Ten Minutes Older: The Trumpet

25.000

Road Sales представя

Първо да проверим съвпада ли тоналността.

Сега разбрахте ли. Как се изчерви...

Чудесно. Да започнем отначало.

10 минути старинна музика композирана от Пол Инглишбай

10 минути старинна музика изпълнена от Хю Масекела

Режисьори:

АКИ КАУРИСМАКИ

ВИКТОР ЕРИС

ВЕРНЕР ХЕРЦОГ

ДЖИМ ДЖАРМУШ

ВИМ ВЕНДЕРС

СПАЙК ЛИЙ

ЧЕН КЕЙГ

"Вечността е река

и буен поток на вечно пораждане.

Едва-що се е появило нещо, и вече е отнесено

и друго минава пред погледа, за да изчезне."

Марк Аврелий "Към себе си"

/превод от старогръцки Богдан Богданов/

С 10 МИНУТИ ПО-СТАР Тромпетът

АКИ КАУРИСМАКИ

"За кучетата няма ад"

И не лягайте пак на релсите.

Влакът закъсняваше, бях задрямал.

Кога заминава влакът за Москва? - След половин час.

Бързият влак пристига...

...приятно пътуване.

Здравей. - Нямаше те на работа.

Нямам време. Изскочи нещо. - За теб?

Добив на нефт, в Сибир. - А това?

Имаме общ бизнес.

Ще ти продам моя дял. Трябват ми пари за път.

Няма да ти платя много. - Спешно ми е.

Разбирам. - Няма да замина сам.

Искам да се оженя, но тя още не знае.

Ще зарежеш всичко заради своята страст?

Заради любов.

Заминавай, щом си решил.

Бренди.

Отдавна не съм те виждала. - Съзнателно те избягвах.

Защо? - Не можех да се реша.

Трябва да се връщам на работа. - Ела с мен в Сибир.

Кондукторът, като "капитан на кораб", ще може да ни венчае.

Сериозно ли говориш? - Нали ме познаваш.

Няма да дойда. - Защо? - Не мога без пръстен.

Времето ни е кът. И жените също са кът. Да побързаме.

Два пръстена. - Годежни или венчални?

Венчални.

За Сибир. - По-точно? Сибир е огромен.

За нефтените полета. - Там е пълно с такива места.

За Иркутск. - До Москва, и там ще се прехвърлите.

Има влак в 9:12 ч. Колко билета? - Два билета.

За трета класа. - Няма. Купе или спален вагон?

Купе. Колко ви дължа? - Седемстотин.

За какво се замисли?

Няма ли да седнеш до мен?

Гледам. - Какво?

Дали е още там. - Кое?

Родината.

ВИКТОР ЕРИС

"Линия на живота"

Луис...

"Нова Испания" "Свастиката е вече на границата"

"РАЙ" Хавана, Куба

По-бързо!

По-бързо!

Детето умира!

Детето умира!

Тихо, рожбо, спасихме те.

Тихо, радост моя.

Искаше да ни напуснеш преждевременно...

Ножици.

Успокой се, миличко, вече всичко е наред.

Сладурчето ми. Видя ли, всичко се оправи.

Ето го и твойто чедо ненагледно.

Луисин, защо искаше да ни напуснеш? Защо?

Момчето ми.

Спи спокойно, ангел мой...

всички бдим над теб...

Личицето ти бяло...

изпълва ни с радост...

Луисин

28 июни 1940 година.

ВЕРНЕР ХЕРЦОГ

"С 10 000 години по-стар"

Бразилия, необятните простори на Амазонската джунгла.

В затънтено отдалечено място живее мистериозното племе Уру-Иу,

което дълго време не допускало външни хора на територията си.

През 1981 г. било открито и това тайнствено племе.

Изчезва и последната загадка в историята на човечеството.

На земята вече няма останали неизследвани места и народи.

Златотърсачите се втурват към тези новооткрити територии.

Тогава бразилската агенция по индианските въпроси решава,

че техни представители трябва първи да встъпят в контакт.

Организира се експедиция с участието на британски

и бразилски снимачни екипи.

След няколкоседмично пътуване експедицията достига

до изоставен лагер на индианците.

В знак на мирните си намерения те им оставят подаръци.

Изведнъж членовете на експедицията забелязват, че са обкръжени от индианци.

След няколко дни индианците решават да ги нападнат.

Бразилският оператор, избягвайки летящите стрели,

успява да заснеме един от нападателите.

По-късно бил разпознат като Тари, предводител на воините от племето.

Индианците временно се оттеглят.

Това са отровните им стрели.

След седмица Уру-Иу отново започват да се приближават.

Скритата камера е запечатала първият контакт.

Тези хора не познавали метала и живеели сякаш в Каменната ера.

Ето го и Тари, надушващ опасност навсякъде.

А това е Вапо - по-големият брат на Тари.

И двамата не подозират, че в тази минута се пренасят хиляди години напред.

Но това се оказва крачка в бездната.

Индианците ги очаквала мрачна съдба.

В продължение на година повечето измряли от шарка

и простудни заболявания, които се оказали смъртоносни за тях.

Прескачайки хиляди години,

организмът им не успял да развие необходимия имунитет.

20 години по-късно ние решихме да издирим последните останали Уру-Иу.

Придружаваше ни бразилският оператор Висенте Риос,

същият, който бил атакуван по време на първия контакт.

Индианците ни определиха среща извън пределите на резервата.

Сега те вече са ваксинирани срещу болестите на обкръжаващият ги свят.

А това е Тари днес. Дълги години вече страда от туберкулоза,

лекува се в града Порто-Велио.

С него е и брат му Вапо.

Маоро Оливейра е единственият бял, владеещ езика на Уру-Иу.

Индианците разказват как са изработвали стрелите си

без помощта на метал.

Изрязвали ги от парчета дърво с помощта на зъб от местен гризач.

А така добивали огън.

Индианците ужасно се плашели от огъня, получен чрез запалка.

За последните няколко години индианците вече са запознати

с телевизията, автомобилите и големите градове.

Но реакцията им на тези неща е непонятна.

Тари разказва, как веднъж го отвели някъде

със самолет за да го лекуват.

Трудно им е да разберат смисъла от часовниците,

макар, че знаят за движението на слънцето и фазите на луната.

Настоящето не ги интересува толкова, колкото миналото.

И двамата обичат да си спомнят за онова славно време,

когато индианците водели война срещу белите хора.

Тари ни показва как се завръщал у дома

след поредния си войнствен поход.

В песента си описва как ранил един човек

и имитира виковете на своята жертва.

Тари не си довършва историята, чувства се отпаднал заради болестта,

и разказа се продължава от Вапо.

Той пее как нападнал заселници, строящи колиби

на индианска територия.

Вапо убил родителите пред очите на детето им.

На развален португалски имитира плача на детето

и виковете на възрастните.

Имали са обаче и по-приятни срещи.

Веднъж и двамата правели секс с бели жени.

Сега разказват

как правели орална любов.

Тари казва, че жените били солени на вкус.

Какво ще стане с племето Уру-Иу? Тари не храни никакви илюзии.

Неговият племенник Паоло е типичен представител на младото поколение.

Срамува се от дивите си събратя,

мечтае да замине за големия град и да стане истински бразилец.

Предпочита да говори на португалски.

Съдбата на Тари е напълно очевидна.

Той знае, че за него и неговото племе, времето е свършило.

ДЖИМ ДЖАРМУШ

"Нощ в караваната"

Кейт, обади се, къде сте? - Тръгнахме си...

тя има нужда от почивка. - Ясно, почивка 10 минути.

Вече сме до караваната. Край. - Прието.

Добре, сега си отдъхни, след малко ще те извикаме.

Добре. Благодаря, момчета.

Здравейте, как сте? - Добре.

Успях да оправя превключвателя на радиатора. Приключих вече.

Усеща се вече топлината. - Благодаря.

Влезте. - Наред ли е всичко? Почивай си.

Дони ще ти донесе всичко, което поискаш. Имаш 10 минути.

Моля те, остани така, не се събувай. - Добре, благодаря.

Ало. Здравей. Как си?

Какво? Да, в почивка съм, имаш късмет.

Това е моето CD, в караваната има CD плейър.

Не, някакъв тип ми пее серенади.

Знам.

Всичко върви добре.

Мислех, че ще приключа бързо с това, но не стана така.

Знам.

Да, следващите дни ще съм плътно заета за всички сцени.

Не знам. Ще се прибера, ще си измия косата, ще поспя малко и отново на работа.

Момент. Влезте.

Само ще проверя прическата. - Добре. Извинявай, какво?

Сериозно? Хареса ли ти?

Не, а говори ли с него? - Идеално е. Благодаря.

Не, не знам. Тази седмица ще трябва да свърша това-онова.

Глупаво е, но заради рекламата не искам да говоря предварително.

Не знам, направо тръпки ме побиват.

Да.

Така ли? Момент. Да?

Само да проверя микрофона. - Добре.