Crash

ДЖЕЙМС СПЕЙДЪР

ХОЛИ ХЪНТЪР

ИЛАЙЪС КОТЕАС

КАТАСТРОФИ

Участват още: ДЕБОРА КАРА ЪНГЪР

РОЗАНА АРКЕТ и др.

Музика: ХАУАРД ШОР

Оператор: ПИТЪР СУШИЦКИ

ДЕИВИД КРОНЪНБЪРГ

По романа на Дж. Балард

ДЕИВИД КРОНЪНБЪРГ

Някой да е виждал Джеймс Балард, продуцентът на шедьоври?

Джеймс? Тук ли си?

Ще имаме ли близък план?

Да, разбира се.

Ще дойда след минутка.

Къде беше?

В хангара за самолети.

Можеха да ни изненадат.

Свърши ли?

Не.

А твоята монтажистка? Тя получи ли оргазъм?

Прекъснаха ни.

Трябваше да се върна на снимачната площадка.

Горкичкият!

Може би другия път.

Може би другия път.

Каква пустош!

Това служи за болница към летището.

Тази зала е за жертвите на катастрофи. Пазят им легла.

Ако катастрофирам по време на урока по пилотиране,

ще се събудиш до мен.

Скоро ще станеш.

Те искат да проходиш.

Съпругата на човека, който загина, е лекарка.

Д-р Елън Ремингтън. И тя е тук. Като пациентка, разбира се.

Може би някой ден ще я срещнеш по коридора.

А мъжът й какъв е бил?

Инженер-химик в хранителната промишленост.

Къде е колата?

Отзад, на паркинга за гости. - Какво?

Докарали са я тук? - Не твоята. Моята.

Твоята е куп ламарина.

Полицията я закара на паркинга за катастрофирали коли.

След пороя от информация за ужаса по пътищата,

човек изпитва облекчение,

когато попадне в истинска катастрофа.

Д-р Ремингтън?

Джеймс Балард?

Пътна злополука?

С това ще се занимаем друг път.

Предните гуми и моторът са влезли в купето,

пробивайки пода.

Върху предния капак имаше още кръв,

която се стичаше по улеите на чистачките.

Безброй капчици бяха напръскали седалката и волана.

Арматурното табло се беше извило навътре така,

че стъклата на приборите се бяха пръснали.

Купето беше смачкано.

Покрито с прах, стъкла и парчета пластмаса.

Калъфите на седалките бяха мокри

и изцапани с кръв и други телесни течности.

Трябваше да идеш на погребението.

Много исках.

Колко бързо погребват мъртвите!

Би трябвало да ги оставят на мястото месеци наред.

А жена му - лекарката? Ходи ли да я видиш?

Не.

Трудно ми е.

Чувствам я твърде близка.

Не ми харесва, че искаш пак да караш.

Ако вися още на този балкон, ще се превърна на цвете в саксия.

Как ще успееш да шофираш?

Та ти едва ходиш.

Трафикът се е увеличил.

Сякаш има три пъти повече коли, отколкото преди катастрофата.

Трябва да ида на работа.

След подобно нещо не можеш да погледнеш кола, да не говорим за шофиране.

Търся колата на Чарлс. Няма я.

Може полицията да я е взела. - Казаха ми, че е тук.

Тази ли е вашата?

Ще си скъсате ръкавицата.

Не биваше да идвам.

Странно е, че полицията го допуска.

Останах с впечатлението, че сте тежко ранен.

Не искам тази кола.

Шокиращо е, че трябва да платя, за да я претопят.

Да Ви закарам ли?

Макар и странно, отново карам.

Не ми казахте къде отиваме. - Така ли?

На летището. - Заминавате ли?

Още не. Според някои дори съм закъсняла.

Смъртен случай при лекар не прави добро впечатление.

За успокоение на пациентите ли носите бяло?

Ако искам, и кимоно ще облека.

И защо на летището? - Работя в имиграционната служба.

Искате ли цигара? - Не.

В болницата пропуших.

Не е много умно.

Какво движение!

Няма да издържа. - И с всеки ден става все по-зле.

Когато напуснах болницата,

изпитах чувството, че всички тези коли се събират

по тайнствена причина, която ми убягва.

Имах усещането, че колите са десет пъти повече от преди.

Може би си въобразяваме?

Купили сте същата кола, същият модел...

Дори цветът.

Намираме се до паркинга на летището.

По това време няма да има никого.

''Не се бой, този тип ще ни види.''

''Не се бой, този тип ще ни види.''

Това са последните думи на младата холивудска звезда Джеймс Дийн,

докато летял със състезателното си Порше 550 ''Спайдър''

за среща със смъртта

по едно пусто калифорнийско шосе с две платна.

Шосе 466.

''Не се бой, този тип ще ни види.''

Годината е 1955-а.

Денят - 30 септември.

Часът... сега.

Ето я и главната звезда в спектакъла.

''Малкият негодник'' Поршето на Джеймс Дийн.

Той му дал своето име

и състезателният му номер 130 е изписан отгоре.

Струва ми се, че го познавам.

Казва се Воган. Заговори те в болницата.

Мислех, че е медицински фотограф.

Че снима катастрофи. Обсипа ме с въпроси.

Работеше като програмист в системата за пътен контрол.

Не знам какво работи сега.

Другата звезда -

бившият състезател и каскадьор Колин Сийгрейв.

Той ще шофира копието на колата на Джеймс Дийн.

Не ме губи от поглед.

Не бой се.

Аз ще изпълнявам ролята на механика на Джеймс Дийн - Ролф Удрих,

изпратен от заводите ''Порше'' в Германия.

26 години по-късно той също загива при катастрофа в Германия.

И третият, и в известен смисъл - най-важен персонаж,

студентът Доналд Търнъпсийд,

в изпълнение на каскадьора Брет Траск.

Брет Траск!

Търнъп се прибира във Фресно за уикенда.

Джеймс Дийн е на път за Салинас по повод състезание.

Това е град в северна Калифорния.

Срещата им ще продължи само един миг.

Но този миг ще роди легендата.

Забележете, че не носим нито каски, нито предпазни средства.

Колите ни нямат колани.

Животът ни е в ръцете на талантливите ни пилоти

и така ние ви предлагаме абсолютна автентичност.

Да започваме. Готови сме.

Фаталната катастрофа на Джеймс Дийн!

Ранени ли са или играят? - Не знам.

С Воган човек никога не знае. Това е неговото шоу.

Ролф Удрих е изхвърлен от Поршето...

...и прекарва една година в болница...

...докато се възстанови.

Откриват Доналд Търнъпсийд блуждаещ и в шок, но - невредим.

Джеймс Дийн умира със счупен врат и намира безсмъртието.

Какво има?

Дръж ме, не мога да стана, вие ми се свят.

Познавам този Сийгрейв. Мисля, че е пострадал.

Разпръснете се!

Как си? - Добре.

Какво стана? - Удари си главата. Сега залита.

Полицията защо се интересува от вас?

Не е полицията, а - Министерството на транспорта.

Тъпанари! Дори не знаят кои сме.

Преиграх ли? ''Джеймс Дийн умира и намира безсмъртието.''

Не можах да устоя.

Господи! Какво е станало?

Полегни.

Играха катастрофата на Джеймс Дийн. Всичко мина добре,

но на връщане получи световъртеж. Сигурно е от удара.

Свикнали сме му.

Сийгрейв...

Иска ми се да обсъдим

катастрофата на Джейн Мансфийлд.

Бихме могли да направим обезглавяването,

главата й, отрязана от предното стъкло.

И кучето й на задната седалка.

То също е умряло. Всичко съм измислил.

Ще имам готовност.

Но искам огромни цици.

Ей такива.

И публиката да ги види размазани и разплескани върху предното табло.