За мен "мамо" е само дума, свързана със стара снимка,

която татко ми показваше.

За мен ти си моята майка.

Тази, която е била до мен и е правила всичко, което една майка прави.

Това си ти, лельо."

Му Чен, спомняш ли си как ти каза татко да се обръщаш към леля?

Викай й "мамо".

"Спомням си, че на спортните празници в началното училище,

ти участваше с мен в семейните състезания.

Веднъж паднах и загубихме.

Въпреки, че не спираше да ме гълчиш,

ти се погрижи за раната на коляното ми

и се притесняваше да не остане белег.

В гимназията ме избраха да държа реч по време на завършването.

Каза ми, че няма да дойдеш, защото си заета, но аз те видях.

От бързане беше забравила дори да си свалиш престилката.

Скри се отстрани и плака тайно."

Още помни.

Как може да има такова дете?

"Ти си тази, която ми разкри тайната на момичетата,

когато стават жени.

Научи ме да плета.

Винаги изтупвахме юрганите заедно.

Хващахме ги от двете страни и хубаво ги изтръсквахме.

Но сега вече не съм до теб.

Вече не мога да ти помагам.

Затова заших връзки от двете страни на юргана,

за да можеш и сама да го тупаш.

Така, дори да е тежък, ще го завържеш и ще се справиш,

дори без моята помощ.

Юрганите ще са пухкави, така, както ги харесваш.

Съжалявам, че те ядосах.

Извинявай,

мамо.

Му Чен"

Безсмислено е да го казваш сега. Станалото не може да се върне.

Му Чен.

Прибирай се.

Ще отида до адвокат Лин, за да репетираме изслушването утре.

Няма значение дали леля ще ни се обади преди делото.

Единственото нещо, което би ме натъжило, ако загубим,

е, че въвлякох теб и останалите в това.

И че до края на живота си, леля ще мисли, че съм виновна.

А мнението на останалите за мен… въобще не ме интересува.

Независимо какво се случи, ти ще останеш до мен.

Права ли съм?

За първи път от много години чувствам, че някой ме защитава.

И за първи път чувствам, че някой ме уважава.

Жен Гуан Си,

благодаря!

Каза, че няма смисъл от думата "съжалявам".

Същото е и за думата "благодаря". Няма смисъл просто да се каже.

Как ще ми се отплатиш?

Какво ще кажеш, ако спечелим утре,

да ти сготвя нещо вкусно?

Нещо вкусно…

Само това?

Ти си имаш всичко, а аз умея само да готвя.

Така ще ти благодаря. Но ако не искаш, няма проблем!

Разбира се, че искам. Само да не се отметнеш!

Като свърши Трибунала, ще чакам гощавката!

Госпожице, искате ли нещо за вечеря?

Не. Имам гост.

Каквото и да става, не ме притеснявай. Ясно?

Какво правиш?

По невинния ти вид не личеше какъв си палавник.

По-нежно. Боли.

Честно казано, мисля, че се заблуди.

Какво имаш предвид?

Какво правиш? Не пипай нещата ми.

Ти си откраднала записите от охранителната камера

и си разпратила СМС-а до всички, нали?

Трябва да е още на компютъра ти.

Защо го направи? Какво печелиш от това?

И какво от това? Развържи ме!

Г-жо Уон!

Ти долу, помогни ми!

Г-жо Уон, помощ!

Оглуша ли?

Г-жо Уон! Помощ!

Млъквай!

Каква е паролата? - Да не мислиш, че ще ти кажа?

Разкарай се!

Това не е кашон, селяко, компютър е!

Г-жо Уон!

Махам кабела и вземам целия компютър. Някой "гражданин" ще разбие паролата.

Стига си крещяла! На лелката не й пука за теб.

Загубенячка!

Крадец! Как смееш?!

По дяволите!

Оттук.

По дяволите!

Какво има? Защо ме гледаш така?

Просто днес изглеждаш различно.

Така ли? Вероятно от липсата на сън, заради симулациите с Лин,

очите ми са малко изморени. - Не.

Просто изглеждаш пораснал.

За първи път искам да защитя някой,

разчитайки само на себе си.

Ту Йе, взе ли го?

Да. Копирала е записа от камерата на лаптопа си.

Обаче не мога да вляза. Отивам при Бин,

за да разбие паролата и да направим копие.

Побързай. Това е важно доказателство.

Няма нужда да ми го казваш.