See

Главнокомандващ, призован сте да отговорите

за бягството на Тамакти Джун.

Тамакти Джун не беше мой затворник.

Но Баба Вос беше. - Баба Вос беше враг на републиката.

Трябваше да бъде съден

и екзекутиран по бързата процедура, както гласи законът.

Ако го бяхте направили, той нямаше да има възможност

да избяга с Тамакти Джун.

Ловецът беше ценен източник

на информация за стратегията на кралицата на Паян

и бойните й ресурси.

Знаете ли как са успели да избягат?

Такъв унищожителен пробив в охраната е нечуван.

Помогнал им е вътрешен човек.

Тогава трябва да намерим предателя или предателите

и да ги накажем за назидание.

Ако сред нас има предатели, ще ги намеря.

Генерал Вос, години наред

служите на Съвета доблестно и с чест,

но трябва да загърбите вманиачената си вяра

в слуховете за зрящите и личната си вендета с брат си.

Ганитците стават все по-дръзки. Вие сте най-добрият ни тактик.

Насочете вниманието си към истинските заплахи за републиката.

Разбирате ли?

Да, разбирам, сър.

Разпитай всеки страж, който е имал досег до Баба Вос и Тамакти Джун.

Разпитах ги. Не ми казаха нищо полезно.

Тогава ги разпитай отново. Все някой ще се пречупи.

Да, сър.

Кой е?

Спокойно. - Оломан?

Всичко е наред.

Поредният кошмар?

Не разбираш.

Сънищата са прекрасни.

Виждам света, децата си.

Кошмарите започват, когато се събудя.

Всички сме тук, татко.

Не бихме те оставили.

Намери ли начин да ми помогнеш?

Знам, че е възможно с нужното оборудване.

Нямаме машините, техниката, за да направим каквото искаш.

Всичко, на което съм те учил, ли забрави?

Посветих живота си на това място.

Не се отказах въпреки спънките и тежките обстоятелства.

Сега ти…

Трябва да приемеш предизвикателството.

Направи невъзможното възможно.

Посвети всяка съзнателна секунда от живота си на моето зрение,

за да мога да изпълня мисията си.

Знам, че няма да стане бързо.

Сгреших, че те накарах да мислиш, че искам решение веднага.

И двамата трябва да се въоръжим с търпение и да продължим.

Колкото и време да отнеме.

Да, татко.

Добре.

Да минем на сутрешния доклад.

Сега ли?

Работата ни тук продължава, нали?

Разбира се, но...

Може да съм ранен, но не съм променен.

Не се дръж по-различно с мен. Децата гледат от теб.

И тривантите...

Тривантите…

Да не узнаят за травмата ми.

Спира ги само страхът им какво мога.

Разбираш ли?

Да, татко.

Чудесно.

Тогава... Да чуя доклада ти.

Нони вече решава квадратни уравнения.

Много е умна.

Пробвах я с текста, който ти предложи.

Изяде го като топъл хляб.

Тръгнали са си преди уречения ден. Нещо се е случило.

Нямаме време да ги търсим.

Приоритетът ни трябва да бъде принцеса Магра.

Принцеса Магра ли? Какво говори?

Ако може да му се вярва, майка ти е сестра на кралицата.

На кралица Кейн? Това е нелепо. - Знам, че е трудно за вярване.

Трудно за вярване е, че не си го разкъсал, щом сте се срещнали.

Мина ми през ума.

Тате, това може да е капан. - Да.

Но му позволяваш да ни води. Защо?

По същата причина те потърсих при тривантите.

Тя е моя жена.

Единствената, която ще обичам.

Ако има вероятност да е жива...

Разбирам.

Но ако той лъже, искам да го убием заедно.

Давам ти дума.

Ако казва истината, майка ми е паянска принцеса.

Нима е възможно?

Не знам.

Майка ти ще ни обясни, като я намерим.

Хайде.

Три коня, две кучета.

Триванти? - Ловци на вещици.

Докоснат ли сина ми... - Те угаждат на кралицата.

Ако Магра е с кралицата, ще им бъде наредено

да намерят и върнат децата й.

Кралицата ще нареди да ги изгорят. - Няма. Издала е нов декрет.

Зрящите вече не се смятат за вещици.

Къде отиваме?

На изток. Наблизо има лагер на ловци на вещици.

Те ще знаят къде е кралицата.

В Пенса.

Какво?

Завели са Кофун в Пенса.

Знак ли ти е оставил? - Да.

ПЕНСА

Пенса.

Силно укрепена, просперираща, със стратегическо разположение.

Сигурно кралицата е обявила нова столица.

Кое е толкова важно, че не търпи отлагане, лорд Харлан?

Не искам да всявам паника,

но когато личната безопасност на Ваше Величество е застрашена,

по-добре прекомерно предпазлив, отколкото безучастен.

Винаги ли държите дълги речи?

Обещавам да бъда кратък.

Искам да го чуете от първа ръка.

Моля ви само да стоите неподвижно.

Разбере ли, че сте тук, няма да каже всичко.

Ще съм тиха като паяк.

Лорд Харлан, това е Зечан, човекът, който помоли за аудиенция.

Благодаря, Кериган.

Има ли друг в стаята?

Доверен слуга, предан на мен.

Откъде си?

От Канзуа.

Бил си страж в двореца там?

Да, повече от 20 години.

И си бил там при атаката на тривантите?

Бях там, когато Канзуа падна.

Но атака нямаше.

Тогава как е бил разрушен бентът?

Не съм сигурен.

Знам само, че нямаше триванти.

Не разбирам.

Беше ден като всеки друг.

Птици, вятър.

Нито веднъж не чух тривантски оръжия.

Нито един боен вик.

Ако не са били тривантите, чие дело е?

Трябва да разберете нещо.

Баща ми беше страж в Канзуа. Такъв е бил и неговият баща.

Родът ни служи на монархията от години.

Разбирам.

Не се тревожи.

Кажи това, за което си дошъл.

Познавах сградите като ръката си - проходите им, кой има достъп...

Вярвам, че единственият, способен да освободи водата...

Това е кралицата.

Лорд Харлан, падате си по драматизма.

Такива приказки, видите ли,

могат да се разпространят като чума.

Ако хората се усъмнят в разказа ви за Канзуа,

ще се усъмнят и за зрящото дете,

и че властта ви е дадена от Бог.

За всичко.

Вие няма да го допуснете.

Ако това заплашва кралицата ми.

А колко ли по-внимателен бих бил,

ако е застрашена сестрата на жена ми.

Спешна вест, кралице.

Влез.

Спокойно, Харлан, ще получиш годеницата си.

Сибет, моля те. Нямам сили за кавги.

Спокойно, сестро, нося добра новина.

Открили са Кофун.

Воините ми вече го водят насам.

Какво? Кога ще пристигнат?

А Ханиуа? Баба Вос?

Няма следа от тях.

Не разбирам.

Баба Вос не би допуснал да ги разделят.

Освен ако не е мъртъв.

Сега, след като Кофун ще идва при нас,

трябва да помислим за безопасността му.

Безопасност ли?

Сама видя, че на хората им трябва време, за да приемат новостите.

Това не те тревожеше за Бутс.

Бутс е никой.

Само баща на детето ти.

Какво?

Чувам как сърцето ти заби по-бързо.

Но чувам само твоето сърце.

Бебето...

Изгубила си го.

Сибет! Много съжалявам.

Твоето дете се завръща. А моето реши изобщо да не се появи.

Това ни поставя в трудно положение.

Ако се разчуе, че не очаквам дете,

защитата на зрящите деца ще бъде оспорена,

дори повече от преди.

Кофун няма да е в безопасност.

Не разбирам какво говориш.

Да не би да заплашваш сина ми? - Напротив.

Готова съм на всичко, за да опазя племенника си.

Но ако народът се вдигне срещу мен, срещу нас,