Solomon and Sheba

25.000

Това е пограничната област между страните Египет и Израел. Хиляда години

преди раждането на Исус от Назарет, положението бе същото, каквото е днес.

Дори тогава, тези граници продължаваха да пламтят

с огъня на омраза и противоречия.

Всяка страна се гордееше със ефективността на шпионите си

и поддържаше войските си винаги в готовност.

Войските на Давид, командвани от неговия син Адоний, княз на Израел.

- Колесница. Движи се по пътя. - Спрете го, който и да е той!

- Търся принц Соломон. - Тук ли е брат ми?

Принц Адоний е на върха на хълма. Последвайте ме!

Соломон! Какво те води насам?

По пътя за Йерусалим, получихме известие, че египтяните се канят да нападнат отново.

Помислих, че имате нужда от помощ.

Ти си по-добър в пеенето на песни, отколкото да вършиш подвизи в боя.

Нашият баща Давид е певец на песни, но той също така е и могъщ воин.

- Къде са египтяните? - Искаха да ме хванат в капан,

да нападнат лагера, докато спим и да ни избият до крак, но ние бдяхме.

Какво ще заповядате?

Това не е твоята игра, братко.

Никога не съм го приемал за игра. Аз ще се бия за нашата страна.

- Тогава в името на победата, Соломон! - И на Бог!

Обкръжете ги и ги унищожете напълно!

- В атака, напред! - Атакувайте!

Свири отстъпление!

Още веднъж Фараонът ще има причина да спомене името на Адоний.

Нека да го напише с кръвта на мъртвите войници.

Твърде често тази земя е била поливана с кръв.

Нима загубихте вкус към проливането на кръв, след като боят отмина?

След като видях цената на победата,

узнах цената на мира.

Мирът е за жени и деца.

Искам да изчистя устата си от смрадта на египтяните.

За новата победа спечелена от принца на Израел.

- За воина принц, Адоний! - За Бог!

Нека вестта за нашата победа се разнесе! Тя ще увеличи славата на Израел.

Славата щеше да е по-голяма, ако не бях ограничен от управлението на моя баща.

Защитавай се, но никога не атакувай!

Когато аз стана цар, няма да има привилегировани светилища за моите врагове.

Ще ги преследвам до собствените им градове.

- Ще ги избием като кучета. - Ще ги унищожим напълно.

Ваше Височество, намерихме един между мъртвите, но той не е египтянин.

Свалете го долу.

Фараонът има наемници, но никога не съм виждал такъв като този.

- А ти откъде си? - Имам честта да служа на Нейно Величество.

- Царицата на Шеба. - Царицата на Шеба?

Далеч сме от земята на Шеба. 800 мили.

Където отива Царицата на Шеба, там отивам и аз, служа в нейната охрана.

Защо шебианците се съюзяват с египтяните срещу Израел?

Аз се бия там, където моята царица заповяда.

Това удовлетворява моята царица - нейните отряди срещу варварите.

Ще изпратя твоята кожа на царицата като знак за моето уважение.

Не, пусни го! Един войник би трябвало да бъде пощаден.

Превържете му раните!

Добре, ще го пощадим.

Благодари се на нежното сърце на моя скъп брат.

Тази царица търси забавление, като води войски към нашите граници

да убиват израелтяни, сякаш това е цирк.

Съмнявам се, че ще намери много развлечения тук.

Хезрай!

Какво носи царският пратеник? Нови поръчения?

Не, Ваше Височество. Ако беше така, мисията ми би била далеч по-щастлива.

Вашия баща, цар Давид, сега е на смъртно легло.

Той изпадна в кома и няма да се възстанови.

Лекарите не могат да дадат никаква надежда за него.

Йосия, отиваме в Йерусалим.

- Слава на Адоний, цар на Израел. - Слава на Адоний! Поздравете царя!

Нямате право да провъзгласявате цар. Това може да направи само закона:

"Той ще бъде помазан във водите на Хихон

и коронясан в присъствието на свещеника и старейшините на племената".

Вашият закон може би е на върха на сабята.

Да живее Адоний!

И защо мълчите? Не съм ли аз законен наследник на Давид?

- Нима първата ти мисъл не е за нашия баща? - Животът продължава.

Когато разбера че Давид вече не е между живите, аз пръв ще те призная.

Ще дойда с вас, принце.

Можем да стигнем до Йерусалим утре сутринта.

Нека Соломон се занимава с мъртвия. Моите мисли са за живите.

Имам работа с тази Савска царица.

Ако трябва ще яздим и ще гладуваме, но ще я настигнем.

На конете!

Хай! Хай!

Хай! Давайте!

По-бързо! Давай!

Стой!

Дръпни се от пътя!

В Израел Аз давам заповеди.

За съжаление не се срещнахме вчера вечерта, когато посетихте моя лагер.

Кой си ти?

- Царят на Израел. - Той е болен.

Който и да си, си мошеник.

Царят е стар мъж, отслабнал от товара на годините си.

Затова ли Ви е дошла идеята да се съюзите с египтяните?

Дайте ми разрешение, и аз ще освободя пътя.

Мислите ли, че ще направите нещо повече отколкото направихте вчера вечерта?

Давид умира в Йерусалим. Аз, Адоний, съм неговия наследник.

- Не искаме преговори с израелтяните. - Позволете му да говори, Балтор.

- Каква благосклонност търсите от мен? - Дали да се занимаваме с благосклонност?

Бих могъл да донеса главите на воините ви. - Убийте го!

- Вашата собствена глава не в безопасност. - Тишина, Харан!

Аз Ви проследих не да искам дарове, а да Ви накарам да върнете получените.

И каква награда израелтяните ще дадат на Царицата на Шеба?

Царство два пъти по-голямо от това, което тя сега управлява,

ако се отречете от съюза с Фараона. Застанете на наша страна.

Когато разбия фараона, аз ще Ви даря всички негови земи, който граничат с Вашите.

И ако се откажа от тази щедрост?

Тогава ще Ви стъпча в праха, който вече дави фараона.

Изборът е Ваш. Слава с Израел, или бедствие с Египет.

Вие грешите!

Моите прадеди са седели на трона на голяма държава,

когато вашите все още са ходели на ръце и колене, и са се хранели с насекоми.

- Това ли е Вашият отговор? - Това е моят отговор.

Харан!

Поздрави на царя на Израел!

Соломон!

- Навреме ли дойдох, Абишаг? - Да, още е жив.

Майка Ви и аз сме постоянно до него.

- Не трябва да губим надежда. - Моите молитви са чути.

Вие сте тук и вашият баща може да Ви даде своята благословия.

- Майко! - Сине мой!

Моят син!

Не се отчайвай!

- Има ли надежда? - Сърцето му все още бие,

но дъхът му е много слаб, не оставя никаква мъгла върху метала.

Татко, Царю мой!

Надявам се моите молитви да те върнат от царството на сенките!

Соломон, сине!

Сбъдна се моята мечта, твоето лице е отново пред мен.

Тук съм, татко.

- Къде е брат ти? - Адоний бе задържан с неговите отряди.

Винаги преди всичко е войник.

Ще изпратя съобщение със заповед да се върне тук.

Ще бъде сторено.

Сега почивай, докато си възвърнеш силата.

- Извикайте Натан пророка. - Тук съм, царю.

Извикайте старейшините на 12-те племена и съвета.

Имах видение от Бог.

Бяхте повикани от царя. Чуйте думите му.

Няма ли съобщение от пратеника, изпратен да доведе Адоний?

Не, царю, не се е върнал.

Тогава ще започна без него.

Царувах 40 години

и съм бил ваш баща, а вие - моите любими деца.

Искам споменът за мен да живее във вашите сърца.

Оставям и един паметник в чест на моето име: Единството на Израел,

символ на 12-те племена. Ако сте разделени, всеки ще се стреми да управлява.

Но сега вие, старейшините на племената, стоите пред мен, заедно,

в неразрушимо единство.

Вие бяхте последният, довел Вашето племе в съюза, Ахав.

И като залог на вашата лоялност, вие ми дадохте вашето единствено дете, Абишаг.

Аз съм я обичал и гледал като моя собствена дъщеря,

толкова съм обичал и съм милеел за Израел,

на който тя стана жив символ.

Тя е част от моята къща

и от домакинството на Давид.

Моят живот почти свърши.

Но този на Израел едва сега изгрява.

Добре е да освободя място за друг, който ще седне след мен на този трон.

Не, Вие сте царя!

Не! Недейте!

- Негово Височество, княз Адоний. - Адоний?

Татко, препусках като луд, за да дойда на този съвет

веднага щом заповедтта достигна до мен.

Виждате двете ми половини.

Войникът.

И поетът.

Аз ви обичам еднакво.

Кажете ми.

- Има ли ревност между Вас? - Не, татко.

Ревност за какво? Нима имам желание да ме оприличават като ученият?

Ако съдбата е избрала Адоний, аз наистина ще му служа.

Бог е, който указва съдбите на своите творения, сине мой.

Когато лежах близо до смърта,

от мрака един силен глас ми рече

"Аз, Царю, съм твоят Бог, който те постави на трона".

"И ти казвам:

Само в мир Израел може да процъфтява, не във война".

И отново Бог заговори на своя слуга Давид:

"Виждам син, който ще управлява Израел с мир".

"И този син се казва Соломон".

"Затова аз го правя наследник на моето царство завинаги".

- Царството е мое! - Бог желае иначе - Соломон.

Добре използва времето си насаме с него.

Използва слабостта му срещу мен.

- Не знаех нищо за това. - Лъжеш.

- Винаги добре си си служил с думите. - Обвиняваш го несправедливо.

Защо тогава е избрал теб вместо мен? Техен би трябвало да бъде избора.

- Нека те да изберат. - Ето, чуйте ги.

- Адоний! - Адоний!

- Вие, старейшините, какво ще речете? - Приемете избора на Бог.

- Короната е моя. Аз ще се боря за нея. - Адоний е законния наследник.

Не действай с насилие да не разгневиш Бог.

Никога не съм правил нещо, което да те лиши от трона.

Думи от устата на лицемер.

Не е ли Ваш актът на лицемерие?

Вие, който се провъзгласихте за цар, въпреки че Давид беше жив.

Нима Хезрай казва истината?

Не знаех, че сте го изпратили да ме шпионирате.

Не изчака дъха ми да напусне тялото?

- Уморих се от чакане. - Царят и закона трябва да се почитат.