No One Writes to the Colonel

25.000

НЯМА КОЙ ДА ПИШЕ НА ПОЛКОВНИКА

Не ми казвай, че те е страх?

Ти не си някакъв обикновен петел.

Ти си боен петел!

Как може да се плашиш заради няколко мишки?

Изплаших ги.

Сега тихо. Да не я събудиш.

А за теб?

Вече изпих моето.

Имаше останало достатъчно.

Една голяма лъжица.

Ще вали отново.

Дано се облекчи моята астма заради дъждовете.

Твоята астма и моите черва.

Не забравяй да отидеш на погребението.

Ще го откарат до гробището по пладне. Преди да завали.

Ако вземеш чадъра, не го отваряй. Някой може да забележи.

Тази влажност съсипва всичко, дори чадъра.

Той беше роден на 9-ти април.

Точно едни месец след нашият син.

Винаги Агустин...

Преди Агустин...

След смъртта на Агустин...

Докога ще ти е все в главата?

Докато свърши моя траур...

Никога.

Траур...

Идваш ли?

С тези парцали? Никога.

Следващото погребение на което ще присъствам, ще бъде моето.

Ами моето?

Имаш лош късмет. Ти си по-здрав от мен.

Взимайки него навън на петелът отново?

Клякане на петел на тоалетът? Нечувано е.

Не виждаш ли, че петела е единственото което ни остана?

Виждам един петел, настанил се върху тоалетната ми чиния.

Това е, което виждам.

Виждам, че ми свърши йода, които предотвратява храчките ми.

Виждам, че само вали и вали.

И виждам, че петела е единственото, което има значение за теб.

Кога ще започнем да използуваме тоалетната отново?

С тази външна тоалетна всички съседи виждат какво правиш.

Дори тези сополанковци.

Успокойте се!

И не зяпайте толкова петела. Ще го урочасате!

Хайде! Изчезвайте!

Петък е.

Твоят ден е.

Нищо, Полковник...

Нищо не съм очаквал. Просто минавах насам...

ПОЩА

Вижте колко хубав направиха моят син, Полковник.

Това е работа на Дон Димас, бръснарят.

Изглежда по-здрав отколкото, когато беше жив.

Дори изглежда усмихнат.

Но моля ви, влезте.

Влезте.

Наистина изглежда усмихнат.

Горкият. Отиде си млад, точно като нашият Агустин...

Твоят син, и мой кръщелник, нека почива в мир.

Изглеждат същите, защото Дон Димас ги гримира и двамата.

Използува същия грим за всички.

Както и да е, но оставя мъртвите да почиват в мир.

Само виж, изглежда по-здрав отколкото когато беше жив.

Здравето му чак ме изпълва със завист, при цялата ми почит.

Мразиш свещениците както винаги, Полковник?

Без значение накъде духа вятъра.

Времената се променят, но аз съм си същият.

Виждаш ли.

И какво?

Какво, какво?

И какво, с петела!

Петела?

Там си е...

Точно, като мен.

Още едно мъртво момче.

Замесват се в разправии, синдикати, кавги...

И тогава ги застига смъртта.

Точно като Агустин. - О, хайде де.

Моят нещастен кръщелник почина в скарване при бой с петли.

Това са нормални неща, които се случват.

Мъжка работа. Просто малшанс.

Моят син имаше идеали.

Не някаква пиянска кавга го отведе в гроба.

Само това оставаше!

Както кажеш, Полковник. Но не се ядосвай...

Успокой се, дори се изчерви.

Отиди да те види доктора, братко. Изглеждаш като вейка.

Виж как ти виси сакото.

Някой от тези дни, Сабас.

Някой ден скоро.

Послушай ме.

Грижи се за себе си.

И се грижи за онзи петел.

Ще седиш тук. Тихичко.

Без да шаваш.

Две дръпки сега, и след вечеря, още две.

Да не се разхищава.

Слушай това:

"... и така, националния сенат определя пълна пенсия...

равна на 76% от тяхната месечна заплата...

на всички ветерани от федералната армия, които са участвали в революцията...

включително тези, които участваха в религиозните конфликти през 1920... "

Религиозни конфликти!

Така ги наричат днес, тази сбирщина

от свещеници и разните идолопоклонници на разпятието.

Трябваше да видиш бдението днес... Меси, молитви...

Ей така. На дневна светлина.

Дори благословии на Латински!

И като си помислиш, че един ден се борихме против свещениците...

Които казаха на хората, че правителството е комунистическо...

и не зачитат законността!

Борихме се против невежество, и спечелихме.

И виж как са нещата сега.

Всичко е същото.

И аз чакам и чакам една пенсия, която никога не идва.

Три години на войната "Кристеро".

три години на много религиозни фанатици...

Меси...

И нито едно песо пенсия.

Нито едно нещастно песо.

Няма справедливост.

Пак ли?

27 години, чакам тази пенсия. Не мога ли да се оплаквам?

На петелът ли? - И на кой друг?

На мен.

На кой друг?

Погледни се. Нагласена като за танци...

А ти си пада да вечеряш с този сприхав стар мъж.

Както винаги.

Годините не притъпиха изтънчеността

на моята сеньорита от Мадрид.

И ти се ожени за испанка. Ти, големият националист!

За да завзема завоевателите.

Отново!

Четири камбани!

Само за възрастни.

Забранен заради вредно съдържание. Сигурно е мелодрама.

Плачевен е Падре Анхел, които диктува това, което да бъде показано в киното.

Забранява филмите, но той ги гледа със сигурност.

Той е свещеник, а не светец.

Горкият харесва филмите, точно колкото и аз.

Тръгвам. Ако не побързам ще изпусна началото.

Не знаех, че ме обичаш толкова.

Пак ли!

Човек се бори и бори, а накрая ти идват някакви навлеци.

Казвам го и за вас също, не се правете на няма!

Изискана испанка, но... Минава гратис!

Утре, дори не ми се показвай, защото няма да ти дам опрощение.

Нека съм абсолютно ясен.

Не е заради опипването, а заради филмът!

Аз да не съм невидим?

Много ясно е, четири камбани, значи филма е забранен от Ватиканът. "

Докато момчето не изостави момичето, дори не си мислете, че ще се мръдна.

Вие можете да гледате похотливи неща, защото вече не сте първа младост...

при цялото ми уважение.

Въпреки че, все още сте в траур.

Моят траур е вътре в мен.

Не ми разваляйте вечерта.

Ларис ми стига, как ме хвана да се промъквам без да плащам.

Това му е бизнеса. Макар и похотлив,

но това е начина, по който преживява.

И аз, Падре? Аз от какво преживявам?

Само погледни. Това е все едно да ореш в морето...

Киното е пълно, въпреки че бихме камбаните на църквата.

Да се надяваме, че са забранили нещо, заради което си струва прегрешението.

Тя е провинциалистка.

Тя има приятел полуидиот.

Куц, също. Представи си само.

Идва в града. Иска да танцува...

С куция ли? - Не! С друг.

Ще свърши като кабаретна танцьорка. Ще видиш.

Утре е петък.

Твоят ден е.

И днес нищо.

Докторе.

Служи за да се прави сироп за кашлица.

Целебно е. Не е някакъв обикновен ром.

Не е ли малко рано за да си правите вашият сироп?

В сутрините, се тонизира мозъка.

Тези ми ги пращат на мен...

Но...

Задръж ги.

За да разбера, че държавата е станала точно като мен?

Абсолютен отпадък.

Да, затова.

Лошите поличби ви забавляват, нали?

В противен случай, нямаше да бъда доктор.

Това е защото сте циник, не е защото сте доктор.

Така се родих, циник и недоверчив.

Вашият грях е, че вие сте доверчив.

Не сме добра двойка. Затова на домино не ни върви.

Не ни върви на домино, защото от години не играя с вас.

Знаете ли защо? - Защото играя със свещеника.

Но той играе по-добре от вас.

Отбележете, че ви предложих глътка пиене.

Отбележете, че ви оставих да му се насладите сам.

Грижете се за жена си.

Откакто направихте сделката за ипотека, астмата й се е влошила.