Blow

Д Р О Г А

по истински случай

Добро момче.

Дръж здраво, Дъли.

Влизай.

- Добри ли сме? - O, да.

Добри ли сме? Да, добри сме. Красиви сме. Идеални сме.

Tова е отличен 100% чист колумбийски кокаин, дами и господа.

Чист като девствен сняг.

Казвам се Джордж Янг

федерален затворнически номер 19225004.

Роден съм в Нова Англия,

Maсачузетс, всъщност в град Уемът.

Tова съм аз.

A това е най- добрия ми приятел, Tуна.

Баща ми имаше компания за ВиК и ОиВ.

Имаше три камиона, десет служителя и правеше големи поръчки.

Беше моят герой. - Успя ли?

- Не паднах нито веднъж. - Браво. Ще се видим довечера, нали?

- Мога ли да дойда на работа с теб? - Фред. Да вървим. Кажи довиждане.

Млъквай. Ще говоря с момчето си колкото искам. Имаш ли проблем с това?

Наистина ли искаш да дойдеш?

Какво пък, по дяволите? Добре.

- Добре, взимай си ботушите. - Благодаря, тате. Благодаря.

Какъв ти е проблема, Бил? Познай кой ще чисти днес. И ще купува обяда.

Пари! П- А- Р- И! Tова е твоя работа, не моя!

Татко работи много, на не изкарва достатъчно, за да е доволна мама.

Според теб защо се ожених за тебе?

Мислеше, че си се омъжила за човек с по- ниско потекло.

Обеща й звездите, но не й ги даде.

Истината е, че бизнесът не потръгна и се разорихме.

Не ме докосвай! Виж си ръцете.

Моля те, не пред момчето.

Момчето, момчето! Ами аз, Фред?

- Къде отиваш? - Вкъщи, Джордж!

Mамо, къде отиваш?!

Колкото и често мама да си отиваше,

колкото и пъти да го злепоставяше,

той винаги я приемаше обратно.

Обичаше я.

Боже, обичаше я.

Ела тук.

Добре ли си?

- Да. - Добре ли си?

Здрасти, Джордж. Прибрах се.

Хайде, прегърни ме.

Хайде, Джорджи.

Ела при мама.

Джордж, ела да прегърнеш мама.

В продължение на 10 години

баща ми си скъсваше задника от работа по 14 часа на ден, 7 дни в седмицата.

He му пукаше. Само да бяхме щастливи.

Добре, какво трябва да направя?

Но накрая, не изкарваше достатъчно.

Бавно, но сигурно загубихме всичко. Разорихме се.

Да си купим сладолед.

В момента не ми е до сладолед. Какво ще правим?

Всичко ще бъде наред, Джордж. Всичко ще се оправи. Винаги се оправя.

Ще си намеря друга работа.

Виж, живота е такъв. Понякога си на върха, понякога на дъното.

Когато си горе, никога не е достатъчно.

Когато си долу, си мислиш, че никога вече няма да се изправиш. Но животът продължава.

Запомни това. Парите не са най-важното, Джордж.

Нямат значение. Само изглежда, че имат.

Да, бе. Кажи го на мама.

Да. Tова ще бъде трудничко.

- Тате. - Какво?

Аз ще бъда ли беден? Не искам никога да съм беден.

Tогава няма да бъдеш.

Тогава реших, че няма да живея така.

Трябваше да отида възможно най-далече.

Манхатън бийч - Калифорния

Манхатън бийч - Калифорния Преместих се в Калифорния през лятото на 1968 с Туна.

Преместих се в Калифорния през лятото на 1968 с Туна.

Имахме 300 долара и черен TR-3.

Изобщо не беше като вкъщи. Беше рай.

Имахме малък апартамент на брега.

Не беше нещо лукс, но беше хубав.

Трябва ли ви помощ?

Калифорния не приличаше на нищо, което бях виждал преди.

Къде е бирата?

Хората бяха независими, пълни с нови идеи.

Използваха думи като "направо", "готино", "яко".

Жените бяха красиви.

И всички работеха едно и също.

Аз съм стюардеса.

Аз съм стюардеса.

На самолет.

И всички се друсаха.

Боже мой!

- Измислих го. - Измисли какво?

Как ще изкарваме пари, щом не искаме да работим.

Виж.

Марихуана?

- Tуна, това са глупости. - Ще я продаваме.

Ще си направим дози за продажба на плажа.

Да вложим всичко, което имаме, сто долара.

И ако не го продадем, можем да го изпушим.

Откраднал си го, приятел.

Не е лоша идея, човече. Хората се друсат навсякъде.

Ако търсиш някой, който продава, имам един човек.

Човекът беше Дерек Фориъл. Легенда от крайбрежието на Манхатан.

Притежава 3 ресторанта, 2 нощни клуба, обществени перални.

Но по- важно е, че притежаваше първия мъжки фризьорски салона в Южна Калифорния.

Барби.

Maрия.

Значи това е новият мъж, а? Сладък е.

- Джордж. - Tуна.

Здравей, Tуна.

Здравей, Джордж.

Барби, готин е. Прилича на Кен.

Keн и Барби. Боже мой, толкова е съвършено.

Момичета, дайте ми около 5 минути. Искам да говоря насаме с пичовете.

Забавлявайте се.

Добре, всички да излязат. Хайде.

Бързо. Дайте ни няколко минути.

Изруси се, Рон. Много добре, Хедър.

Какво мога да направя за вас?

Бихме искали да си купим малко "растения".

Знам какво искате.

- Но първо, ченгета ли сте? - Не.

Ако сте, трябва да ми кажете. Ако не ми кажете, това е капан.

Не сме ченгета. От Масачузетс сме.

Той прилича ли ти на ченге?

Всъщност, не.

Хубаво е, че сте приятели на Барби.

Защото, ако не бяхте

изобщо нямаше да говоря с вас.

Какво е това, по дяволите?

Растението ви.

По- голямо е, отколкото си мислехме.

Не продавам на дребно. Искате ли го или не?

Взимаме го.

Tуна и аз станахме царете на манхатънския плаж.

Ако купуваш трева, купуваш я от нас.

Правех много повече пари отколкото с обикновена работа.

Изградих си репутация.

Хората дори започнаха да ми викат Бостън Джордж.

Беше идеално.

Tова е за мен.

- Какво е това? - Всичко.

Ти, Калифорния, плажът.

Tова място тук.

Най- сетне като че си намерих мястото.

Чувствам се добре.

Щастлив си.

Да, щастлив съм.

A ти?

Добре.

Виж какво донесе котката.

Мили Боже, Дъли.

Какво правиш тук, по дяволите?

Вървях по плажа. Гледах си работата.

И кого виждам? Tози тъпак.

- Не знаех, че живееш тук. - Какво правиш тук?

На почивка съм, човече.

Връщам се в училище.

Това е повод за една трева. Ти ли ще имаш честта?

- Не, човече. Твърде съм замаян. - Хубава трева, а?

Мамка му, да.

Не съм виждал нещо такова. Направо не съм в час.

Браво.

Надрусах се.

Надрусах се.

Наистина се надрусах.

Надрусах се, човече. Наистина...

Се надруса?

Човече, иска ми се да занеса малко такава дрога, като се прибирам.

Мамка му, да. Знаеш ли колко пари можеш да направиш с такава дрога на изток?

- Без майтап ли, Keв? - Tочно така.

Ако може да я осигурите, ще е лесно да се пласира.

Знаеш ли колко колежи има в радиус от 60 мили?

Амхерст, Смит, Хамшир.

Наистина? И Холийок.

100 000 богати хлапета с парите на родителите си.

Наоколо не се намира нищо. Или поне нищо добро.

Харчат по 400 кинта за боклуци.

Аз го виждам така, Барби лети два пъти седмично на изток.

Две чанти на полет. 12 кила в чанта.

Tова са 50 кила на седмица.

Много е, но такава дрога не може да се намери там.

- Казвам ти, Дерек, ще се продава. - Не знам.

Най- добрата стока

можеш да вземеш по 500 за 400 грама.

Хайде бе. Никой няма да плати толкова.

Вече е договорено. Парите чакат.

- Боже! - "Боже" е добре.

Слушай...

Искаш ли да си ми пратньор. 50 на 50.

Ако сметнеш, ще видиш, че това са над 30 бона на седмица печалба.

15 000 долара на седмица за теб.

В джоба ти, необлагаеми и чисти.

- И ще работя само с теб. - С Барбара и с мен. Никой друг.

Ще стане, Дерек.

Не знам. Източно крайбрежие, самолети. Аз съм параноик.

- Рисковано е. - Дерек, тя е стюардеса.

Не й проверяват багажа.

Международно летище Лос Анджелис

Международно летище "Логан", Бостън

Още. Трябва ми още.