Five

ПЕТ ИСТОРИИ

Аполо 11, тук Хюстън. Чувате ли ни?

Чуваме ви ясно, Хюстън. А вие?

По-малко от минута до излитането.

ШАРЛЪТ

Не чувам нито дума на Уолтър Кронкайт.

Защото звукът е изключен, мамо.

Никой няма да умре, ако го увеличиш малко.

Мамо! - Разбрахте ме.

Да, разбрахме те, но не говори по този начин.

Знам точно какво става тук.

Щом Уолтър Кронкайт ме разсейва,

искам да увеличиш проклетия звук!

Ще стъпим на Луната! - Мамо, стига! Ще събудиш Шарлот.

Кацнали са на 7 км от първоначално планираното.

Ела тук, малката. Мислех, че вече ще си с обувки.

Много съм заета. Трябва да си довърша рисунката.

Би ли я довършила, след като си обуеш обувките?

Заспа. Мамо, моля те, нека си остане така.

Откъде знаеш, че не е умряла?

Диша ли? Някой би ли проверил дали диша?

Не съм умряла, мамо! - Добре!

Това е чудесно, Шарлот.

Искаш ли питие, мамо? - Не се хаби.

Но щом си станал, направи ми бренди с боровинки.

И да е по-сладко, ако обичаш.

Извинявай, че те събудихме, Шарлот. Искаш ли нещо? Още лед?

Не, добре съм.

Какво правиш там, Пърл? - Търся си обувките.

Остави звука, харесва ми.

Може ли да вляза?

Не, скъпа. Мама си почива.

Някой трябва да й каже. - Отивам да гледам Луната.

Едуард, моля те, не ме оставяй сама с мама.

Някой трябва да снима телевизора.

Нищо не се вижда.

Всички бяха затаили дъх. Когато кацнаха, ни олекна.

Беше невероятно. Човек стъпи на друга планета.

Гордея се, че съм американец и землянин.

Защо отец О'Нийл е тук? - Просто така.

С нетърпение чакаме да се завърнат от Луната.

Вземи си пуловер в колата.

Хайде, малката. Или го вземи, или ще го взема аз. Нямаме време.

Нека да е синият, моля.

Готова съм.

По-хубава е от истинската. Дете, имаш талант. И още как.

Къде да я сложим? - За мама е.

Искам да й я дам. - Трябва да попитаме баща ти.

Защо? - Защото тя спи.

Не е вярно. Почива си, но не спи.

Трябва да попиташ баща си. - Да го попитаме.

Хайде, Берниз, нямам цял ден.

Пише: "Почива в мир. Ще липсва на близките си."

Не може, "Таймс" няма да го публикува.

Откога в "Таймс" не публикуват думата "гърда"?

Онзи ден видях реклама - "Пилешки гърди за 19 цента".

Важен е контекстът, мамо. Но ти не разбираш от това.

Отказват дори да публикуват думата "рак".

Пърл, прекрасна си. - Много си красива.

Какво ни носиш?

Няма ли да ми я покажеш? - За мама е.

Има силен характер, също като майка си.

Татко. - Пърл.

Всички се държат странно. Защо все ми повтарят, че съм красива?

Защото си красива, Пърл. - Изобщо не ми е приятно.

Не бива да ти го казвам, но ти си любимото ми дете.

Татко, нямаш други деца!

Да, но все пак ти си ми любимката.

Най-любимата. Най-страхотната дъщеря.

Татко, миришеш на цигари. - Съжалявам, скъпа.

Днес татко пуши като комин. - Трябва да спреш, гаден навик е.

Така казва мама. - И още как.

Звучиш точно като майка си.

Берниз, готова ли е? - Да.

Шийла е тук. Пърл, обуй се. - Но, татко...

Не съм направила нищо лошо. - Знам.

Хайде, миличка. Леля Шийла е тук, иди да се приготвиш.

Не искам да ходя у леля Шийла. - Само за няколко дни.

Защо? - Защото татко ти иска така.

Защо? - Защото така.

Защо?! - Само смей пак да ме попиташ!

Защо!?

П-Р-С-Т...

Пърл, виж колко си красива. Деца, нали е много красива?

Бъди? - Прекрасна е.

Като Мис Америка.

Татко, имам рисунка за мама. - Чудесно, ще й я дам вместо теб.

Искам аз да й я дам. - Сега не е удобно, Пърл.

Защо не сега?! - Берниз, помогни ми.

Обуй си обувките, малката. Ще ядосаш баща си.

И аз ще се ядосам. - Обувките, Пърл. Веднага!

Готова ли си? Ще бъде много забавно.

Братовчедите ти много се радват, че ще бъдеш у дома няколко дни.

Скоро ще тръгваме, отивам да кажа "чао" на майка ти.

Не й каза "здрасти". - Моля?

Как ще й кажеш "чао", щом не си й казала "здрасти"?

Сега отивам да кажа "здрасти" на майка ти, Пърл.

Нейно копие е.

Къде са ти обувките, малката? - Не мога да ги намеря.

Харесва ли ти скафандърът ми?

Пречиш ми!

Защо има толкова много хора? - Заради кацането на Луната.

Не се ли вълнуваш, че гледаш исторически кадри?

Всъщност не.

Здравей, Пърл. - Здравейте, д-р Рот. Как е мама?

Беше много смела.

Защо не мога да вляза? Всички влизат при нея. Защо не и аз?

Знам. Не е честно, нали? - Защо не може да вляза при нея?

Болна е, скъпа. Майка ти... - Има тежък грип.

Не искаме и ти да се заразиш. - Не ми пука. Искам да я видя.

Берниз, може ли за малко, ако обичаш?

Слез оттам, моля те.

Боже! Колко много храна. Да бях дошла с по-голяма чанта.

Сали, виж, макарони. Любимите ти. - Защо взе колието на мама?

Моля? - Взе колието й. Видях те.

Не е вярно. - В чантата ти е.

На майка ти не й трябва това колие. - Не е твое.

Доведи брат си, тръгваме. - Не, искам да гледам за Луната!

Казах веднага!

Браво, Пърл. Знам една тайна за майка ти.

Татко? - Да, Пърл.

Сали каза, че мама има рак на гъбата.

Какво?

Каза, че имала рак на гъбата.

Защо Пърл е още тук?! Шийла, изведи я оттук!

Тук не е място за деца!

Да ти помогна ли?

Искаш ли да дам рисунката ти на мама?

Ще й я дам, като се оправи.

Ще бъда тук, като се върнеш.

Виждаме ви. Изглежда добре.

Върви.

Малка крачка за човека, голям скок за човечеството!

Хайде. Влез.

Мамо?

Пърл...

Ето го моето момиченце.

Сигурно изглеждам ужасно. Подай ми червилото, скъпа.

Благодаря.

Леля Шийла се опита да ги открадне. - Какво?

Леля Шийла се опита да ги открадне, но аз я спипах.

Леля ти Шийла... е крава.

Баща ти ми ги подари, когато се роди ти.

Каквото и да стане, те не са за Шийла.

За теб са, да знаеш. - Добре.

Виж се само! Идеална си.

Нарисувах ти нещо.

Обичам момиченцето си.

Искаш ли да се гушнеш до мама?

Хубаво е да сме само двете. - Най-после.

Това е стъпването на Луната.

Не можа да го видиш, затова ти го нарисувах.

Прекрасна е.

Това са астронавтите. А това си ти.

На Луната ли съм, Пърл? - Там никой не боледува.

Значи точно там отивам.

Добре, мамо.

Прекрасна рисунка.

МИА

НЕ МНОГО ОТДАВНА...

Ние - приятелите, които ви обичат, и роднините ви

ще се хванем за ръце край вас,

за да покажем подкрепата, която ще ви оказваме, Мия и Мич.

Знаем, че не ви беше лесно. И двамата извървяхте трънлив път.

Но стига толкова, сигурно има какво да си кажете.

Мич, не вярвах, че някога пак ще направя това.

Но това важи за още много неща,

едно, от които е да измамя съдбата.

Не говоря за рака. Имам предвид теб.

Намерих теб.

Мия, преди да те намеря, дори не знаех, че съм изгубен.

Но ти стана моят Север, моят дом.

Денят, в който влезе в кабинета ми, бе най-щастливият в живота ми.

ПРЕДИ ШЕСТ МЕСЕЦА

Здравейте. Здрасти. Ехо?!

Как сте? Аз съм Мия Нюелс.

Да. Ето ви...

Мия Нюелс. Искате заем, така ли?

Да. За своя туристическа агенция. - Да, виждам. Любопитно ми е...

Хората още ли ползват туристически агенции?

Не си ли резервират всичко онлайн?

Хотели и полети, да, но не и приключения. Тук се включвам аз.

Да резервираш онлайн, си е приключение.

Мислете за мен като за "Говорещият с ваканции".

Много ме бива да познавам къде трябва да отидат хората.

Никой не трябва да ходи никъде.

Докъде пътувахте за последно? Сигурно е било отдавна, нали?

Доста ви се е събрало. - Бях ипотечен брокер.

Не говоря за работата ви, а за личния ви живот.

Има снимки на съпругата ви на видни места, но нямате халка.

Едва ли сте я загубили.

Ако сте разведен, щеше да има снимки само на дъщеря ви.

Предполагам, че сте вдовец.

А от купоните за "Таверна Спагети", забодени на стената ви,

допускам, че обичате италианска храна.

В Италия има ресторант в езерото Комо. Буквално.

До него се стига с лодка. Нарича се "Локанда дел Исола".

Само една хапка от тяхната "Бриджола де ла вателина"...

... и светът, както и съзнанието ви, ще се разраснат.

Действително в тях ще има повече място