The House of the Spirits

25.000

Translation ZALMEN BEHAR

КЪЩАТА НА ДУХОВЕТЕ

Хубаво е да се завърнеш!

Тате, ела, тате!

Хубаво е да се завърнеш!

Паметта ни е крехка.

Животът е твърде кратък.

Всичко се променя толкова бързо,

че нямаме време да разберем връзката между събитията,

това написа майка ми в дневниците си,

за да запазим връзка с времето!

Какво има, тате?

Искаш ли да легнеш?

Липсва ми Клара.

Тате...

...Мисля, че мама е тук сега.

Ела да легнеш.

Майка ми винаги говореше за любовта като за чудо.

Още като дете тя записваше всичко в нейния дневник,

за да види нещата в техните истински измерения.

Това било първия път, когато тя видяла баща ми.

Въпреки, че баща ми бил дошъл да поиска ръката на по-голямата й сестра, Роза,

майка ми знаела, че е влюбена в него.

Клара, скъпа, не можем да се чуем!

И така, Естебан, ако това е желанието и на Роза...

По-важното е...

...не само Роза да бъде щастлива,

но и... – Решил съм...

да работя упорито всеки ден.

Убеден съм,...

че ако работя упорито всеки ден,

един ден ще бъда достатъчно богат...

не, Клара.

един ден ще бъда достатъчно богат да заведа Роза до олтара.

Клара, не!

Две години по-късно баща ми

открил злато, което щяло да го върне обратно при Роза.

Любовта го отвела в мините,

но тежката работа и очакването направили желанието му дори още по-силно.

Накрая, той успял и скоро щял да се върне, за да заведе Роза до олтара.

Хората дошли да отпразнуват номинациите на

дядо ми за кандидат на Работническата партия.

Въпреки, че баба ми и дядо ми се опитвали да пазят

свръхестествените способности на майка ми в тайна,

всички знаели за тях.

Хората идвали при майка ми за съвет.

Просто исках да знам дали Клара може да ми помогне...

Имам голям дълг.

За политик това е скандал.

Не знам какво да правя.

Семейството ми... - "Черният дявол" ще спечели в неделя.

Какво? – В третата обиколка.

Благодаря много.

Обещавам, че никога повече няма да моля за помощта ви.

Благодаря, Клара.

Става дума за годеника ми...

толкова съм нещастна...

затова си помислих, че Клара може да ми помогне

как да го накарам да ме заобича отново.

Вашият годеник не може да понася миризмата на лавандула.

Затова ако спрете да се мажете с лавандулово масло,

може би той ще ви пожелае отново.

Клара?

Какво става?!

Засрамете се!

Тя е чувствително дете.

Роза, какво каза?

Каза, че скоро ще има смърт в нашето семейство,

причинена от нещастен случай.

Консервативната партия е във властта на нашата страна откакто се помня.

Това е партия на алчност, корупция, нетолерантност и остарели идеи.

Ние, Работническата партия, трябва да се борим срещу това.

Благодаря, скъпи приятели, за вашата подкрепа. Благодаря ви.

Трябва да пиеш.

Онзи, който разреже свинското. Това е традиция. Хайде!

Клара?

Майко мила...

Майко мила...

В брендито има достатъчно отрова да убие вол.

но...

за да бъда сигурен, че това е убило Роза, ще трябва да направя аутопсия.

трябва да я изследвам.

имате предвид, че... ще трябва да я отворите?

Клара...

...вината не е твоя.

не можеш да предизвикаш събитията...

скъпа...

просто ги усещаш малко преди да се случат.

Защо Роза трябваше да умре вместо мен?

Отмъщението...

Отмъщението не носи добро никому...

Отмъщението...

...то няма да върне Роза.

Защото аз съм погълнат от политиката в тази страна,

не подминавам убийците и крадците!

Майка ми беше убедена, че е нейна вината за смъртта на Роза.

Вярваше, че ако отново проговори някога, ще предизвика нови нещастни случаи.

Измъчвана от скръб и вина, тя останала безмълвна.

Решила никога повече да не произнесе и дума пред никого.

Вярно ли е, Клара?

Не можа ли да ме изчакаш, Роза?

Защо не ме изчака?

Ако знаех, че ще живееш толкова кратко,

щях да те отвлека и да се оженя за теб.

Щях да те направя щастлива.

След като престанала да говори,

майка ми заживяла в свой собствен свят,

изпълнен с нейните фантазии,

свят, в които логиката и законите на физиката не винаги важат.

Заобиколена от духовете на въздуха, водата и земята...

оставайки безмълвна в продължение на много, много години.

Няма да се върна в мината.

Но трябва да работиш нещо, Естебан.

Лекарствата на мама са скъпи.

Свърших.

Свърших.

Осъзнаваш ли, колко години от моя живот съм прекарала в грижи за майка ни?

Пътят към Бог минава през предаността и страданието,

както винаги си ме учила като дете.

Напускам. Мразя този град.

Защо не кажеш, че е, защото мразиш тази къща?

Това също.

Ще ми се да бях се родила мъж... за да мога да напусна също.

А аз се радвам, че не съм се родил жена.

Купих една стара ферма с парите от мината.

Ще ми липсваш.

Пиши ми, ако мама се влоши.

Хей, ти!

Мога да те закарам до "Трес Марияс?"

Как се казваш?

Секундо.

Сега аз съм господарят тук.

На всеки, който не му харесва, може да напусне.

А на онези, които останат...

няма да има липсва храна, но те трябва да работят добре и упорито.

Разбрахте ли?

Разбрахме, господарю. Няма къде да отидем.

Бутай, бутай.

Внимателно, може да се счупи колелото!

Хайде, аз ще броя. Едно, две, три!

В следващите 20 години, баща ми успял да възстанови Трес Марияс...

превръщайки я в една от най-продуктивните ферми в страната.

Работил усърдно от сутрин до вечер,

и бил в постоянен конфликт с недоволни работници.

Искаш ли да им платя надниците? Това ли е начинът, по който ми се отблагодаряват?

Знам, че изисквам, но искам да бъда справедлив.

Въпреки тежкия труд и конфликтите, баща ми искрено се наслаждавал на чувството,

че всичко, което притежава, е плод на неговата упорита работа.

Колко?

Ако можеш да ми заемеш малко пари, господарю?

Това е нахалство. - 50 песос, господарю.

Вие сте най-влиятелният и богат мъж в града.

Не бих помолила никого другиго.

За какво са ти толкова много?

Билет за влака до града, червена рокля,

чифт обувки, парфюм...

дълготраен. Искам да бъда богата и известна.

Как да бъда сигурен, че ще те видя отново? – Ще се видим отново!

Знам.

Повярвай ми.

Как се казваш?

Трансито. Споразумяхме се, Трансито.

Харесвам амбициозни хора.

- Това ли е всичко? - Да.

Телеграма за вас, господарю.

Спомняш ли си, когато бяхме деца?

Готвех ти...

вземах те след училище,

мога да се грижа за теб отново?

Ще направя онова, което мама ме помоли да направя.

Можаха да ме приемат като зет веднъж...

О, не нея, Естебан. – Могат да го направят отново.

Тя не е добре.

Нейната сестра, Роза, беше нещо специално.

Поне беше здрава и нормална,

но Клара е твърде странна. Никога няма да си щастлив с нея.

Ти просто ревнуваш. Защото никога не си обичала.

Трябва ти само един дом за стари моми.

Тя никога няма да бъде способна да те обича по

начина, по който ти имаш нужда да бъдеш обичан.

Клара е твърде странна.

Естебан, ти имаш нужда от жена, която да се грижи за теб,

някоя, която те боготвори и ти се подчинява - Достатъчно, Ферула!

Тя живее в друг свят, откакто Роза почина.

Знам.

Не защото тя не може да говори, тя просто никога не е искала.

Знам.

Но докато може да ражда здрави деца на този свят, това е всичко, което има значение.

Може би сме я защитавали твърде много.

Невъзможно е да дадеш на някого твърде много обич.

Може би мога да я видя сега?

Не правете прибързани изводи.

Почакайте да я опознаете.

И трябва да обсъдим желанията на Клара, не мислите ли?

Ела! Ела!

Дошъл си да ме помолиш да се омъжа за теб, нали?

Клара! Не бъди нахална!

Мамо, искам да знам, не искам да губя време.

Аз също обичам нещата да бъдат ясни.