The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe

25.000

Едмън! Махни се от там!

Питър! Какво си мислеше, че правиш?!

Питър, бързо! В скривалището!

Хайде! Тръгваме! - Не!

Мамо!

Луси, хайде!

Бързо, деца! - Тичайте!

Бързо! - Чакайте! Ами татко?!

Едмънд, не! - Мамо, влизайте вътре!

Питър, върни се! - Ед! Ела тук!

Залегни!

Хайде, идиот! Бързо! Да се махаме!

Хайде!

Бързо! - Какво те прихвана, глупако?!

Можеше да умреш! - Престани!

Защо не постъпи както ти се каза?

Скъпа, не трябва да губиш тази табелка. Разбра ли?

Топло ли ти е? Добро момиче.

"Помогнете на децата." - Татко нямаше каже да заминем.

Ако татко беше тук нямаше да трябва да се разделяме.

Едмънд, ще слушаш брат си, нали?

Обещай ми, че ще се грижиш за другите.

Обещавам, мамо.

Много добре. - Всички да е качват!

Сюзън, бъди смела.

Бъди голяма момиче.

Добре.

Време е да тръгвате.

Не ме пипай. И сам мога да се кача на влака.

Не ме пипай!

Бихте ли ми дали билетите си? Билетите, моля!

Питър.

Качвайте се. - Благодаря.

Насам, моля.

Хайде, Луси. Трябва да бъдем единни.

Всичко ще бъде наред. Ще се оправим.

Ще се оправим.

Всички да се качват! - Довиждане, скъпа!

Довиждане, милички! - Мамо, ще се видим скоро!

Довиждане! - До скоро!

ХРОНИКИТЕ НА НАРНИЯ Лъвът, Вещицата и дрешникът

Професорът би трябвало да знае, че ще дойдем.

Вероятно има грешка в етикетите ни.

Стой!

Г- жа Макрийди? - Боя се, че да.

Това ли е целият ви багаж? Не донесохте ли още нещо?

Не, г-жо.

Дойдохме така.

Подкрепям малките услуги.

Хайде! Добро момиче.

Хайде!

Професор Кърк не е свикнал в тази къща да има деца.

Заради това има няколко правила, които трябва да се изпълняват.

Няма да има викове.

И никакво тичане. Без неправилно използване на тъпия слуга.

Не! Няма да пипате историческите находки.

И преди всичко, не трябва да притесняваме

професора.

Германските изтребители проведоха няколко атаки

на Великобритания миналата нощ.

Атаката причини много...

Онази жена мирише странно.

Няма да останем тук завинаги, Луси. Скоро ще си бъдем вкъщи.

Да, ако домът ни все още си е там. - Не трябваше ли да си в леглото?

Да, мамо. - Ед!

Видяхте къщата отвън.

Това място е огромно.

Тук ще можем да правим каквото си искаме.

Ще си прекараме чудесно.

Наистина.

"Гастро васкилар".

Хайде, Питър.

На латински ли е?

Да. - Кога според теб

е измислена тази игра, на която играем?

Можем да играем на криеница.

Мисля, че вече се забавлявахме твърде много.

Хайде, Питър! Моля те.

Ще играем ли?

Едно, две, три...

Да играем! - 4, 5, 6, 7...

8, 9, 10...

34, 35, 36...

Първи го намерих!

78, 79, 80, 81, 82...

От мен ли се криеше?

Не.

Аз просто...

Не. Просто...

Не исках да те уплаша.

Прости ми за въпроса, но...

какво си ти? - Аз съм...

Аз съм фавн. Ами ти?

Сигурно си някакъв вид голямо джудже?

Не съм джудже. Аз съм момиче!

Всъщност съм най-висока в класа ми.

Искаш да кажеш, че има и други като теб?

Майка ми се казва Хелън. - Да и ти всъщност си...

Ти всъщност си човек.

Да. Разбира се.

Какво правиш тук?

Скрих се в дрешника в една стая и...

"Една стая"? Това в Нарния ли е? - Нарния? Това пък какво е?

Не ми приличаш на глупаво момиче.

Всичко от този фенер до Кралския замък

до източния океан. Всяка пръчка и камък, които виждаш

всяка една частица е Нарния.

Все едно гледам картина от стената.

Картина? Моля, позволи ми да ти се представя.

Казвам се Тъмнис. - Приятно ми е, г-н Тъмнис.

Аз съм Луси Певенси.

Раздрусай я.

Защо?

Не знам.

Хората го правят, когато се запознават.

Луси Певенси от блестящият град на "Дрешника",

разположен в чудноватата страна на "Една стая"!

Какво ще кажеш да пиеш чай с мен?

Много благодаря, но трябва...

Мисля, че трябва да се връщам. - Къщата ми е зад ъгъла.

Вътре гори прекрасен огън,

има пържени филийки и чай и сладкиши.

И може би ще намеря още нещо.

Не знам. - Хайде!

Не всеки ден се срещам с нов приятел.

Мисля, че мога да дойда

за малко.

Щом имаш чай...

Пълен чайник.

Много ми е скучно да съм сам.

Добре ли си?

Пристигнахме. Заповядай.

Нека ти помогна с това.

Много благодаря.

Не пипай точно тази. Това е баща ми.

Има красиво лице.

Много приличаш на него.

Не. Въобще не съм като него.

Моят баща се бие във войната.

Моят баща също отиде на война.

Но това беше много отдавна.

Беше преди да дойде тази зима. - Зимата не е толкова лоша.

Човек може да се пързаля

и да се цели с топки.

И Коледа! - Не и тук.

Не. Не сме имали Коледа от 100 години.

Какво? - 100 години без подаръци?

Вечно е зима, но без Коледа.

Това е една много дълга зима.

Щеше да обикнеш Нарния ако беше лято.

Ние, фавните, танцуваме под звездите цяла нощ.

И никога не се уморяваме.

Музиката е великолепна!

Искаш ли да я чуеш?

Да, моля.

Чувала ли си

някакви приспивни фавнски песни? - Съжалявам.

Не. - Това е добре,

защото това, което ще ти изсвиря едва ли ще звучи добре.

Трябва да вървя. - Много съжалявам.

Бях такъв ужасен фавн!

Не.

Ти си най-милият фавн, който някога съм срещала.

Боя се, че чу много фалшива песен.

Не. Не може чак толкова много да си я объркал.

Нали?

Не става дума за нещо, което съм направил, Луси Певенси.

Става дума за нещо, което правя. - Какво правиш?

Отвличам те.

Бялата вещица е виновна. Тя ни държи в подчинение.

Тя издава заповеди. Човек, който броди в гората

трябва да й бъде предаден.

Г- н Тъмнис, ти няма да го направиш.

Мислех, че си ми приятел.

Бързо трябва да те върна и тя няма да разбере.

Гората е пълна с нейни шпиони.

Дори някои от дърветата са на нейна страна.

Можеш ли да се ориентираш оттук? - Мисля, че да.

Добре.

Ще се оправиш ли?

Съжалявам. Много съжалявам.

Ето.

Задръж я. На теб ти трябва повече отколкото на мен.

Без значение какво ще се случи, Луси Певенси,

се радвам, че те срещнах.

Не се бях чувствал така от 100 години.

Сега върви!

100! Тръгвам.

Добре съм! Върнах се!

Млъкни! Той идва!

Не съм сигурен дали разбирате смисъла на тази игра.

Не се ли чудихте къде съм? - Точно това е целта.

Той щеше да те търси. - Това значи ли, че аз печеля?

На Луси май не й се играе. - Нямаше ме с часове.

Луси, вътре се вижда единствено задната част на дрешника.

Да играем игрите една по една, Лу.

Не всички имаме твоето въображение.

Не си въобразявах!

Достатъчно, Луси. - Не бих ви излъгала за такова нещо!