In the Name of the King: A Dungeon Siege Tale

В ИМЕТО НА КРАЛЯ

Чаках те. - Нали ти обещах.

Не, аз го чувствам.

Почувствах го предварително.

Силата ти расте, Мюриел.

Връзката ни, донесе плодове.

Стига! По-добре е да си вървиш!

Искаш ли го? - С всяка среща, аз чувствам...

слабост, пустота отвътре... - Винаги е така, когато жената обича.

Много ли знаеш за любовта?

Бардовете се заклеват да приемат смъртта, заради нея.

А ти готов ли си? - Възможно е. В поема...

Какво ще каже баща ми? - В света има много неща,

които баща ти не знае. Нека да не знае и това.

Кощунство! Това е безумие, Гелеон. Колко може?

Храни ни с богове!

Хайде, Зев! Опри се на краката си.

Никак не се тегли.

Колкото е по-голяма, толкова е по-трудно.

Виждаш ли? Хубавото, трудно се постига!

Пропусна.

Защо да ги убивам? Само ще ги изплаша.

Доведох прасета. Общо взето както винаги - зърно за прасета.

Истината казваш. Уговорката си е уговорка.

Тежко беше със сушата. - Било е и по-лошо.

Събират войска... Войниците на краля са задоволени.

Земя щом имаш, какво повече ти е нужно?!

Старееш. Уморил си се от живота.

Не е ли време да изпиташ храбростта си.

Какво доблестно има в тъпата домашна работа?

Дявол да го вземе, Фармър. Ти какво, езика ли си глътна?!

Хората говорят по между си. Да си побъбриш не е смъртоносно.

Норик, а защо да бъбриш напразно?! Аз бих опитал, но само че,

когато завалят дъждовете, земята ще стане на киша.

Ще говорим когато умираме от глад.

Ето защо обичам твоето татенце, Зев. Умее да ти вдигне настроението.

Не показвай, че слушаш. - Добре.

Вземи! Ваши са.

Вечеряй с нас. - Е, щом предлагаш.

Норик, радваме се, че дойде при нас. Отдавна не сме се виждали.

Мисля, че омръзнах на Фармър, още от детството ни.

А сега той вече си има семейство. Защо да идвам?

Норик каза на Фармър да се запише в кралската войска.

Минутка, Зев. Не казах точно това.

Той каза, че войниците живеят охолно.

Фармър, не си казал на Норик, че си съгласен?!

Вие сте моето семейство. Няма да тръгна.

Всичко ли разбра, Норик? - Чесах си езика. Стана дума...

Всеки си има талант.

Струва ми се, че твоят е да си чешеш езика.

Тогава твоят талант е да подвеждаш стари приятели.

Може ли кокошката? - Не, не му давай.

Дай кокошката!

Кажи ми нещо приятно... Кажи ми, че ме обичаш.

Знаеш го.

Зная само, това, което е в думите, а ти мълчиш.

Погледни ръцете, мазолите, които ни хранят.

Ръцете говорят по-силно от думите. - Нима е толкова трудно да ми кажеш?

Ела тук... Какво искаш?

Като всяка жена, малко страст, малко жар...

Какво пък, остана още малко...

Време е за път. - Защо няма да дойдеш с нас?

На полето остана много работа. Помниш ли? Който живее с честен труд

Той никога няма да скучае. - Да, правилно.

Не обича да спя без теб.

Пази се! - Това Стоунбридж. Какво страшно има?

Защо всички наричат татко: Фармър? Нали това не е име.

Той смята, че работата прави човека. Норик го донесе тук като дете.

Значи Норик е негов баща? - Целият град го осинови.

Той живя подред в много семейства. Но Норик не го забрави никога.

Сега той си има семейство. Щастлив съм, че е при нас.

Аз също.

Генерале! - Сър!

Говори, пратенико!

Ваше Величество, кроги. Просто бесни твари.

Те не знаят пощада. - Това е смешно.

Говорим за въоръжени кучета. - Но как се бият...

Изклаха целия наш челен отряд.

Ако командирът не ми беше казал да дойда със съобщение,

щях да съм мъртъв.

Не е минало без магия.

Дотъркаляй бъчвата тук. - Това седло е седло на седлата.

Такава дреха няма да се износи.

Избирай, малкия! Как те гледа само?

Елате, елате! Имаме прекрасна стока!

Здравей!

Здравей, Солана! - Здравей!

Бабо, бабо! - Зев, това ти ли си?

Падна ми най-накрая, сега ще те хвърля в печката.

Не искам в печката!

Там е сухо, топло... Не искаш ли да хапнеш сирене с нас?

Защо да ям? - Днес обещах на дядо ти,

разкошен обяд. Ти си второто.

Е, как е търговията? - Ясно е как.

Мъжете се опитват да ме излъжат, нали съм жена. Но аз...

лъжа повече от тях. Нали съм жена.

Държиш поводите в ръцете си. Решаваш всичко сама.

Не, аз просто зная какво искам. - Само баща ти не е сметките...

Баща ти няма да позволи на никой да го излъже.

А дядо къде е? - На камбанарията.

Може ли да отида при него? - Само бъди внимателен, момчето ми.

Камбанният звън предвещава война.

Ако дръпнеш грешното въженце, войната ще започне.

Върви. Върви, миличка.

Какво се мотаеш?

Здрави твари.

Това е безумие. - Кроги - зверове.

Не им трябват нито доспехи, нито остриета.

Мога ли да взема коня ти? - Накъде ще яздиш?

Стоунбридж. Там са Солана и Зев. - Ще дойда с теб.

Фармър не дойде ли? - Не, той оставя търговията на мен.

А сам остава да се труди. - Той не е лош мъж. И така те обича.

Да. Да, аз него също.

Когато годеникът и годеницата се целунат,

трябва пет пъти да се удари камбаната...

Известявайки на всички за техния брак.

Хайде, бързо! Заведи Зев у дома!

Вървете! Запази го, татко! Запази го!

Готова ли сте госпожо? - Готова съм, Тариш.

Спрете! - Хайде да продължим.

Успехите ви са поразителни.

Трябват ни повече такива изкусни войни.

Ще дойда доброволец.

Страхувам се, че армията на Еб не е готова да приеме водачка.

И освен това, какво ще каже баща ви?

Татко не ми позволява нищо!

Тариш, приготви войската си.

Орди от кроги, разоряват страната.

Изгарям на слънце! - Що за глупости говорите?

Правете каквото ви е заповядано. - Подчинявам се на краля!

Би трябвало още да се научите и на уважение!

То трябва да се заслужи.

Уважението, е мое наследствено право!

Помогнете! На оръжие! Това са кроги! Бягайте в гората!

Бягай!

Спасявайте се! Убиват всички!

Къде е Солана? - Тя е в камбанарията.

Не се страхувай, Зев. Ще я намеря.

Татко! - Бастиан, вземи меча ми!

Всички в къщата! Затворете вратите! - Бързо!

Благодаря, татко! - Върви!

Пусни ме! Не! Помогнете!

Благодаря Норик! След мен!

Прикривай ми гърба! По-бързо!

Уби го! Не е лош, нали?

Върви!

Пусни ги! - Хей, ти ме уби днес.

И трябваше да започна всичко отначало.

Тате!

Бягай Зев!

Гледай! Отиват си!

Отстъпват! - Зев!

Потушавайте огъня! - Зев! Зев!

Трябва ми четвърти знак за Солана. - Никой не е видял Солана.

Не са намерили тялото. Възможно е, да е успяла да избяга.

Той е прав, Фармър.

Гелион. Къде изчезнахте? Загубих ви. - Бях зает.

Запознат сте. - Обещахте ми. Пуснах ви в замъка.

Очаквам резултат. - Държа на думата си.

Съгласете се, че скорошните събития, говорят сами за себе си.

Истината Гелион е, че вдигнахте само лек шум.

Вдигнал съм лек шум?!

А вие, Херцог, познавате ли човек с името Фармър?

Вижте, краля! Това е кралят!

Народе на Стоунбридж, кралят ви съчувства.

Мъката ви, няма да остане неотмъстена.

Къде беше войската, когато ни убиваха?

Селянино! Не забравяй с кого говориш!

Нима в твоя край не се кланят на краля?

В моя край, кралят, защитава поданиците си.

Стои като техен страж.

А какво ще стане с тези, които крогите отвлякоха?

Крогите са взели пленници?! - Тихо!

Ако са взели пленници, е неизвестно защо.

На краля сега са му нужни всички, които са способни да се сражават.

Кой ще дойде с нас? - За да стои на стените на замъка?

А пленниците, кой ще ги освободи?!

Противопоставяш се на кралската воля? - Аз съм с теб, Фармър.

Стража! - Остави ги!

Те са гордостта на кралство Еб!

Рискува да откажеш на краля?! - Не повече отколкото ти.

Тя е моя жена, нямам избор. - И моя сестра.

Какво чакаме? - Остани.

Върви с войската на Еб. Ти искаше, да си войник, Норик?

Да, да. Не обичам да нося униформа.

Имаш ли кон? - Кобила.

Стара е, но има още сили. - Стара е, но има сили.

Пречиш ми. - Не сме ли се срещали и преди?

Кажи ми нещо приятно... кажи, че ме обичаш.

Ти го знаеш.

Аз съм Мерик, кралския маг. - Чувал съм.

Детски, вълшебни приказки.

Нужен си на краля. - И на сина си бях нужен,

но... не успях. Сега съм нужен на жена си, ако е жива.

Не ти идва на ум, Фармър, че на света има много такива неща,

които ще са по-важни от личната загуба и любовта.

Не. За нас ли е това.

Постарай се да оцелееш, Фармър. Нужен си на краля.

Макар и той да не се досеща.

От къде знаеш за този мост? - Бродил съм тук в детството.