Spoiler Alert

Историята ни трябваше да има друг край.

Но и срещата ми с теб беше нещо, което не съм очаквал.

Майк, ти?

Беше преди 14 години в един повече от обикновен вторник.

Майк, събуди се.

Извинете ме.

Пиша статия, озаглавена

"Всички образи в 'Момичетата Гилмор', изредени от най-добрия до Рори".

Коя е Рори? - Едно от момичетата в сериала.

Кое от тях?

По-младото.

Не разбирам.

Може ли да напишеш нещо за риалитито "Страх"?

Разбира се. Ще напиша нещо.

Работата ми в "ТВ справочник" беше върхът,

особено за хлапе, решило, че животът му е ситком от 80-те.

"Семейство Осиело".

С участието на по-малкия брат на Майкъл

и с по-големия му брат.

И с участието на Майкъл Осиело като Майкъл Осиело.

Деца, мама се прибра!

Мамо!

Участва още и г-жа Осиело.

Сапунката ще започне всеки момент.

Помня, че денем гледахме с мама сапунки.

Сестра, как е пациентът? - Зле.

С всички онези тъжни хора по болниците.

Бях се зарекъл моят живот да е щастлив.

И за известно време беше.

Имах се за звезда от офис комедия.

Малко като Лиз Лемън и повече като Уил Труман.

Стига бе.

Това е Ник.

Навива ме да ходим по клубове през седмицата.

В "Нюблу" е вечер на клина. Вмъкни се в нещо тясно и да ходим.

Ще те уредя да опънеш нещо. - Звучи вълнуващо.

Но утре трябва да дам материала за "Страх".

Преработваш се. Трябва ти купон.

Хайде.

Само така!

Не се вписвам.

Напротив.

Вечер на тесните дрешки е. А ти си бегач.

Не съм бегач, правя джогинг. А това не е спорт.

Стига бе, да не си алергичен към купони?

Тогава те видях. Беше като суперзвезда с лента на главата.

Я да си млъкна.

Много те е харесал.

Беше с жена.

В този клуб никой не е бил с жена от години, ако изобщо някога е бил.

Идва насам!

Не ми обръщай внимание. - Моля те, Ник, недей.

Аз съм случаен гей.

Здравей. - Здрасти.

Какво става?

Какво да става?

Гледаше към мен, махна, изражението ти беше...

Да, разменихме усмивки.

Ти ми се усмихна, нали?

Нина, приятелката ми, отиде за питие натам и просто гледах.

Значи не си гледал мен, а някъде зад мен.

Не, исках да...

Сега вече се засрамих. - Не се притеснявай.

Негов тип си отвсякъде. - Пияна е.

Не съм. Но и да съм, ти си неговият тип.

Понеже си...

Особен.

Моля? - Визира висок.

Да, имах предвид висок и особен.

Не се притеснявай, всеки има тип.

Моят тип са красивите гейове.

И затова съм неспасяемо самотна.

Танцувам!

Истинска трагедия.

За мен. - Може би и за двамата.

Искаш ли да танцуваме?

Не, не искам.

Да гледаш ли предпочиташ?

Да, обичам да гледам.

Става. Ако размислиш, кажи ми.

Те танцуват!

Танцуваш чудесно. - Лъжеш ужасно.

За пръв път ли си тук? - Обикновено ходя по други места.

Какви места обичаш? - Работя до късно, ставам рано...

А ти? - Редовен съм тук.

Малко взе да ми писва.

Пробвай друго място.

Май ще трябва. - Май да.

Много смело!

Предлагам да я обърнем.

Да се преместим ли у нас?

Дори името ти не знам. - Кит.

Сериозно ли се казваш Кит? Аз съм Майкъл.

Като Майк и Кит от "Рицар на пътя".

Сериал от 80-те г. с Дейвид Хаселхоф. 90 епизода.

Значи така ни е писано. - Явно.

Но там Кит е говореща кола, а сериалът беше тъп.

Ето те и теб. Здрасти.

Прибирай ме у дома, вие ми се свят.

Ясно, заемам се.

Добре.

Радвам се, че се запознахме. - И аз се радвам.

Виж, ето ти визитката ми.

Има го и номера ми. Можеш да звъннеш някой път.

Става. - Ще повърна.

Хайде, махаме се оттук.

Много съжалявам.

Не очаквах да ми се обадиш.

Но ето, че звънна.

Имаш телевизионен приемник, нали?

Съквартирантката ми Кърби май има.

Шокирам ли те? - Не точно.

Чувал съм за хора без телевизори, но не познавах такива.

Кой ти е любимият сериал? - В момента "Фелисити".

Вкарват нови неща, но залагат и на традиция.

Приятен сериал. И актьорите са велики.

Щяха да го спрат заради прическа на героинята?

Великолепен е, трябва да го гледаш.

Добре.

Да си поръчаме вино? Листата им тук е разкошна.

За мен - диетична кола. Не съм от пиячите.

Вкусът не ми харесва. И са празни калории.

А ти? Пиеш или се друсаш?

Фотограф съм. - Значи и двете.

Имам постоянна работа, която ме изхранва.

Каква? - В "Кози".

Верига номер едно за бързо хранене в Ню Йорк.

Пекат най-вкусните питки в града.

Аз правя дизайна на рекламите и табелите им.

Твои ли са новите реклами за сандвича с хумус?

Да, това е моя реклама. - Сериозно ти казвам,

това е най-страхотната реклама на вегетариански сандвич с хумус.

А съм вегетарианец, нагледал съм се.

Факт! Стане ли дума за хляб, нямам равен.

Всеки ден обядвам в "Кози" на 51-ва улица и "Бродуей".

Извади късмет днес.

Ще хапнеш два сандвича с питка за моя сметка.

Стига бе! Ожени се за мен!

Или е твърде рано за предложение?

Благодаря. - Пак заповядай.

А какво е мнението ти за брака?

Леле, право в дълбоките води.

Темата е актуална.

Добре.

Аз съм непоправим романтик.

Следователно съм "за" брака.

Но твоето мнение едва ли е същото.

Не е ли вече отживелица? Всичко е започнало заради зестрата.

Не държа да съм част от ритуала. - Някои ритуали умиляват.

А някои са и много важни.

Какво е зестра? - Знам ли, разговори за говеда.

Разговори за говеда?

Средният от трима братя. Близки сме, но в различни щати и се виждаме рядко.

Аз съм едно дете. Нямам братя и сестри.

Мании от детството.

Коледа, сапунки и...

Коледа, сапунки и още?

Това е всичко. Коледа и сапунки, точка. Твой ред е.

Мания от детството.

Фокуси. Сценичното ми име е Кит Фокусника.

Кит Фокусника! Звучно е.

Имаш нещо...

Какво? - Зад ухото.

Какво? Къде е?

Боже!

Хлебче! Как се е озовало там?

Как го направи?

Фокусникът не споделя тайните си.

След училище избягах в Лос Анджелис.

Записах се в университета, където подхранвах манията си за телевизия.

Така се озовах в "ТВ справочник".

Но ти едва ли си чувал за него.

Напротив, нашите бяха абонирани.

Слава богу.

Вече са пенсионери. Татко е безделник от класа.

Свестен човек е.

А майка ми...

Тя е триатлонистка.

Това не беше ли...

Да - плуване, колоездене, бягане.

Голяма амбицарка е. Без значими постижения.

Близки ли сте?

Да, малко е сложно.

Но нашите са чудесни. Като цяло.

А твоите?

Да кажа ли, че тази диетична кола има идеално съотношение сироп - газирано?

Съвършенство като в "Чипотли".

Там са ненадминати в диетичната кола.

Покойници са.

Татко почина, когато бях малък. След няколко години мама разви рак.

Гадно беше.

Много съжалявам.

Няма нищо.

Благодаря.

Да влезем някъде. Не искам да ме нападнат, защото съм гей.

Добре. Да идем у вас.

Не съм ходил в Джърси Сити.

А и вече споменах, че живея със съквартирантка.

С удоволствие бих те поканил.

Но току-що пребоядисаха жилището ми и изпаренията може да не са безобидни.